Етнографския музей на открито /ЕМО/ Етър в Габрово вече е

Етнографския музей навън /ЕМО/ „ Етър ” в Габрово към този момент е институционален член на Европейската асоциация на музеите навън. Това стана по време на присъединяване на шефа доцент доктор Светла Димитрова и финансиста Евгения Ангелова в 28-та среща на организацията, която се организира в Бирмингам.

През 2016 година Светла Димитрова възобнови контактите сред ЕМО „ Етър ” и Асоциацията, само че до лятото на тази година участията в нея са единствено самостоятелни. Представителите на българския музей навън – Димитрова и Ангелова, уверено поддържаха смяна в Устава, посредством която към този момент е допустимо институциите да членуват. Те стават и главните фактори при взимане на решенията.

Самата конференция се организира в три музея.

„ През множеството време тя бе в град Дъдли, където е ситуиран Black Country Living museum, отдаден на добива на въглища, производството на желязо, индустриализацията и живота през този интервал. На към час път от Дъдли се намира различен музей – Avoncroft, в който са пренесени жилища отпреди два века. Последната постройка е от 30-те години на ХХ век. В Ironbridge museum съществена забележителност е мост от ХVІІІ век. В региона се намира и музей от края на ХІХ и началото на ХХ век, отдаден на Викторианската ера ”, осведомиха етнографи.
„ Особено ползотворна беше конференцията, отдадена на музейната активност. Имаше няколко пленарни отчета и работа по секции. За мен забавното е, че нямаше отчети, а полемики. Задава се тематика, участниците вземат решение на място в кой модул да се запишат и по-късно се състои полемиката, която дава информация за опита на всеки от музеите ”, описа доцент доктор Светла Димитрова, шеф на ЕМО „ Етър ”.

Димитрова и Ангелова са се присъединили в модула за обмисляне и ръководство на музеите навън – една тематика, която директно касае ЕМО „ Етър ”.

„ Финансирането в обособените страни е друго. Някои съумяват независимо. Но повече имат социална функционалност и една част от тяхното финансиране е по линия на страната, на общината или на някоя асоциация. Те имат доста по-различно ръководство от нашето – посредством тръстове или препоръки, които набират за тях средства ”, показа доцент Димитрова.

Представителите на ЕМО „ Етър ” разшириха мрежата от контактите с други институции от организацията. Едва неотдавна, през 2016 година, след дълго спиране, бе обновено съдействието с Европейската асоциацията на музеите навън. Година по-късно, по време на 28-та конференция, се включиха над 100 участници.

„ Много значимо беше присъединяване ни в съвещанието, което направи промени в Устава на Асоциацията. Досега участието в организацията беше самостоятелно. Най-често един шеф показва музея. С течение на годините се причисляват и членове на екипа. От музея в Копенхаген имаше над 10 самостоятелни члена. Но наши диалози с шефове на музеи в Унгария и Румъния, демонстрираха какъв брой значимо е да има институционално участие, тъй като шефовете са сменяеми. ЕМО „ Етър ” към този момент има институционално участие, остават и самостоятелните. Институционалните представители обаче ще вземат решенията. ”

При диалозите с шефове на други музеи навън Светла Димитрова е открила, че посещаемоста в ЕМО „ Етър ” е на равнището на европейските.

„ Най-много са посетителите на музея в Стокхолм – към 1 400 000 души. Всички останали се движат от 200 000 до 500 000, освен това става въпрос за музеи, които са доста по-големи от ЕМО „ Етър ” и са с доста по-сериозна интернационална известност. Ние се нареждаме доста добре и не трябва да имаме терзания, когато се съизмерваме с европейските музеи навън ”, счита Димитрова.

Евгения Ангелова е впечатлена от поддръжката, която обществеността дава на музеите навън.

„ Black Country Living Museum е по-млад от нас. Догодина ще чества 40 години. Започнал е работа върху изоставена земя. Общината взема решение да отдели хора, които да работят там. През годините нарастват артефактите, които се събират, с цел да доближат 80 000. През 2010 година се отпускат 10 000 000 паунда, с цел да могат да възстановят една улица, на която да се пресъздаде живота от 1930 година. Да си представим Чаршията в ЕМО „ Етър ”, само че доста по-голяма и от по-нов интервал. Представят се поминъка на хората, търговията, по какъв начин са се забавлявали ”, споделя Евгения Ангелова.

Финансистът на ЕМО „ Етър ” е впечатлена и от анимирането на самите експозиции. Във всеки от обектите посетителите биват посрещани от облечени в облекла от съответната ера хора, които описват историята.

Доброволците са значима част от работата в тези музеи. Работата им като такива значително осмисля всекидневието им.

В учебно заведение от Викторианската ера, където посетителите са възпитаници, учителят ги кара строго да изпълнят всички условия – от инспекция на хигиената до дисциплинирано държание в клас. Самата Ангелова е „ скастрена строго ”, съгласно нравите от времето на кралица Виктория, когато прави опит да снима с телефона си, а държанието й е регистрирано като липса на дисциплинираност.

Според Ангелова това демонстрира какъв брой добре аниматорите, в тази ситуация артист, играещ преподавател, са се вживели в ролята си. В някои случаи музеите наемат професионални артисти, които да пресъздадат епохата.

От разказите на доцент Димитрова и Евгения Ангелова излиза наяве, че у нас има прекалено много ограничавания за по-голяма атрактивност в работата на музеите. В доста непознати музеи могат да се оферират храни и питиета, до момента в който тук това няма по какъв начин да стане, без значение от обстоятелството, че се показват избрани обичаи и те са част от историята.