Епицентър.бг започна дискусия с основен въпрос: готови ли сме като

Епицентър.бг стартира полемика с главен въпрос: подготвени ли сме като общество да променим националния си празник? Знаем ли какви ще бъдат последствията от една такава генерална смяна? Защо българските политици бързат да създадат смяната и тя да залегне в Конституцията? Защо би трябвало да бъде премахнат 3 март като народен празник и да бъде сменен с 24 май?  Даваме думата на проф. Иван Илчев, историк, два поредни мандата ректор на Софийски университет „ Свети Климент Охридски “ (2007 – 2015), член-кореспондент на Българска академия на науките от 2012 година. 

- Следите ли полемиката за националния празник, проф. Илчев? Изненада ли ви концепцията на ръководещите за промяната и до каква степен тя е резултат на скимване и до каква степен е подбудена от ползите на една велика мощ и желанието на елита ни да й се хареса?

- Нямам излаз, проследявам я, тъй като полемиката се натрапва отвред. За страдание, в нея пробват да наложат внушеното им мнение извънредно некомпетентни хора, като експерти по химия, които заемат управнически позиции. То е все едно аз да давам мнение какви катализатори би трябвало да се употребяват при избрани химични интервенции. 

В последните близо 30 години се появяват понякога гласовите историци със звънки гласчета, които оферират 3 март да не бъде народен празник на България. За мен това е връх на историческата неначетеност и политическо приспособленчество. Всички причини, които се излагат от последователите на тази концепция, са безусловно несъстоятелни. 

Те споделят, първо, че 3 март не може да бъде народен празник, тъй като Русия е водила войната, която приключва със Санстефанския кротичък контракт. Ако познаваха по-добре историята, щяха да са наясно, че всички балкански страни – без изключение, печелят своята автономия след войни, водени от великите сили, най-често Русия, само че не всеки път единствено Русия. 

Втори мотив – била основана самостоятелна страна и не можело ние да честваме автономност. Питам, за какво не?!

Ако познаваха по-добре историята, щяха да са наясно, че всички балкански страни, като се изключи Гърция минават през интервал на автономност. Гърция получава самостоятелност незабавно, така като  тогава има характерна настройка на великите сили.

И дано не забравяме  – интервалът на автономност при България е най-кратък спрямо другите балкански страни от този интервал. Сърбия е самостоятелна близо 50 години - от 1828 до 1878. Същото се отнася за Черна гора, за Румъния. Албания е необикновен, по-късен случай.
България става самостоятелна през 1878 година и това продължава 30 години – до 1908-а. Да подчертая, че тя рядко се преценява с самостоятелния си статут и взема независими решения. 

В момента е пределно ясно от кое място идва концепцията за промяната на 3 март – да се отграничим от Русия. 

Нека кажа, че съветската политика напълно не ми е симпатична и съгласно мен, с изключение на с грубостта си, не се разграничава от тази на другите велики сили. Прекарал съм повече от година върху превод на дневниците на граф Игнатиев, създателят на Санстефанския кротичък контракт и нито той, нито претекстовете за това, което прави ми станаха симпатични. Но в случай че нещо в историята не ти е симпатично, това не значи, че би трябвало да бъде отхвърлено с критериите на нашето съвремие.

Генерал Гурко и десетки съветски участници във войната от 1877-1878 година потапят в кръв въстанието на славяните поляци.

„ Белият военачалник “ Скобелев „ усмири “ през 1880 година непокорните текинци в Туркмения. Разори страната, след това завладя последната цитадела на бранещите свободата си Гьок Тепе Даде заповед “Пленници не са нужни ”. Разреши на бойците си четири дни да грабят свободно града. Пленените дами прекарваха  дните и нощите си измежду навалица бойци. Както означи един от участниците: “трябваше да си затваряме очите за нещата, които бойците правеха с дамите ”. Туркмените като нас също добре помнят Скобелев. Наричат го “Гез-кала ” – “кървави очи ”.

Та какво – да станем като американците, които унищожават монументи на Джордж Вашингтон, тъй като бил робовладелец?

Друг образец – Паметникът на Съветската войска, за който съм безапелационен, че би трябвало да е музеен експонат. Мястото му не е в центъра на София. Но е забавно, за какво бранещите паметника, не желаят и на американската войска от Втората международна война. Че без нея, без американската помощ, без героичната опозиция на Англия, която повече от година напълно сама се съпротивява на хитлеристка Германия, Европа надали щеше да е освободена. 

- Можете ли да дадете образец за друга страна, която избира за народен празник събитие/дата, които не са свързани с нейната история?

- Не съм склонен, че не е обвързвана с историята ни. Ако погледнете документите, вестниците, спомените, народопсихологията, ще видите, че за българина 3 март е междата сред несвобода и независимост. 
Умишлено не споделям иго, а несвобода. Погледнете църквата в Габрово – в условия на иго такава черква строи ли се? Или Рилският манастир? Че е несвобода, това е несъмнено. Че има набожен терор – има. Робство има единствено като прочувствен термин.

Дразни сега, че съперниците на 3 март са вперили взор върху войната. Нима тя щеше да се случи без постъпателното развиване на българския народ? Защо се отхвърляме от концепциите на българските възрожденци, които основават учебните заведения, вкарват българите като фактор в европейската политика, от концепциите на революционери като Каравелов, Левски, Раковски, от Априлското въстание. Без всички тях и тяхната всеотдайност руско-турска война нямаше да има. Най-малкото Англия нямаше да позволи на Русия да си разярча коня на Балканите.

С отхвърли от 3 март, ние на процедура се отхвърляме от една огромна част от своето революционно и културно минало. Така, както наподобява, не ни би трябвало Парис – сами се прострелваме в ахилесовата пета.  

- Позволете един паралел със Сърбия, с Гърция – те празнуват въстанията си, които водят до националното избавление. Може ли да изберем друга дата, която отново е обвързвана с национално-освободителното придвижване? 

- Може, несъмнено. Не виждам никаква причина да нямаме два национални празника. 
Но като споделяме, че 24 май сплотява всички, дано пропуснем нормалното „ всички “. В България има етнически групи, за които това не е техният празник. 24 май надали ще бъде празникът, от който всички ще са удовлетворени като в библейската алегория. 

- От събитие, обвързвано с национално-освободителните борби, с възраждането, с напъните за самостоятелност и лична страна минаваме към събитие, обвързвано с духовността, с културата. Налага ли това, в случай че се случи, промяна на цялата национална теория? Пренаписване на учебниците? 

- Не. 24 май е църковен празник, отдаден на двама светии, по всяка възможност гърци, проводници на византийското въздействие, които са олицетворение на визиите на своето време. Те основават писмеността – която не е писмеността, която употребяваме в този момент, не поради чист и безвъзмезден блян да укрепят новата християнска просвета на славяните, а по поръка на управляващите в Константинопол и техните цели за политическо, културно и религиозно въздействие. Така, както Русия има свои цели през руско-турската война, които нямат нищо общо с добруването на българите. 
Получава се по този начин, че като че ли заменяме кон за кокошка. 

- Разчитате ли бурност в дейностите на българския хайлайф, в това число с предлагането 24 май да се запише като народен празник в Конституцията?

- Съзирам по-скоро непросветеност, което не ме учудва. На тази непросветеност сме очевидци от доста години насам, приказвам и за интервала преди 1989 година. За страдание, има и едно инстинктивно предпочитание да се харесаш на този, който сега има господстващо политическо въздействие. 

- Подчертавали сте обстоятелството, че в Европейски Съюз България е единствената славянска страна, която е православна и написа на кирилица. Затова, казвате Вие, постоянно сме били възприемани като апендикс към Европейски Съюз. Доколко това е причина за високомерието, за пренебрежението, за налагането на условия и още условия? 

- Причина за високомерието – и преди 1989 година, и в този момент, е цялостната некадърност на българските управници да водят агитация в Европа, в която да демонстрират достиженията на българите. Не поставяме старания и оставаме релативно непознати.

Ще ви дам образец с романа на Георги Господинов – в случай че считаме, че премията „ Букър “, с която бе отличен, е резултат единствено на естетическите и литературни достолепия на творбата, не е по този начин. Получаването на наградата е плод на целенасочени старания да се издават книгите, да се взе участие в европейски събирания на интелектуалци, да те познават, да приказваш езици, да имаш добър книжовен сътрудник. Друг превъзходен български публицист, какъвто и Милен Русков, явно няма тези качества. Не можахме също по този начин да прокараме един превъзходен европейски публицист като Йордан Радичков. Изискват се дълги и целенасочени старания. 

Нямате визия какви старания поставя Гърция, без значение от това, че Гърция влиза в европейското историческо завещание, за разлика от нас. Погледнете с какво се загатва България в учебниците по история и то не всеки път се загатва – със основаването на страната, приемането на християнството, на множеството създатели на учебници им прави усещане ослепяването на Самуиловите бойци и с по едно изречение България е маркирана по време на войните – Руско-турската, Балканската. Това е. 

- В подтекста на казаното от Вас може ли и по какъв начин кирилицата да ни приближи до Европа? Как да подчертаем нейната стойност, уникалността си, приноса ни в нейното основаване?

- Кирилицата не ни разделя от Европа. Погледнете знаците на кирилицата, погледнете и латиницата и вижте какъв брой от тях са общи.
Погледнете писмеността, на която пишат поляците или чехите и ще видите какъв брой приспособявания има на латиницата, с цел да дава отговор на особеностите на техния език.

По-скоро да поставим повече старания, с цел да проумеят европейците, че не Русия е дала, а е получила писмеността си от българската страна.  

- Готово ли е обществото да влезе в разногласието за националния празник и да излезе без още провали, без още вреди, без още разделения?

- Мисля, че дебатът е малоумен, несвоевременен и няма да способства за сплотяването на българските жители.  
Илезте на улицата и попитайте 100 българи по кое време е призната българската Конституция. Да забележим дали от 100 един ще ви отговори. Съмнявам се. Попитайте 100 души по кое време е оповестена независимостта на България. Дали ще има десетина знаещи? Попитайте по кое време е Освобождението на България, обаче, и евентуално и стоте ще ви кажат 3 март. 

- Нашите сътрудници декларират, че желаят непоклатимост в страната ни, когато покрай нас се води война. Предизвикването на разногласието не е ли стъпка в противоположната посока? В посоката на дестабилизация?

- Да, дестабилизира ни. Да кажа още веднъж – това е малоумен спор. А причините, които чух от премиера Николай Денков, от Даниел Лорер, са безусловно некомпетентни. Нека, както е споделил народът, всяка жаба да си знае гьола. В своята област те може да са доста способени, само че в тази – не са. 

- Защо не можем да приказваме за съветската диря в българската история умерено? 

- Винаги съм приказвал умерено и не съм я идеализирал. Преди 1989 година бях донесъл от Щатите, от Института „ Хувър “, част от архива на съветското министерство на външните работи. Там имаше и отчет на последния съветски пълномощен министър в България, който напуща София, когато страната ни влиза в Първата международна война.

В края на 1916-а или началото на 1917-а, по искане на съветското външно министерство, той написа каква би трябвало да бъде политиката на Русия на Балканите и разисква опцията „ непослушна “ България да бъде поделена - ¬ Северозападна България да се причисли към Румъния, Западна – към Сърбия, а Източна – към Русия, с цел да се обезпечи сухоземен достъп до Цариград. Издадох този отчет в известията на държавните архиви и от руското посолство стачкуваха, тъй като било антисъветска агитация. Давам този образец, с цел да видите, че сме се опитвали да приказваме умерено за съветската политика - и с плюсовете, и с минусите.
За страдание, под натиска на избрани условия залитаме ту в една, ту в друга посока.

Ако попитате голямото болшинство от българите коя е страната, която оказва помощ най-вече за образованието, ще кажат, че най-вече българи са учили в Русия, което не е напълно правилно. Немалко българи учат и във Франция. Но нормално на лични разходи. А Русия, предвид на своите ползи на Балканите, дава стипендии на българите и по тази причина те се насочват към нея. След Освобождението в Русия не отива съвсем никой. Малкото висшисти в Русия са най-много българските военни, които приключват военните академии в Москва и Санкт Петербург. 
Занимавал съм се и с история на рекламата. Ако погледнете рекламите в българския щемпел, Русия в никакъв случай не е била знак на качество. Никога! За героя на Иван Вазов хаджи Смион  " Американско " за него беше всичко, що се отличаваше с изключително качество или с екстравагантност “. А  за този на Каравелов Хаджи Калчо: „ …московците що са измислили. Московците са юнаци, но са ахмаци “.

Гледал съм съветските артикули, които тогава популяризират в България: галоши, шоколад, парфюм. Машините са немски, колите – американски, облеклата – френски. Бих попитал българските русофили по кое време за последно са си купили артикул на високата технология, създаден в Русия? Автомобил, тв приемник, компютър, преносим компютър, видеокамера.

- Идеите, предизвикани от сегашната война, започнаха да се мултиплицират – да сменим името на катедралата „ Свети Александър Невски “, да демонтираме паметника на Съветската войска, да прекръстим улици. Къде ще ни изведе пътят, по който като че ли тръгнахме? Не пренаписваме ли историята по този начин, както вършат и в Северна Македония?

- През 80-те години Стефан Продев го бяха изгонили от „ Култура “, в случай че не се неистина, и го бяха създали основен редактор на списание „ София “. Аз  му предложих закачлив репортаж, от името на екскурзовод, който обикаля столицата със руски туристи единствено по улици, които носят имената на руснаци. И Продев като прочете материала, попита: „ Момче, ти и отсам ли искаш да ме уволнят?! “

Репортажът не беше оповестен, въпреки че беше почтена смешка. 
Защо няма монумент на американците, които също пазят Европа? Защо няма на англичаните?

А що се отнася до Александър Невски през последните години редица съветски историци настояват, че е от главните виновници за оставането на Русия под властта на Златната орда, че е приел исляма и т.нат. Не съм експерт и не желая да вземам отношение. 

- Има обаче монумент на американските летци, бомбардирали София.

- Този монумент приказва по същия високомерен, незачитащ българите метод, както в този момент приказва съветската посланичка. Символ е на дебелащината на великите страни, които не обръщат внимание на възприятията на по-малките.
Но да кажа и друго – не забравяйте, че за разлика от Първата международна война, през 1941 година, без да ни натискат, България афишира война на Съединени американски щати. За Вашингтон ние сме воюваща страна. Когато воюваш, си носиш следствията. 

- Да погледнем на въпроса за националния празник и от различен ъгъл – коя дата ще ни даде най-голямо самочувствие, че сме българи?

- И преди време бях съперник на концепцията за национална теория. Давах за образец страни като Дания, Нова Зеландия, Норвегия, Холандия, които нямат национална теория, само че това не им пречи да бъдат измежду най-демократичните и най-развитите страни в света. 
Мисля, че това са структури, в които се опитваме да вкараме ниското си самочувствие. 

- Ниското самочувствие ли предизвика изблиците на показателен национализъм, на който сме очевидци все по-често?

- Този дебелашки национализъм го осмива още Алеко Константинов. Всички знаем по какъв начин бай Ганьо се тупа по косматите гърди с думите „ Булгар, булгар “.  
Но национализъм, който наскърбява другите, има и при сърбите, и при румънците, и при други нации. Нека бъдем справедливи. 

- Вие сте член на комисията по историческите въпроси, която се занимава със противоречивите въпроси сред България и Северна Македония. Отношенията ни със Скопие остават доста напрегнати. С настояването българите да се запишат в Конституцията отказахме ли се от доктрината един народ – две страни?

- От три години приказвам, че самият контракт е неверно дефиниран, в него няма гаранции, няма периоди, разчита се на някакво бъдеще време, когато Европейският съюз щял да ни поддържа, в случай че ние отначало сложим несъгласие на някои от дейностите на Северна Македония. Това е несериозно.

Що се отнася до българите не виждам какво ще им даде на тях вписването в Конституцията. Нима ще бъдат по-малко газени? Нима жител с българско съзнание ще стане министър? Видяхме какво се случва с тези, които показват българско съзнание. Бият ги. 
Нашите медии, за жалост, се повлякоха по македонските и започнаха да изясняват, че единствено 3500 души са се писали българи при преброяването. Аз споделям друго: за удивление е, че 3500 души са намерили смелостта да се запишат като българи при всички преследвания, на които са били подлагани от 1913 година насам. 

- Вие, проф. Илчев, сте подчертавали, че осем пъти сме предавали българите в Северна Македония от 1913 година насам. След толкоз изменничества имаме ли в този момент потребен ход?

- За страдание, нашите държавници и политици си заравят главата в пясъка като щраусите. И освен това – работят настойчиво в неверната посока. В последните десетилетия затвориха български лекторати в европейски и азиатски страни. В същото време македонците със страшна скорост откриват свои лекторати. След 20-30 години в Европа ще има интелигенция, закърмена напълно с концепциите на македонските лекторати. И това ще е наша виновност.

Четири следващи години предлагах на нашето Външно министерство и на Президентството да създадем галерия от етнографски карти, формирани от чужденци, с цел да се види какво е мислела Европа за Македония. Отговорът бе: „ да, да, би било добре. “ Накрая се ядосах, открих парите и направихме изложбата в Народната библиотека, в този момент е в Националния исторически музей.

Надявах се, че най-малко българските евродепутати ще проявят интерес и ще създадат тази галерия в Брюксел. Но отговорът, няма да загатвам имена, беше „ хайде в този момент да не дразним ненужно македонците “. 

Както споделил Богдан Хмелницки на поляците „ Што да ховорити! “. 

Инфо: " Епицентър "