Трагедия сроди врачанското село Згориград и италианското Тезеро, каква история се крие?
Една от точките, на които се организират Зимните Игри, е Тезеро, там са надпреварите по ски тичане. Може би ще се изненадате да разберете, че това италианско селце, е побратимено с врачанското село Згориград. Причината - въпреки и тъжна - е много любопитна. Репортаж на Стефан Георгиев.
Чували ли сте за врачанското село Згориград? Сгушено в котловината на Врачанския Балкан, през днешния ден там живеят под 1500 души. От антични времена в района главен занаят на популацията е рударството. Вероятно не сте чували и за нещастието, сполетяла селцето през 60-те години на предишния век.
На 1 май 1966 година, по подигравка на ориста – тъкмо точно на Деня на труда – се срутва хвостохранилището на мината за рандеман на цинк и олово, намираща се над Згориград. Невиждана буря се спуска през селото, достигаща до три метра височина и опустошаваща всичко по пътя си.
" Стената на хвостохранилището се къса точно на 1 май, по време на манифестациите за Деня на труда, и опустошава цялото поречие на реката. Жертвите са доста. Официално те са 118, като към половината са от Згориград. "
Тогавашният режим прави всичко допустимо да прикрие бедствието. Вълните от тиня и вода доближават до три метра, вредите са големи, а съгласно някои източници броят на жертвите надвишава 500. Разрушените къщи са над 150, въпреки по публични данни броят да е доста по-малък.
Предполага се, че аргументите за нещастието са проливните дъждове и сривът на канала, издигнат на върха на хвостохранилището за отклонение на реката. За времето си това е извънредно сериозен случай с мини в международен мащаб. Но не остава единствен.
На 19 юни 1985 година се срутва хвостохранилището на мината за рандеман на флуорит над Тезеро. 180 хиляди кубични метра вода, тиня и камъни се понасят надолу и унищожават всичко по пътя си в продължение на 6 километра. Загиналите са близо 270 души.
Години по-късно двете места – Тезеро и Згориград – схващат за сходния темперамент на нещастията. Това е повода те да се побратимят, а през днешния ден тук, в Тезеро, да има площад, който носи името Згориград.
" Преди към 20 години – мисля, през 2006–2007 година – по самодейност на италианска фондация и с присъединяване на тогавашния кмет на Згориград Николай Илиев се заражда това побратимяване. В знак на другарството е построена екопътека Згориград, която води нагоре, покрай горната лифтова станция. Разбира се, в чест на това са кръстени и площади – в Тезеро има площад Згориград, а в Згориград – площад Тезеро. Пътеката е много известна и се употребява всеки ден. Тръгва от остарялата кариера над старите басейни на Згориград и води до горната лифтова станция. Оттам може да продължите и до пещерата Леденика. "
В последните години връзката сред двете дребни обитаеми места е прекратена. През 2026 година се навършват 60 години от тъжните събития във Врачанско.
" За тази годишнина сме решили да ги поканим. Ако се отзоват, доста ще се радваме още веднъж да възстановим връзката, да поддържаме връзка и да споделяме. Нашият регион е хубав, а този в Италия ще бъде част от Олимпиадата. Надяваме се да възстановим тази връзка. "
История, потънала в мрачевина, за която може би никой не желае да си спомня, само че която ненадейно побратимява две на пръв взор нямащи нищо общо между тях села.
Чували ли сте за врачанското село Згориград? Сгушено в котловината на Врачанския Балкан, през днешния ден там живеят под 1500 души. От антични времена в района главен занаят на популацията е рударството. Вероятно не сте чували и за нещастието, сполетяла селцето през 60-те години на предишния век.
На 1 май 1966 година, по подигравка на ориста – тъкмо точно на Деня на труда – се срутва хвостохранилището на мината за рандеман на цинк и олово, намираща се над Згориград. Невиждана буря се спуска през селото, достигаща до три метра височина и опустошаваща всичко по пътя си.
" Стената на хвостохранилището се къса точно на 1 май, по време на манифестациите за Деня на труда, и опустошава цялото поречие на реката. Жертвите са доста. Официално те са 118, като към половината са от Згориград. "
Тогавашният режим прави всичко допустимо да прикрие бедствието. Вълните от тиня и вода доближават до три метра, вредите са големи, а съгласно някои източници броят на жертвите надвишава 500. Разрушените къщи са над 150, въпреки по публични данни броят да е доста по-малък.
Предполага се, че аргументите за нещастието са проливните дъждове и сривът на канала, издигнат на върха на хвостохранилището за отклонение на реката. За времето си това е извънредно сериозен случай с мини в международен мащаб. Но не остава единствен.
На 19 юни 1985 година се срутва хвостохранилището на мината за рандеман на флуорит над Тезеро. 180 хиляди кубични метра вода, тиня и камъни се понасят надолу и унищожават всичко по пътя си в продължение на 6 километра. Загиналите са близо 270 души.
Години по-късно двете места – Тезеро и Згориград – схващат за сходния темперамент на нещастията. Това е повода те да се побратимят, а през днешния ден тук, в Тезеро, да има площад, който носи името Згориград.
" Преди към 20 години – мисля, през 2006–2007 година – по самодейност на италианска фондация и с присъединяване на тогавашния кмет на Згориград Николай Илиев се заражда това побратимяване. В знак на другарството е построена екопътека Згориград, която води нагоре, покрай горната лифтова станция. Разбира се, в чест на това са кръстени и площади – в Тезеро има площад Згориград, а в Згориград – площад Тезеро. Пътеката е много известна и се употребява всеки ден. Тръгва от остарялата кариера над старите басейни на Згориград и води до горната лифтова станция. Оттам може да продължите и до пещерата Леденика. "
В последните години връзката сред двете дребни обитаеми места е прекратена. През 2026 година се навършват 60 години от тъжните събития във Врачанско.
" За тази годишнина сме решили да ги поканим. Ако се отзоват, доста ще се радваме още веднъж да възстановим връзката, да поддържаме връзка и да споделяме. Нашият регион е хубав, а този в Италия ще бъде част от Олимпиадата. Надяваме се да възстановим тази връзка. "
История, потънала в мрачевина, за която може би никой не желае да си спомня, само че която ненадейно побратимява две на пръв взор нямащи нищо общо между тях села.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ