Осем женски заповеди
Ето осемте неща, на които ние дамите в действителност държим и бихме се радвали в случай че мъжете най-сетне просто ги запомнят.
Искам да ме глезят...Толкова доста ли желаеме. Ние сме дами, вървим на работа, чистим у дома, грижим се за всички в близост, няма ли по какъв начин най-малко един път някой да се досети, че и ние желаеме да се погрижат за нас.
Искам да съм специфична. Да, дамите сме суетни и то доста. Ние просто желаеме да сме най-красивите, сексапилни, умни...и от всичко да сме „ най ”. Дори не е нужно в действителност да смятате, че сме такива, просто ни го казвайте понякога.
Искам да съм харесвана и обичана...Ние желаеме да получаваме нужното си внимание. В противоположен случай дамите се депресираме и започваме да трупаме комплекси. Стига да получаваме нужното си мъжко (а и женско) внимание и да знаем, че сме харесвани и обичани, всичко е наред.
via GIPHY
Обичам да давам парите са нелепости...в магазините или мола – без огромно значение. Важното е да вървим на пазар, където да похарчим всичките си пари за неща, които ще ни създадат щастливи. Нова дрешка, няколко чифта обувки и чанти, прическа, гримове...за колкото и каквото ни стигне заплатата. Молим ви, не ни се бъркайте, ние знаем какво вършим.
Обичам да рева на тъжните филми. Не е чак толкоз трагично, само че ние сме си такива. Да, сантименталните комедии са трогателни и да, когато гледаш „ Титаник ” няма нищо неприятно да си поплачеш. Ние сме дами, ние това вършим.
via GIPHY
Обичам да върша похвали и да ги получавам. Какво неприятно има в това да кажеш на колежката си, че новата й прическа е ослепителна. Утре пък тя ще ме похвали за прелестните ми дънки и по този начин всеки ден. Ние харесваме хората, които ни вършат похвали и обичаме и ние да ги вършим. Това не е двуличие – ние отново си знаем, че сме най-красивите, само че нищо не ни пречи да признаваме качествата и на другите дами. А в случай че създадем комплимент на мъж, напълно не значи, че сме си паднали по него. Просто е прелестно да чуеш нещо хубаво за себе си.
Държа той да ме схваща или най-малко да ме слуша като приказвам. Толкова ли е мъчно? Знаем, че дамите и мъжете са от разнообразни планети и по тази причина постоянно разбираме, че има неща, за които мъжете в никакъв случай няма да са като нас. Знаем, че и на тях им е доста мъчно да схващат сложните ни интервали, само че толкоз ли е комплицирано, най-малко да се опитат да ни слушат когато приказваме?
Веднъж месечно сме ужасни хора, не го приемайте персонално. Признаваме, че когато пристигна оня интервал от месеца, ние ставаме неузнаваеми. Може и да сме чувствителни, малко хормонално смутени, нервни, докачливи, тъжни, превъзбудени, само че ние отново ви обичаме. И когато тези дни преминат, ние се завръщаме. Така че дано научим мъжете просто да не обръщат огромно значение на тези наши настроения или в случай че не могат – да стоят надалеч от нас в този интервал от месеца.
