Ерата на мемето в трансформираната зала 7 на Музея посетителите

„ Ерата на мемето " в трансформираната зала 7 на Музея посетителите ще се потопят в света на радостните картинки, преобърнали вечно методите, по които споделяме и се забавляваме в цифровото пространство. Изложбата включва образци на известни мемета от България и света, подбрани и оценени (съвсем не на шега) от виновен екип от учени и други свободни електрони. В селекцията на изложбата откриваме наложителните серии мемета за котки и за политици, за паметни герои от известната просвета и за явления на времето, в което живеем. А за какво и по какъв начин да не пресичаме пред трамвай на Цветница, ще ни опише фотографът Иван Шишиев.

Темата за меметата в подтекста на цифровата епоха и информационната промяна е настояща и по едно и също време с това любопитна и неразучена. През последната година екип от Софийски университет, управителен от проф. Ивайло Дичев и доктор Мила Минева, прави един от първите опити у нас да надникне зад аргументите, трансформирали меметата в културен феномен. Те са прегледани като спонтанна и естествена човешка реакция, като незабавен и праволинеен коментар на протичащото се към нас. Едновременно с това меметата са видени и като инструмент за себеизразяване, като нова информационна единица, която свободно ремиксира облик, текст, смисъл и комизъм.

Изложбата „ Ерата на мемето “ е част от изследователския план " Поп-култура, поп-политика: цифровият поврат ", подсилен от ФНИ на МОН, и може да бъде прегледана до 2 септември 2023. В месеците след откриването тя ще стане терен и на разнообразни събития и начинания, ориентирани към младежите и феновете на интернет културата.

ЕКИП:

Изследване: проф. Ивайло Дичев, доктор Мила Минева, Мария Иванова, Росалина Димитрова

Куратори: Мартина Венкова, Николай Диевски, Маргарита Доровска

Изложбен и графичен дизайн: Мартина Венкова

Текстове: Мартина Венкова, Николай Диевски, Маргарита Доровска

Една различна история на неслучилото се минало и неуместното настояще описват пред нас цифровите колажи и стенсилите във втората изложбата, която се открива на 19 май - „ Имало едно време в България / Once upon a time in Bulgaria ” на Станислав Беловски. Предназначени главно за Instagram и за уличните стени, работите на Беловски влизат в музея, с цел да покажат друга действителност, по едно и също време позната и неистинска.

За своите колажи Станислав Беловски употребява известни облици от западната просвета. Създава комбинация от познати знаци, облици на поп икони, исторически моменти и образни препратки към класическата живопис. Образи, които са влезнали в ДНК-то на обществото ни и са станали част от известната просвета.

В изложбата действително и нереално разменят местата си. Образи от една ера прескачат в друга. Дискретният сексапил на предишното се сблъсква с острите черти на сегашното. Разпознаваеми знаци от запада се оказват в български подтекст. Време и пространство изгубват смисъла си, като в новоизмислена метавселена. Представените колажи повдигат въпроса за предаването на образната памет за събитията и засвидетелстват какъв брой е елементарно да се подмени предишното, като дават една нова опция какво би могло да е предишното и света към нас.

Свободни от политическа уместност са четирите стенсили, които са показани в залата. Първо се появяват анонимно върху улични стени в София и доста скоро влизат в градския фолклор. Те разискват огромните тематики в българското общество през последните години – превзетата страна, изчезналото господство на закона, отношението към пандемията и сменените критерии за положително и неприятно.

Колажите в изложбата са родени от въображението на създателя им като реакция на действителността, в която живеем. Хуморът в тях е фокусиран върху сменените престижи, идеали, смисъл на думите - фейка към нас, който наподобява по-реалистично от живота ни. Изложбата дискутира и тематики като развенчаните герои, разпадащите се медийни облици, подправената популярност.

„ Имало едно време в България / Once upon a time in Bulgaria ” е кураторски дебют на Георги Бъчваров.

Станислав Беловски (роден 1976, София ) е образен актьор, прочут със своите артистични намеси в градска среда и с цифровите колажи, които демонстрира в обществените медии. Вдъхновява се от иконични облици на политически фигури, актьори, музиканти, известни картини, документални фотоси.

Завършва Националната гимназия за приложни изкуства в София през 1995.

Реализирал е редица независими изложения, както и участия в групови изложения, състезания за модерно изкуство, кураторски планове и фестивали в България и чужбина. Сред последните му независими изложения са „ No Reason to Leave from the Sun “ (2019) (галерия „ Нюанс “, София), „ MIRROR, MIRROR “ (2020) и „ Nostalgic Dystopia “ (2022) (галерия „ Кредо бонум “, София) и „ Аз трябваше да направя нещо… “ (2023) (Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство, София).

След откриването на двете изложения в Музея ще се организира разговор-дискусия за това, по какъв начин интернет трансформира хумора с проф. Ивайло Дичев, доктор Мила Минева и Мартина Венкова от екипа, осъществил “Ерата на мемето ”, сценариста на Карнавала - Ангел Иванов, и карикатуристите Чавдар Николов и Христо Комарницки.

На 20 май от 11:00 часа в Музея на хумора и сатирата ще се организира и лекцията " Британският модел ". В нея невъзпитания карикатурист от " Прас-Прес " Чавдар Николов, ще приказва за развиването на английската подигравка от началото на 18. век до наши дни.

Британците одобряват новороденото изкуство в Италия от 16 век, наречено подигравка, като нещо, което пасва идеално на английският комизъм и взор върху обществото, осиновяват го и го трансформират в кралица, преобладаваща и до през днешния ден в английската журналистика. Когато международната подигравка стартира да се застоява и да се върти на едно място идват на помощ британците, които намират постоянно нови хоризонти за рисувания комизъм.