Какво влачат морските течения
Есето е препубликувано от.
След няколко дни ще показва в Одеса своята книга " Молитва за Украйна ". Мисля си какво ще приказвам пред хората, които от година и половина са подложени на обстрел, край тях умират съседи, родственици и другари. Пред очите ми са фрагментите от одеския черноморски бряг.
Безмълвно следим по телевизионните екрани по какъв начин от морето прииждат част от покрив на къща, диван, табуретка, части от мебелировка засядат в пясъка на плажа или гладко се движат около брега, носени от вълните. Картината е така сюрреалистична, че нямаме мощ даже да възкликнем с думи. Смътно усещаме единствено - това можеше да бъде моето бюро, моето легло, моят стол, аз бих могла да остана без покрив, без дом, аз бих могла да нямам где глава да подслоня. Но това неясно чувство е толкоз нереално и ужасяващо, че бързо го отместваме от съзнанието си, изтриваме го, та малко ли са останалите неща, които ни тревожат! И стига към този момент с тази война! Ние сме за мир, миролюбци сме! Да създадат отстъпки и да настъпи мир най-накрая!
" Миролюбците " по този начин си показват мира - украинците да прекратят съпротивата и да правят отстъпка. Не им се гледа към този момент по тв приемника всяка вечер война. Не наблюдават какво се случва съответно по фронтовете на Украйна. Не гледат фрагментите с разрушените до основи украински градове. Тези фрагменти ги потискат и като не ги гледат, те не съществуват. Там някъде се бият. Тяхна си работа. Важното е ние да не се месим, че да не стигне войната до нас.
За мен най-необяснимо е човешкото равнодушие към нещастието на други хора . Когато беше взривена язовирната стена на Каховското водохранилище и големи територии останаха под вода, бяха показани стотици фрагменти по какъв начин жителите на наводнените области избавят селскостопански животни и домашни любимци. Много хора починаха, други стояха с дни по покривите на домовете си в очакване на помощ. През цялото време, до момента в който траеха избавителните интервенции, съветската войска обстрелваше спасителите.
Молитва за УкрайнаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Много мирни жители се удавиха, само че доста починаха от патроните на окупаторите, до момента в който бяха спасявани. И от самото начало гледахме по какъв начин възрастни хора и деца с последни сили носят омаломощените си котки и кучета, с които не могат да се разделят. Еднаква суматоха и болежка се четеше както в очите на хората, по този начин и в погледите на животните. През същото време погледите и сърцата на нашите войнстващи " миролюбци " оставаха хладни и безучастни. Запазиха безусловно самообладание. Не ги трогна нито нещастието на хората, нито страданията на животните.
" Войната - палач на духа " - под това заглавие предходната седмица Портал " Култура " разгласява размишления на Добрин Тодоров, подтикнати от изявление на украинската писателка Галина Крук. Двамата създатели споделят визии за пагубното влияние на руско-украинската война върху човешката душeвност и по-общо на човешкия дух. Няма хуманна война. В справедливата отбранителна война също се убива. Вършат го бойците и от двете страни.
Реалностите на войната вършат това неизбежно. Но нашето отношение не може да бъде еднообразно. Справедливостта изисква да изразим отношение. Затова погледът на създателя е ориентиран към тези, които извръщат погледа си от ужасите на войната, вършат се, че не я виждат, умишлено се пробват да я изключат от полезрението си. Тяхното безсърдечие ги вкарва в лагера на безмилостните циници, искащи колкото се може по-бързо да свърши тази досадна кавга, с цел да се върнат към безметежното си битие.
С все по-голяма паника сходно отношение следя измежду мои познати. До скоро доста от тях смятах за свои другари. Сега поддържам връзка с тях единствено косвено, като чета техни мнения във фейсбук. Не влизам с спор с тях, не им давам отговор, зная, че няма смисъл. Те са се бетонирали в своите бункери, бетонирали са съзнанието си и сърцата си и считат своята позиция за свята истина. Тази " истина " също са бетонирали. При тях всичко е бетон .
Зная източниците, от които черпят информация. За тях формалните медии дезинформират и манипулират, а надеждни и достоверни са само употребените от тях канали, които оферират " другата позиция ". Тази позиция за тях е единствената. Тъй като аз " давам ухо " и на двете гледни точки, мога да сравнявам и да върша съпоставения. На тях това не им е нужно, тъй като повече гледни точки несъмнено ги объркват. Една им е задоволителна.
През десетилетията, когато бяхме оградени от желязната завеса, копнеехме за друга позиция, друга от строго цензурираната, която пропускаше тоталитарната система. Чутото от нашите медии съпоставяхме с чутото от заглушаваните късовълнови радиа и по този начин си съставяхме мнение. Така узнахме за повредата в Чернобилската АЕЦ и за заплахата от изтеклата радиация, до момента в който нашата цензура първо криеше, а след това изопачаваше. Така беше с всички събития, които се случваха по света и у нас. Копнеехме за истината и успявахме да я намерим.
Парадоксално, само че през днешния ден, когато можем да се осведомяваме от стотици източници, освен тъй като беше разрушена желязната завеса, а и тъй като се появиха неподозирани по това време средства за осведомление, мнозина черпят информация единствено от един канал . Преживявам го с болежка, тъй като мои другари са измежду тях. Заблуждавала съм се, че свободата носи наслада, а се оказа, че има хора, които ѝ се надсмиват. За други се оказа задължение. Днес тв приемниците имат доста канали, само че множеството от тях излъчват безкрайни сериали. Каквото желаят хората - това им оферират.
С истината се живее мъчно. Така е от творение мира. Човекът не повярва на Твореца, че в случай че посегне към неразрешения плод, следствията ще са неприятни. Офертата на лукавия му се стори по-примамлива. Ботев също написа - лъжливи уста слуша със религия.
Критика на думите - петдесет и две неделни проповедиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Но по какъв начин да разпознаем кое е истина и кое неистина? Тези хора споделят, че ние сме в илюзия, а те научават чистата истина през техните полутайни осведомителни канали. Дали пък не е по този начин? Тъй като тези канали не са изцяло, а полутайни, надзъртала съм и аз в тях. То е като турски сериал, единствено че информативен. Когато един човек е изгледал 100 такива сериала, дали ще оцени Сидни Лъмет, Микеланджело Антониони или Андрей Тарковски?
Не желая да кажа, че хората се поддават на дезинформацията единствено от нелепост. Не е толкоз просто. Познавам и путинисти, които не са глупави. Един прочут преди време споделяше, че почтен, интелигентен и болшевик е неосъществим триъгълник . Карел Чапек споделя: " Защо не съм болшевик? - Защото съм редовен човек ".
Да си ядосан за " войната по пътищата " у нас. Да си жалостив към потърпевшите от наводненията у нас. И в това време да си апатичен към загиващите в Украйна деца и старци. Тук има нещо сбъркано. Не зная дали казусът със състраданието е локализиран в мозъка или в сърцето. Повтарят, че украинците сами са взривили водохранилището. Същите тези украинци, които с риск на живота си избавят котките и кученцата си. Наистина има нещо сбъркано в такова мислене.
Галина Крук споделя: войната е тестване за хуманността и истината в литературата и изкуството, а и за персоналните ни полезности. Добрин Тодоров обобщава: Най-страшната неволя, която войната носи на хората обаче, е моралната безнравственост. Няма по-голяма вреда върху човешкия дух от неговото покваряване, придобило последна форма в безразличното приемане на крайната форма на принуждение над себеподобни - тяхното ликвидиране.
Морските течения не престават да влачат мебелировка от домове. Специалистите по морски течения ни успокояват, че до нашите плажове отломките няма да доближат. Това е значимото. Можем да сме спокойни. Украинците, останали без дом, няма какво да ги мислим. Морските течения са отвлекли душите ни.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
След няколко дни ще показва в Одеса своята книга " Молитва за Украйна ". Мисля си какво ще приказвам пред хората, които от година и половина са подложени на обстрел, край тях умират съседи, родственици и другари. Пред очите ми са фрагментите от одеския черноморски бряг.
Безмълвно следим по телевизионните екрани по какъв начин от морето прииждат част от покрив на къща, диван, табуретка, части от мебелировка засядат в пясъка на плажа или гладко се движат около брега, носени от вълните. Картината е така сюрреалистична, че нямаме мощ даже да възкликнем с думи. Смътно усещаме единствено - това можеше да бъде моето бюро, моето легло, моят стол, аз бих могла да остана без покрив, без дом, аз бих могла да нямам где глава да подслоня. Но това неясно чувство е толкоз нереално и ужасяващо, че бързо го отместваме от съзнанието си, изтриваме го, та малко ли са останалите неща, които ни тревожат! И стига към този момент с тази война! Ние сме за мир, миролюбци сме! Да създадат отстъпки и да настъпи мир най-накрая!
" Миролюбците " по този начин си показват мира - украинците да прекратят съпротивата и да правят отстъпка. Не им се гледа към този момент по тв приемника всяка вечер война. Не наблюдават какво се случва съответно по фронтовете на Украйна. Не гледат фрагментите с разрушените до основи украински градове. Тези фрагменти ги потискат и като не ги гледат, те не съществуват. Там някъде се бият. Тяхна си работа. Важното е ние да не се месим, че да не стигне войната до нас.
За мен най-необяснимо е човешкото равнодушие към нещастието на други хора . Когато беше взривена язовирната стена на Каховското водохранилище и големи територии останаха под вода, бяха показани стотици фрагменти по какъв начин жителите на наводнените области избавят селскостопански животни и домашни любимци. Много хора починаха, други стояха с дни по покривите на домовете си в очакване на помощ. През цялото време, до момента в който траеха избавителните интервенции, съветската войска обстрелваше спасителите.
Много мирни жители се удавиха, само че доста починаха от патроните на окупаторите, до момента в който бяха спасявани. И от самото начало гледахме по какъв начин възрастни хора и деца с последни сили носят омаломощените си котки и кучета, с които не могат да се разделят. Еднаква суматоха и болежка се четеше както в очите на хората, по този начин и в погледите на животните. През същото време погледите и сърцата на нашите войнстващи " миролюбци " оставаха хладни и безучастни. Запазиха безусловно самообладание. Не ги трогна нито нещастието на хората, нито страданията на животните.
" Войната - палач на духа " - под това заглавие предходната седмица Портал " Култура " разгласява размишления на Добрин Тодоров, подтикнати от изявление на украинската писателка Галина Крук. Двамата създатели споделят визии за пагубното влияние на руско-украинската война върху човешката душeвност и по-общо на човешкия дух. Няма хуманна война. В справедливата отбранителна война също се убива. Вършат го бойците и от двете страни.
Реалностите на войната вършат това неизбежно. Но нашето отношение не може да бъде еднообразно. Справедливостта изисква да изразим отношение. Затова погледът на създателя е ориентиран към тези, които извръщат погледа си от ужасите на войната, вършат се, че не я виждат, умишлено се пробват да я изключат от полезрението си. Тяхното безсърдечие ги вкарва в лагера на безмилостните циници, искащи колкото се може по-бързо да свърши тази досадна кавга, с цел да се върнат към безметежното си битие.
С все по-голяма паника сходно отношение следя измежду мои познати. До скоро доста от тях смятах за свои другари. Сега поддържам връзка с тях единствено косвено, като чета техни мнения във фейсбук. Не влизам с спор с тях, не им давам отговор, зная, че няма смисъл. Те са се бетонирали в своите бункери, бетонирали са съзнанието си и сърцата си и считат своята позиция за свята истина. Тази " истина " също са бетонирали. При тях всичко е бетон .
Зная източниците, от които черпят информация. За тях формалните медии дезинформират и манипулират, а надеждни и достоверни са само употребените от тях канали, които оферират " другата позиция ". Тази позиция за тях е единствената. Тъй като аз " давам ухо " и на двете гледни точки, мога да сравнявам и да върша съпоставения. На тях това не им е нужно, тъй като повече гледни точки несъмнено ги объркват. Една им е задоволителна.
През десетилетията, когато бяхме оградени от желязната завеса, копнеехме за друга позиция, друга от строго цензурираната, която пропускаше тоталитарната система. Чутото от нашите медии съпоставяхме с чутото от заглушаваните късовълнови радиа и по този начин си съставяхме мнение. Така узнахме за повредата в Чернобилската АЕЦ и за заплахата от изтеклата радиация, до момента в който нашата цензура първо криеше, а след това изопачаваше. Така беше с всички събития, които се случваха по света и у нас. Копнеехме за истината и успявахме да я намерим.
Парадоксално, само че през днешния ден, когато можем да се осведомяваме от стотици източници, освен тъй като беше разрушена желязната завеса, а и тъй като се появиха неподозирани по това време средства за осведомление, мнозина черпят информация единствено от един канал . Преживявам го с болежка, тъй като мои другари са измежду тях. Заблуждавала съм се, че свободата носи наслада, а се оказа, че има хора, които ѝ се надсмиват. За други се оказа задължение. Днес тв приемниците имат доста канали, само че множеството от тях излъчват безкрайни сериали. Каквото желаят хората - това им оферират.
С истината се живее мъчно. Така е от творение мира. Човекът не повярва на Твореца, че в случай че посегне към неразрешения плод, следствията ще са неприятни. Офертата на лукавия му се стори по-примамлива. Ботев също написа - лъжливи уста слуша със религия.
Но по какъв начин да разпознаем кое е истина и кое неистина? Тези хора споделят, че ние сме в илюзия, а те научават чистата истина през техните полутайни осведомителни канали. Дали пък не е по този начин? Тъй като тези канали не са изцяло, а полутайни, надзъртала съм и аз в тях. То е като турски сериал, единствено че информативен. Когато един човек е изгледал 100 такива сериала, дали ще оцени Сидни Лъмет, Микеланджело Антониони или Андрей Тарковски?
Не желая да кажа, че хората се поддават на дезинформацията единствено от нелепост. Не е толкоз просто. Познавам и путинисти, които не са глупави. Един прочут преди време споделяше, че почтен, интелигентен и болшевик е неосъществим триъгълник . Карел Чапек споделя: " Защо не съм болшевик? - Защото съм редовен човек ".
Да си ядосан за " войната по пътищата " у нас. Да си жалостив към потърпевшите от наводненията у нас. И в това време да си апатичен към загиващите в Украйна деца и старци. Тук има нещо сбъркано. Не зная дали казусът със състраданието е локализиран в мозъка или в сърцето. Повтарят, че украинците сами са взривили водохранилището. Същите тези украинци, които с риск на живота си избавят котките и кученцата си. Наистина има нещо сбъркано в такова мислене.
Галина Крук споделя: войната е тестване за хуманността и истината в литературата и изкуството, а и за персоналните ни полезности. Добрин Тодоров обобщава: Най-страшната неволя, която войната носи на хората обаче, е моралната безнравственост. Няма по-голяма вреда върху човешкия дух от неговото покваряване, придобило последна форма в безразличното приемане на крайната форма на принуждение над себеподобни - тяхното ликвидиране.
Морските течения не престават да влачат мебелировка от домове. Специалистите по морски течения ни успокояват, че до нашите плажове отломките няма да доближат. Това е значимото. Можем да сме спокойни. Украинците, останали без дом, няма какво да ги мислим. Морските течения са отвлекли душите ни.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ