Емоция. Емоцията е като вятъра – всички я усещаме, че

Емоция. Емоцията е като вятъра – всички я усещаме, че я има. Усещаме я с тялото си, както и вятъра, само че не я виждаме. Не можем да я пипнем. Не можем да я опитаме. Просто знаем, че я има и това ни е задоволително. Можем да приказваме за вятъра повече, в сравнение с за личните си усеща и страсти. Само тъй като е по-безопасно.

Емоция. Емоцията е в действителност вятърът вътре в телата ни. Понякога е лек и ветровит бриз, който ни допира с финес. Понякога е студено океанско течение, което охлажда пристрастеностите тъкмо в точния момент или не напълно. Понякога е вихър, който опустошава в бурния си танц и последния заслон на любовта. Понякога е тишина. Но постоянно страстта е естествено събитие. Движение (от англ. motion), което броди в телата ни и търси своето местенце.

За страстите няма седмична прогноза, както за вятъра. В момента, в който я усетиш, че се надига, тя към този момент те е заляла. Няма и задоволително топли облекла, които да те предпазят да не я чувстваш. Няма и място, на което да се скриеш от нея.

Защото тя е вътре в теб и не можеш да избягаш от себе си, даже и да обиколиш света. Това я разграничава от вятъра. Затова толкоз доста ни плаши да приказваме за страстите си – тъй като ни е боязън, че ще им дадем мощ и те ще ни покорят.

А страстите имат потребност от простички неща. Имат потребност да ги видим. Имат потребност да им дадем това мъничко пространство, в което да участват. Имат потребност да приказваме за тях и да ги оставим те да ни приказват. Имат потребност да ни предадат своята мъдрост и да продължат своето странствуване. А в случай че можеха да приказват, щяха просто да ни посъветват другарски:

Тъгата през сълзи : “Не ме тъпчи с шоколад. Няма да стана по-сладка. Няма да изчезна. Ще остана на дъното в душата ти като наслойка от кафе и ще горчя непрекъснато. И още шоколад единствено ще ме натъжава. Просто ме погледни и прегърни. Аз сама ще си потегли. ”

Гневът : “Цигарата ти ме задушава! Димът ѝ ме замъглява, само че ме прави по-силен. Докато изпушиш цигара след цигара цялата кутия, с цел да ме обвиеш в плътна мъгла, аз ще пониквам. Ядосваш ме. Няма да си потегли, а след това безшумно ще те издебна да нямаш цигари и ще стоваря цялата си мощност върху теб. А по какъв начин желая единствено да ме погледнеш и прегърнеш. Аз самичък ще си потегли. ”

Болката : “Водаааа, дайте ми вода! Мразя този алкохол, който се излива върху мен и ме гори. Боли ме. Чувствам се на транспортен съд, който ще потъне всеки миг в алкохол и аз ще се удавя самотна и неразбрана. Но ще пристигна ден, ще просветлее и аз отново ще бъда по-силна да те нараня. И по този начин до момента в който не намериш сили да ме погледнеш и прегърнеш. Аз след това сама ще си потегли. ”

Страхът : “Хо хо хо! Да те видя какъв брой разнообразни хапчета за суматоха, бодърствуване, световъртеж и каква ли още не уплахи ще измислиш, с цел да ме стопиш. Няма късмет – аз имам депресант за всичките ти антидепресанти. Страх ме е единствено, че не ме забелязваш. Моля те, погледни ме и ме прегърни. Аз самичък ще си потегли. ”

Безразличието, скуката и съмнението в един глас заедно: “Ако станеш и се преместиш от тази маса, ние няма да останем. Тръгваме дружно с теб, тъй като тук ще ни стане скучно, безразлично и ще се чудим какво да вършим, в случай че те няма. Ще те придружаваме, до момента в който не ни погледнеш и прегърнеш. После сами ще си тръгнем. ”

Любовта и насладата , свити на кълбо зад останалите, едвам се домогват безшумно да прошепнат през крясъците на другите: “Моля те, апелирам те! Погледни всички тях и ги прегърни. Защото до момента в който не го направиш, не разпознаваш и нас. Не можеш да ни видиш и ни замерваш с всичките лакомства, задушаваш ни с цигари, поливаш ни с алкохол и ни опияняваш с хапчета. Не ни разпознаваш в хаоса. А ние желаеме да ни погледнеш и прегърнеш. Тогава ще останем. ”

Списъкът на страстите е дълъг. Списъкът на средствата, с които ги тъпчем дълбоко е самостоятелен. Но решението да не ни ръководят те е едно – да им създадем пространство да участват.

Следващият път, когато посегнеш към някое “спасително оръжие ”, което ти е на разположение, погледни към коя страст е ориентирано то. Защото в действителност насочваш оръжието към себе си.

Автор: Пламена Стефанова

Инфо: http://www.highviewart.com