Парламентът окончателно прие промените в съдебния закон
Една от най-важните ремонти, признати през днешния ден, е че изборът на професионалната квота ще става по окръжните региони, което се утвърждава и от магистратската общественост. Димитър Петров от ПБ изясни, че са се спрели на окръжните региони, с цел да може да гласоподават повече магистрати.
Шефката на правната комисия Янка Тянкова от ПБ разгласи, че в началото и тя мислела, че гласуването по апелативни региони ще сътвори най-голяма безпристрастност, само че като чула професионалната общественост, трансформирала мнението си. Активното гласоподаване щяло да докара до обективни избори. Че гласуването би трябвало да стане по апелативни региони беше концепция на Политическа партия и Демократична България.
Друг признат текст гласи, че Пленумът на Висш съдебен съвет към този момент ще гласоподава за и.ф. ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и и.ф. основен прокурор, а не както беше до момента – колегиите, само че с 13 гласа. Според Надежда Йорданова от Демократична България по този начин краткотрайните шефове на двете висши съдилища можело да бъдат определени без нито един глас на съдии, определени директно от съдии.
Изборът на професионалната квота ще бъде единствено на хартия, тъй като все още няма надеждна електронна система.
Според Петър Петров от „ Възраждане “ този краен период – 17 октомври, се появил в този момент, само че можело да бъде саботиран, а същото време Народното събрание нямал краен период. Както е известно за членове на Висш съдебен съвет и Инспекторат се изискват 160 гласа.
Стою Стоев от Политическа партия се върна на статута на следствието. Той уточни, че без необикновен спор в комисия се приели текстове, които действително променяли статута му и попита за какво се дават повече пълномощия на основния прокурор във връзка с следствието. Депутатите гласоподаваха и че шефът на Националната следствена работа към този момент няма да е зам. основен прокурор.




