Какво засищаме с емоционалното преяждане
Емоционалното преяждане е модел на държание, зад който се крие избран модел на мислене.
То „ запълва “ или „ задушава “ избрана страст и дава коктейл от равни дози наслаждение, виновност и позор.
За да бъде преодоляно прочувственото преяждане са нужни самоконтрол, себепознание и профилирана поддръжка.
Често минават години преди човек да се изправи самоуверено пред предизвикването да прекъсне този развой.
През това време са се натрупали здравословни проблеми, самочувствието е намаляло, човек изпитва непрекъснат бездънен гняв към себе си, стартира да се възприема като безхарактерен и слабоволев.
Създават се разнообразни избягващи държания – лимитират се обществените контакти, губи се предпочитание за избрани покупки, демонстрира се свръхфокусиране върху служебни задължения или върху личните деца.
Всичко това води до едно последователно, само че доста стабилно понижаването качеството на живот.
Емоционалният апетит идва ненадейно, за разлика от елементарния, който подсеща за себе си последователно.
Емоционалното преяждане може да се опише като самобитно „ похищение “ – поглъщането на храна става стихийно, неосъзнато и едвам когато завърши, човек си дава сметка какво количество е погълнал.
Тогава идва възприятието на гняв и виновност към себе си, търсят се външни фактори, които да оправдаят държанието (ядосаха ме, под стрес съм, толкоз ми беше мъчно, че би трябвало да се наградя, заслужавам това наслаждение, тъй като … и др.)
Какво се крие зад това положение:
– Храната като премия – „ аз заслужавам “, обвързвано е с възприятието да бъдем приети и оценени;
– Храната като отговор на мъчителни мемоари, контузии, които дремят в подсъзнанието и са свързани с инстинкта ни за оцеляване, свързани са с някаква неосъзната опасност за живота ни;
– Храната като инструмент против напрежението – храната се възприема като опция за утешение, разпускане;
– Храната като протест – противопоставяме се против избран модел, натрапен ни от родители, сътрудник, началник.
Откъде да се стартира?
Първата крачка е да се осъзнае, че това положение е изцяло контролируемо. За да се стигне до първопричината постоянно е нужна професионална помощ. Това, което може да извършите сами, е да се запитате:
Коя страст най-често е обвързвана с преяждането?
Преяждате, когато сте гневни, когато ви е скучно, когато сте афектирани, разтревожени или напрегнати?
Къде се случва най-често това – у дома, на работа …, По кое време на деня? В какви обстановки?
Какво предпочитате да хапвате в този миг – сладки, солени, тестени произведения?(емоционалният апетит изисква тъкмо избран вид храна).
Ако се наблюдавате, ще може да стигнете до тази празнина, която се пробвате да запълните с храната. Тогава неналичието ще може да се „ освети “, осмисли и поправя съответно.
От този миг нататък, това положение може да се управлява и впослествие в профил сполучливо. Така и рискът прочувственото преяждане да се размени с друго деструктивно държание понижава.
Тревожен е фактът, че от ден на ден деца и младежи попадат в клопката на прочувственото преяждане, което в тези възрасти е по-трудно да се овладее, защото самоконтролът към момента се развива.
Всяка смяна в питателните привички на детето би трябвало да бъде сигнал за някаква смяна в прочувствения му свят.
Инфо: https://psiholozi.com
