Топжурналистът Енчо Господинов: Постоянство, градинарство и дипломация
Енчо Господинов е един от знаковите български публицисти, бил е и посланик. Работил е дълги години в тогавашния в. “Поглед ”. В началото на 90-те години минава на работа в Международния Червен кръст и пътува по доста горещи точки на света. От 2000 година е бил дипломат на организацията в Организация на обединените нации, в централата на Международния Червен кръст, след това като специфичен консултант на Кристалина Георгиева 
Кристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си обучение, когато тя беше еврокомисар.
Преди 18 години по екраните излезе един прекрасен филм, наименуван “ВЕЧНИЯТ ГРАДИНАР ”. Кримка, само че направена с доста усет. Инспирирана от едноименния разказ на Джон льо Каре. С превъзходна игра на Ралф Файнс и Рейчъл Уайз. Градината там беше единствено декор на действието.
Преди доста повече от 18 години Виторио де Сика, един от патриарсите на италианското кино, направи превъзходен филм, наименуван “Градината на Финци-Контини ”, за драмата на едно богато еврейско семейство в навечерието на войната. Филмът обра толкоз награди, колкото цветя имаше в градините от заглавието. А Хелмут Бергер и Доминик Санда бяха по този начин пленителни като Ралф и Рейчъл от The Constant Gardener.
Но на някогашния американски топдипломат и Държавен секретар Джордж Шулц принадлежи формулата, че дипломацията е като градинарството: изискват се непрекъснати грижи и непрестанно творчество, с цел да цъфти градината на мира.
Изисква се непримиримост, въображение, кураж да поемеш риска на непредвидените стъпки и хрумвания, и подготвеност за разговор с най-големия си зложелател.
Именно Джордж Шулц през 1988 пое риска да започва подобен разговор сред евреи и палестинци в горящия Близък Изток. Той безусловно като булдозер въвлече Ясер Арафат и Ицхак Шамир в пряк “триалог ”, който за миг успокои напрегнатата конюнктура и избягна огромна война. По този мотив Шулц обичаше да припомня на по-младите дипломати, през днешния ден към този момент не толкоз млади, само че на старши позиции, че за мира би трябвало да се грижиш като за цветята в градината си: безспирно, с доста внимание и още повече въображение.
Преди половин година Патриархът на актуалната дипломация Хенри Кисинджър се опита внимателно да подскаже, че за Украйна трябваше да се остави повече време за дипломация с руснаците и всички останали… Веднага “сритаха вербално ” стогодишния Хенри и във втора публикация той се поправи.
Оръдията не престават и през днешния ден да приказват, а дипломатите да мълчат. Антъни Блинкън и не припомнят с нищо Джордж Шулц. Минските съглашения са от дълго време забравени. Били единствено да се печели време, сподели Фрау Меркел.
Европейската градина вехне макар песнопенията на еполети и пагони. Америка и Китай са далечни, а Русия е доста голяма… Прекалено!
Дори пацифизмът не е на мода.
А в нашата градина край София рози и ружи, лавандула и лалета, бодливи шубраци и сенчести лози съжителстват в цялостна естетика. Като абаноса и слоновата кост в песента за пианото на Пол Маккартни и Стийви Уъндър. Защо те - другите цветове - могат да живеят в естетика, а ние, хората, не можем, питат Сър Пол и приятелят му Стийви. Отговор и “помощ се отнийде не види ”, както споделяше Поетът на народа. Същият, който е повече прочут като “електорат ”.
В нашата градина единствено прасковата и черешата са доста унили и безплодни тази година, като международната дипломация към Украйна. Киселинни дъждове ли, касетъчни астероиди ли, що ли?
Една остаряла хроника споделя, че мъдрият министър председател на “великобританците ” (както споделят по утринните канали-зации) Бенджамин Дизраели, просрочен за значимо заседание при Кралица Виктория. В Империята назрявали протести. Всички в Замъка били нервни.Но Дизраели имал значим диалог със брачната половинка си нея заран. За някои деликатни домашни каузи.
Ядосана, че е просрочен, Кралица Виктория го смъмрила пред всички министри. Умният евреин Дизраели дал отговор смирено, само че на всеослушание: ”Ваше Величество, Дипломацията стартира от дома… ”
Та и аз непретенциозно се пробвам да си виждам градината. И си мисля за изоставената дипломация.
Кристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си обучение, когато тя беше еврокомисар. Преди 18 години по екраните излезе един прекрасен филм, наименуван “ВЕЧНИЯТ ГРАДИНАР ”. Кримка, само че направена с доста усет. Инспирирана от едноименния разказ на Джон льо Каре. С превъзходна игра на Ралф Файнс и Рейчъл Уайз. Градината там беше единствено декор на действието.
Преди доста повече от 18 години Виторио де Сика, един от патриарсите на италианското кино, направи превъзходен филм, наименуван “Градината на Финци-Контини ”, за драмата на едно богато еврейско семейство в навечерието на войната. Филмът обра толкоз награди, колкото цветя имаше в градините от заглавието. А Хелмут Бергер и Доминик Санда бяха по този начин пленителни като Ралф и Рейчъл от The Constant Gardener.
Но на някогашния американски топдипломат и Държавен секретар Джордж Шулц принадлежи формулата, че дипломацията е като градинарството: изискват се непрекъснати грижи и непрестанно творчество, с цел да цъфти градината на мира.
Изисква се непримиримост, въображение, кураж да поемеш риска на непредвидените стъпки и хрумвания, и подготвеност за разговор с най-големия си зложелател.
Именно Джордж Шулц през 1988 пое риска да започва подобен разговор сред евреи и палестинци в горящия Близък Изток. Той безусловно като булдозер въвлече Ясер Арафат и Ицхак Шамир в пряк “триалог ”, който за миг успокои напрегнатата конюнктура и избягна огромна война. По този мотив Шулц обичаше да припомня на по-младите дипломати, през днешния ден към този момент не толкоз млади, само че на старши позиции, че за мира би трябвало да се грижиш като за цветята в градината си: безспирно, с доста внимание и още повече въображение.
Преди половин година Патриархът на актуалната дипломация Хенри Кисинджър се опита внимателно да подскаже, че за Украйна трябваше да се остави повече време за дипломация с руснаците и всички останали… Веднага “сритаха вербално ” стогодишния Хенри и във втора публикация той се поправи.
Оръдията не престават и през днешния ден да приказват, а дипломатите да мълчат. Антъни Блинкън и не припомнят с нищо Джордж Шулц. Минските съглашения са от дълго време забравени. Били единствено да се печели време, сподели Фрау Меркел.
Европейската градина вехне макар песнопенията на еполети и пагони. Америка и Китай са далечни, а Русия е доста голяма… Прекалено!
Дори пацифизмът не е на мода.
А в нашата градина край София рози и ружи, лавандула и лалета, бодливи шубраци и сенчести лози съжителстват в цялостна естетика. Като абаноса и слоновата кост в песента за пианото на Пол Маккартни и Стийви Уъндър. Защо те - другите цветове - могат да живеят в естетика, а ние, хората, не можем, питат Сър Пол и приятелят му Стийви. Отговор и “помощ се отнийде не види ”, както споделяше Поетът на народа. Същият, който е повече прочут като “електорат ”.
В нашата градина единствено прасковата и черешата са доста унили и безплодни тази година, като международната дипломация към Украйна. Киселинни дъждове ли, касетъчни астероиди ли, що ли?
Една остаряла хроника споделя, че мъдрият министър председател на “великобританците ” (както споделят по утринните канали-зации) Бенджамин Дизраели, просрочен за значимо заседание при Кралица Виктория. В Империята назрявали протести. Всички в Замъка били нервни.Но Дизраели имал значим диалог със брачната половинка си нея заран. За някои деликатни домашни каузи.
Ядосана, че е просрочен, Кралица Виктория го смъмрила пред всички министри. Умният евреин Дизраели дал отговор смирено, само че на всеослушание: ”Ваше Величество, Дипломацията стартира от дома… ”
Та и аз непретенциозно се пробвам да си виждам градината. И си мисля за изоставената дипломация.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ