Евгени Пригожин успя да влезе в полезрението на света, след

Евгени Пригожин съумя да влезе в полезрението на света, откакто направи един бърз спринт до Москва, само че преди да пресече финалната линия, същият реши, че е постигнал своите цели и отпътува в другарски Беларус. И до момента в който Вагнер беше обичана от феновете на Руската федерация, редица страни не хранят топлите усеща към тях. Историята обаче демонстрира и една малко неуместна история за съветско боец, който разкрива тъмната страна на въпросната частна компания.

Неговото име е Заруяр Тетраграматон Ар-Рахим – същинското му име е Алексей Камилов до август 2022 година Ар-Рахим има огромното злощастие да бъде комплициран за украински разузнавач от последните наемници на Вагнер. А след тази среща е несъмнено, че в никакъв случай няма да бъде същият.

Алексей съществува до август 2022 година и откакто има неработоспособност, взема решение да смени името си и по този начин да заличи всички свои болести, с цел да стигне до фронта. В армията получава позивната „ Грамофон “. През 2011 година е съумял да влезе окултните практики и придвижвания и счита, че в църквата е бил плебей.

Преди военната интервенция, Алексей/Ар-Рахим може да се показа за човек с богат трудов опит. Заемал е позиция като охранител в частна компания, бил е ключар, занаятчия на въжета, водач на камион, само че на всички места има съществени проблеми да откри естествена работа. Армията дава обещание сумата от 160 хиляди рубли или почти 2046 $, които към този миг към този момент са доста по-малко. Алексей даже желал да ревизира дали в действителност бойците на Русия са не запомнили по какъв начин да се бият.

Осъзнавайки, че ще замине в Бахмут, първата му мисъл е била, че ще заплаче. Не би трябвало да забравяме, че Алексей в действителност има някакви особени ментални проблеми, тъй като неговото обучение му дава информация в нумерологията, че това ще е войната, която би трябвало да постави завършек на всички войни на планетата и на 21 януари 2023 година и към този момент е причислен първо в танков батальон, а по-късно и в 72-ра моторизирана стрелкова бригада.

Алексей даже отива при локална магьосница, която да му направи магия и да освети амулет, който носи със себе си. Единственият проблем е, че благословеният войник не съумява да види доста от фронта и по неговите думи, проблемите и главоболията стартират някъде през април 2023 година с идването в Бахмут. Той и останалите бойци идват, с цел да сменят силите на Вагнер. Тук идва и една забавна история, по думите на един от наемниците, договорите с министерството на защитата е било до края на април. Трудно е да се повярва на Алексей, откакто той самият демонстрира някои притеснителни нюанси.

Личен списък: Алексей Камилов

Доброволецът е изпратен на 15 километра от Бахмут, където да поеме отбраната. По негови думи, вагнеровците били тези, които дават нареждания на постоянната войска.

Алексей и негови бойни приятели събират боеприпаси от къщите, които са употребявани по-рано от вагнеровците и ги връщат, с цел да продължи войната. Войникът вижда светлини към Бахмут и мисли, че най-вероятно това е съветската артилерия и взема решение да се запознае с артилеристите. Алексей открива братя по оръжие, среща се и тъй като няма още радиостанция, желае да употребява тази на позицията и да приказва с базата.

Руските елементи отхвърлят, а преди Алексей да се отдалечи и да се върне към своята позиция, един от наемниците предлага да бъде тестван. Оказва се, че музикантите не вършат разлика сред руснак и украинец. Поне това е мнението на Алексей, той показва своя военна карта, персонален паспорт и фотография на целия си отряд на телефона. За злощастие е носил в себе плочка на украинските доброволци, която другар от неговата част е взел за трофей.

Командирът на артилеристите желае да бъде доказана идентичността и от другата страна дават отговор „ Това е някакъв педал! “. След 10-15 минути идват и други бойци от Вагнер. Преди да се усети, доброволецът е качен в рейса и изпратен в обособена посока, до момента в който получава възпитателни удари.

Алексей е изпратен в мазето на постройка, пригодена за зала за разпит. По думите на доброволеца, вагнеровците бъркат с нож в окото му, тъкмо в зеницата. След това поливат очите му с киселина. По-късно, когато стига в болничното заведение, лекарите споделят, че очите му са горени с химикали. Алексей споделя, че е бил горен с бензин, обичай, унизен цяла вечер и постоянно е казвал едно и също при всеки разпит. Преминава през четири зали за изтезание и никой от разпитващите не се показва. В последната зала, Алексей би трябвало да пее съветския народен химн. След това пее и руския химн.

Последният от мъчителите осъзнава, че има доста сериозна неточност. Алексей споделя, че е подписал своя контракт скоро, има наследник на 14 години и е пристигнал като доброволец. Разпитващият изяснява, че никой не е спал цяла вечер поради него и всички са го считали за сътрудник на Украйна. Предаден е на военна полиция и по-късно е върнат назад в Русия.

Крайният резултат от запознанството е засегнати бъбреци, измъкнато рамо и химически изгаряния в очите. След следващ разпит, боецът е изпратен в Москва и се лекува във военна болница. Повече не желае да чуе за фронта, въпреки и да има опция да бъде записан като липсващ. По някаква причина, Алексей не е получил даже заплатата си. И на фона на тази история, която боецът споделя свободно в Телеграм, започваме да виждаме, че има две страни на отношение сред Вагнер и съветската войска.