Ето ме! Изтипосана на спирката на градския транспорт, под козирка,

10 причини да обичаш „здраво момче – киселяче“

Ето ме! Изтипосана на спирката на градския превоз, под козирка, която не може да ме опази от скапания дъжд. А той тъкмо в този момент реши да се лее. От подлеза дотук станах като кокошка без кокошарник – цялата мокра. Защо тая спирка е толкоз надалеч от него? Защо хората би трябвало да бият толкоз път до нея, като излязат от мола, който се намира от другата страна на булеварда? Защо?

Сещам се за косата си! Сигурно наподобявам извънредно. Успокоявам се, тъй като е грижливо събрана в две стегнати плитки. Е, най-малко това няма да го мисля, пък и хора никакви. Все едно има 100% понижение в оня шикозния магазин на втория етаж, в който бях допреди малко. Ама нямаше…

Сядам и стартирам да проклевам момента, в който се натрясках нощес и взех решение да си оставя колата при Галена. Имала да прави някаква работа… дрън, дрън… пък нейната била в сервиз… Оф, какъв брой съм елементарна! Е, на ти… по кое време пък съм била толкоз дружелюбна, че в този момент?! Май съм тъпа… а, бе, не съм.

Добра съм си! Я, какъв брой съм стройна! Пък и Галенчето ми направи плитките нощес, до момента в който си пийвахме. Ако не беше тя, в този момент щях да съм като чучело. Май влизам в умствен кръговрат… Трябва незабавно да изляза от него, щото ще ме заболи главицата. Торбите тук ли са?

Да, бе! К’во прави Девид Бекъм на фасадата на чантата ми?! WTF?! По бели гащи, стегнати, легнал назад… ох, душичка милинкия. Една риза няма кой да му даде, та гол лежащ. Дали му е топло? Дано не съм отмъкнала бельото на някой симпатяга. А, не! Мойта рокличка си е вътре. Мммм и обувчиците. В звук си ги избрах. Ах! Най-яката ще съм в събота по „ Витошка “!

Фарове! Проблясват по бедрата на Дейвид. Тролея… Ех, Галена… Кога съм била толкоз отзив… А, не. Не, не! Не ми би трябвало главоболие!

Кола било, не тролей. Майко, к’ва кола! Все не мога да им науча марките на тия бракми, ма тая има звездичка начело. Вечерница ли е, зорница ли е, все тая. К’ва кола единствено!

Кара постепенно. Мъж! Мене гледа. Е, че кого да гледа? Сама съм на спирката… Ама този правилно мене гледа! Спира. Стъклото отдясно пада постепенно надолу, а той даже не си мести ръцете от кормилото. Бицепсът му е колкото талията ми.

„ Здраво момче – киселяче “ , крещя си. Ей такова ми би трябвало. Пита ме: „ Искаш ли да те…? “ . Силни фарове и клаксон. Заслепяват ме. Тролеят… Събуждам се! Мамка му! Сън! А аз за какво съм мокра? Какво ли щеше да каже? Сигурно щеше да ми предложи да ме закара до у дома. Дали?

Ставам, запалвам нервно цигара и си сипвам огромно 12 годишно и си мисля. Какви аргументи мога да имам, с цел да обичам този вид „ крепко момче – киселяче “? Сетих се за 10.

1. Имат мускулести тела

Тренират крепко. Всеки ден. Виждам ги, когато съм във фитнеса. Ей, един противен няма!

2. Изглеждат добре

Ми, да. Имат нюх към облеклото. Вероятно, поради финансовата си самостоятелност.

3. Колата

Ако е единствено една, само че имат най-малко по две… Ще би трябвало да взема да ги науча тези марки най-после. Срамота е! Ще мога да подаря моята на Галена. Да си я употребява за запаса.