Императорска Боа
Епитетът красива, отвеян към тип змия, звучи съвсем като оксиморон, само че е напълно на място. Съществуват и красиви змии и към тях безспорно се отнася императорската боа.
Изобщо не е инцидентно, че античните индиански нации са я почитали наред с боговете си. Техният заплашителен господ Уицлипуцли, който е богът на нощта и магьосниците в митология им, е изобразяван с императорска боа в дясната си ръка.
Върху жертвениците и в храмовете са открити доста изображения на императорска боа, което приказва, че това влечуго е било боготворено в антични времена, поставяно наред с най-старите божества на индианските нации и сигурно има за какво.
Тайнството към превъзходната змия, пристигнало от древността и през днешния ден разсънва интерес и наяве любознание измежду хората към този тип влечуго, само че защото ореолът на мистичност към този момент не съществува, хората постоянно отглеждат това удивително животно в домовете си като домакински любим.
Запознаването с забавния, само че пораждащ религиозен боязън свят на змиите, е добре да стартира с типа императорска боа, един представител с външност на същински държател в царството на влечугите.
Класификация на императорската боа
Императорската боа - Boa imperator е огромна, тежка змия от рода на боите, семейство Boidae.
Boa imperator се назовава още северна боа, колумбийска боа и най-често се отглежда в плен поради нейната невероятна хубост.
Въпреки че императорската боа демонстрира съвсем идентични данни с Boa constrictor, императорският тип има по-често тъмна опашка, в тъмните нюанси на кафявото и аленото. Поради това, че двата типа са доста цветни, постоянно са бъркани даже от познавачи на видовете
Този факт е довел до класификацията на императорската боа като подвид на боата констриктор, само че ДНК анализът демонстрира, че императорската е обособена генетична линия.
Съществуват 9 подвида според от особеностите на външната декорация.
Разпространение и местообитания на императорската боа
Императорската багра има необятно обхватен ареал на разпространяване. Животните живеят както в Централна Америка, по този начин и в северните елементи на Южна Америка. Появата на змията варира мощно според от местоположението.
В Южна Америка ареалът се раздела по Андите. Среща се и край тихоокеанското крайбрежие и на Карибите, както и на някои острови към крайбрежията на Белиз и Хондурас.
Императорската боа може да се приспособява към разнообразни условия на околната среда - от тропическите гори до сухите пустини. Предпочита тропиците поради влажността, температурата и покритието от задоволително плячка.
Начин на живот и държание на императорската боа
Императорската боа живее самотно и не си взаимодейства с други от типа, с изключение на в интервала на размножаване. Те са нощни животни, само че могат да се следят и денем, в случай че нощните температури са прекомерно ниски.
Този тип са полудървесни змии и младите екземпляри се катерят по дърветата, с цел да се хранят. Те стават най-вече земни, когато станат възрастни и наедреят.
Императорската боа става прекомерно нападателна, когато бъде застрашена. Ухапването им е мъчително, изключително от стара змия, само че не е рисково за индивида.
Образците от Централна Америка са по-раздразнителни, съскат мощно и удрят неведнъж, за разлика от тези в Южна Америка, които се успокояват по-лесно.
Подобно на всички змии и този тип са най-непредсказуеми в интервала на проливане, защото веществото, което служи за смазване сред остарялата и новата кожа, прави очите им да наподобяват млечни, сини или непрозрачни и змията не може да вижда добре. Това я кара да заема отбранителна позиция и да бъде по-агресивна.
Описание на императорската боа
Като един от по-малките типове боа, императорската е приблизително сред 1.3 и 2.5 метра дълга, само че е известно, че стига и до 3.7 метра. Обикновено тежат до 6 кг, макар че женските са по-големи от мъжките.
Опашките на мъжката могат да бъдат по-дълги съразмерно от тези на женската. Оцветяването и моделът на шарките се разграничават.
Дорзално цветът на фона е кремав или кафяв и е маркиран с тъмни петна. Те стават по-цветни и изпъкнали към опашката, постоянно червеникавокафяви с черен или кремав кант. По страните има тъмни ромбовидни белези. Може да имат и по-тъмни петна по цялото тяло.
Главата им има три отличителни признака. Има линия, която минава дорзално от муцуната до задната част на главата. Между муцуната и окото има мрачен триъгълник. Този триъгълник продължава зад окото, където се наклонява към челюстта. Има обаче прекалено много вариации на външния тип.
Притежават тазови шпори, които са останки от задни крайници, а в този момент ги употребяват за привличане на женски.
Императорската боа не има удължени зъби, а редове дълги извити зъби с идентична величина. Те се подменят непрестанно и змията в никакъв случай не губи способността си да хапе с всяка част на устата.
Размножаване на императорската боа
Мъжката императорска боа е полигамна, може да се чифтосва с доста женски. Женските също имат повече от един сътрудник за сезон.
Женските нормално са разпръснати на необятна територия и мъжките би трябвало да влагат сила, с цел да ги открият. Има съмнение, че женските не се развъждат всяка година, само че най-малко половината от тях са репродуктивни един път годишно. Най-вероятно те се развъждат, когато са в положително физическо положение.
Размножаването става през сухия сезон, от април до август, въпреки че температурите тогава варират.
Чифтосването се улеснява от тазовите шпори на мъжките, а оплождането е вътрешно. Бременността продължава от 5 до 8 месеца според от температурата. Тези змии са яйцеживородни, като дребните се развиват в тялото на майката. Младите се раждат завършени и не търпят никаква трансформация. Независими са скоро след раждането си.
Средното свърталище е към 25 дребни, само че могат да бъдат сред 10 и 60. Майката влага в дребните, по тази причина е нужно физически да е в положително положение.
Това са дълголетни животни, приблизително живеят до 20-30 години. В плен доближават и 40 години от време на време.
Хранене на императорската боа
Тези влечуги са хищници. Основната част от диетата им са дребни бозайници, включително прилепи и птици. Те обаче са склонни да изядат всяко животно, което се побира в устата им.
Императорските бои ловуват плячката си от засада. Те го зашеметяват с бърз удар и след това го удушават, като се увиват към него и го стягат с формираните пръстени от тялото си. Плячката се гълтам цяла. Тъй като са удушвачи, назовават постоянно групата, към която принадлежат, удави.
На животното са нужни 4 до 6 дни, с цел да усвои храната изцяло.
Самите те са плячка на някои хищни птици, бозайници и влечуги. Най-уязвими са младите змии.
Отглеждане на императорска боа в плен
Императорската боа е измежду най-търсените типове за домашни любимци поради нейния хубав външен тип и непридирчивост във връзка с развъждане.
Необходимо е да се съблюдават условия по отношение на топлота и равнища на мокрота, а храненето става с мъртви мишки и плъхове един път седмично.
Размножават ги в плен с избран цвят или морфа. Предлагат се няколко морфи на цвета и шарките като албиноси, пъстри и човеци джунгла.
Младите змии са по-ярко оцветени от родителите си и контрастът сред цветовете е по-силен, само че всички други разлики са доста фини, тъй че те наподобяват външно на възрастните.
