Как ВЕИ се справи със студения февруари – принос и предизвикателства
Енергийният специалист Боян Рашев разгласява във разбор за ролята на ВЕИ през студения февруари . В него написа:
„ Огромните вложения във възобновими енергийни източници през последните години постановат следния логически въпрос:
Как се показаха ВЕИ по време на февруарския мраз, когато имахме най-голяма потребност от сила не просто за кеф, а за физическото си оцеляване?
Очевидно общият им принос е 718 GWh или 19% от чистото произвеждане в електронергетиката. През топлия февруари на 2024 година са стигнали съвсем 20%, само че при много по-ниско общо равнище. Подробностите обаче са доста значими – за по-добро онагледяване съм извадил графиката на представянето им по време на ледената осма седмица, когато достигнахме и пика на потреблението от 7,337 MW.
Напълно разумно предвид на конфигурираните 4700 MW, най-вече за месеца са произвели слънчевите централи – 348 GWh (при 250 GWh преди година). Характерно за тях обаче е, че създават най-вече тъкмо в часовете на ниско ползване – в действителност колкото повече слънце грее, толкоз по-ниска е потребността от тях. Освен това има дни, в които съвсем изцяло отсъстват – на 17.02 да вземем за пример не доближават и 10% от потенциала си даже по обяд. Видим е и приносът на батериите към някои огромни фотоволтаични централи – по към 70-100 MW за към час съвсем всяка вечер.
Вятърните централи са произвели 144 GWh – колкото през миналогодишния февруари. Характерно за тях е, че в никакъв случай не знаеш по кое време тъкмо ще дават нещо и по кое време – съвсем нищо. Неоспорим факт е, че можеха да допринесат за увеличение на производството вечер и нощем, в случай че имахме по-голям конфигуриран потенциал. Обаче можеха и да не допринесат – изключително при дълъг интервал на огромен антициклон, който ги блокира за седмици.
Големите Водноелектрическа централа на НЕК изиграха извънредно значима роля през месеца. Те осигуриха 163 GWh (при 114 GWh преди година) или единствено 4.3% от тока, само че това бяха тъкмо тези гигаватчасове, които спасяваха ситуацията. Ясно очевидно е на втората графика – при пиковия товар в 19:00 ч. на 20.02 те осигуряваха над 1550 MW. И това се повтаряше всяка вечер и в по-малък мащаб – всяка заран. Голямата тежест бе изнесена от десетките язовирни Водноелектрическа централа, а ПАВЕЦ Чаира се включваше единствено за 1-2 часа на вечер – за жалост, единствено с една турбина.
Неслучайно назовават огромните Водноелектрическа централа на НЕК „ третият дирек на електроенергийната система “ (другите два са явно АЕЦ Козлодуй и комплекса Марица-изток). Техният принос е сериозно значим и на практика незаместим. Реално работят като акумулатори, само че в в действителност огромен мащаб, какъвто модерните литиеви акумулатори няма скоро да реализират.
Тук се постанова да отворя една скоба. Големите Водноелектрическа централа са подвластни от времето и преваляванията. През февруари, 2017 година – при сходни студове – те дадоха единствено 68 GWh, т.е. съвсем нищо. Защото язовирите бяха празни. Ако не бяха огромните превалявания през декември и тази година можеше да е по този начин. Разликата е, че през 2017 година имахме доста работещи въглищни Топлоелектрическа централа, а в този момент към този момент са по-малко. Можеше да стане доста неприятно, само че да не разтварям отново тази тематика.
Затова всички турбини на ПАВЕЦ Чаира би трябвало бързо да се поправят, а вложенията в нови ПАВЕЦ – да се приоритизират. Те не зависят в такава степен от преваляванията.
В умозаключение:
Да, ВЕИ помогнаха на системата да се оправи със студа. Някои способстваха с краткотрайната си поява съгласно капризите на природата, други – напълно съгласно и в послушание на потребностите на стопанската система и хората.
Даже няма потребност да мислите и сами да се сещате кои ВЕИ какъв брой да цените – днешната графика на измение на цената на тока да вземем за пример ясно го демонстрира. “
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Пролетна почивка и Великден 2025 – ето по кое време ще почиват учениците!
