Путин на 70, а войната се оказва спасителен пояс за нашата клептокрация
Евгени Кънев
Едва ли Путин си е представял по този начин своя 70-годишен празник - вместо заповедник на нов международен ред, да е обкръжен вкъщи и в Украйна от противников сили, които гледат да му видят сметката.
Русия в действителност се провали тъкмо там, където щеше да завоюва войната - в масата, броя, размера. Оказва се - парадоксално - че нито във военно-техническо, нито в материална и логистична обезпеченост, нито даже в числено отношение (предвид всеобщото бягство от призовки и отвращение за война) Русия може да надделее над Украйна. Затова и нуклеарната алтернатива - като финален кей на Путиновия режим - все по-често се загатва.
Въпреки заклинанията в путинските медии, в това число и у нас, че Европа се клати, че се е самопростреляла със глобите, че води късогледа политика - в действителност нейната единодушие против експанзията беше една от трите най-голямеми мискалкулации на Путин, дружно с непредвения отпор на украинската войска и трагичното положение на съветската войска.
Инвестираните съветски милиарди в разнообразни активи за измама на Запада - агентурни мрежи, интернет клъстъри за подправени вести, тролски заводи, хакерски атаки, акции на терен с убийства и закани - тези активи са в развой на ускорена обезценка. И си отиват дружно с режима.
Но тези активи към момента съществуват и са много
мощни в страни като България
Силните зависимости проличаха и в акцията - даже при тежките загуби в Украйна и отвратителните подиуми от войната - тя не беше тематика на последната акция, а посланията на множеството партии бяха от някакъв личен път на България до дружба с Русия.
Мисля си по какъв начин обществото деградира, когато под властта на външни хибридни офанзиви и на вътрешната клептокрация изгуби посока, няма небосвод, не вижда нещо положително в бъдещето. Моралът се срутва, оцеляването става единствена цел, другите, обществото губят значение. Колкото по-близо до войната се случва, толкоз по-дълбоко е падението.
В този подтекст, стартират да губят значение моралните императиви, познати още като Божи заповеди, една от най-важните, от които е “Не кради! ”
Така войната се оказва избавителен пояс за нашата клептокрация, в която тя
надяна евроатлантическа одеждa,
за да се хареса на заблудените и безкритични гласоподаватели.
И да желае посредством своите социолози и политолози от достоверните евроатлантически партии да се заловен на хорото. Защото техните гласоподаватели желали държавно управление. И тъй като - в случай че това не стане - ще лъсне цялата беззащитност и подмолна менажерия на тези партийни субекти, заченати в Кремъл.
Защото те знаят по какъв начин се печели власт, само че по путински не знаят по какъв начин да я упражняват в интерес на обществото, а единствено за себе си.
Защото те са царе на тактиката, само че са парии на тактика и визия за развиване на обществото.
Защото те помогнаха с каквото могат на Путин да стартира войната, само че в този момент като него търсят избавление.
Текстът е оповестен на фейслук страницата на автора
Едва ли Путин си е представял по този начин своя 70-годишен празник - вместо заповедник на нов международен ред, да е обкръжен вкъщи и в Украйна от противников сили, които гледат да му видят сметката.
Русия в действителност се провали тъкмо там, където щеше да завоюва войната - в масата, броя, размера. Оказва се - парадоксално - че нито във военно-техническо, нито в материална и логистична обезпеченост, нито даже в числено отношение (предвид всеобщото бягство от призовки и отвращение за война) Русия може да надделее над Украйна. Затова и нуклеарната алтернатива - като финален кей на Путиновия режим - все по-често се загатва.
Въпреки заклинанията в путинските медии, в това число и у нас, че Европа се клати, че се е самопростреляла със глобите, че води късогледа политика - в действителност нейната единодушие против експанзията беше една от трите най-голямеми мискалкулации на Путин, дружно с непредвения отпор на украинската войска и трагичното положение на съветската войска.
Инвестираните съветски милиарди в разнообразни активи за измама на Запада - агентурни мрежи, интернет клъстъри за подправени вести, тролски заводи, хакерски атаки, акции на терен с убийства и закани - тези активи са в развой на ускорена обезценка. И си отиват дружно с режима.
Но тези активи към момента съществуват и са много
мощни в страни като България
Силните зависимости проличаха и в акцията - даже при тежките загуби в Украйна и отвратителните подиуми от войната - тя не беше тематика на последната акция, а посланията на множеството партии бяха от някакъв личен път на България до дружба с Русия.
Мисля си по какъв начин обществото деградира, когато под властта на външни хибридни офанзиви и на вътрешната клептокрация изгуби посока, няма небосвод, не вижда нещо положително в бъдещето. Моралът се срутва, оцеляването става единствена цел, другите, обществото губят значение. Колкото по-близо до войната се случва, толкоз по-дълбоко е падението.
В този подтекст, стартират да губят значение моралните императиви, познати още като Божи заповеди, една от най-важните, от които е “Не кради! ”
Така войната се оказва избавителен пояс за нашата клептокрация, в която тя
надяна евроатлантическа одеждa,
за да се хареса на заблудените и безкритични гласоподаватели.
И да желае посредством своите социолози и политолози от достоверните евроатлантически партии да се заловен на хорото. Защото техните гласоподаватели желали държавно управление. И тъй като - в случай че това не стане - ще лъсне цялата беззащитност и подмолна менажерия на тези партийни субекти, заченати в Кремъл.
Защото те знаят по какъв начин се печели власт, само че по путински не знаят по какъв начин да я упражняват в интерес на обществото, а единствено за себе си.
Защото те са царе на тактиката, само че са парии на тактика и визия за развиване на обществото.
Защото те помогнаха с каквото могат на Путин да стартира войната, само че в този момент като него търсят избавление.
Текстът е оповестен на фейслук страницата на автора
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ