Отслабване чрез емоции
Емоционалният апетит постоянно е заситен с гастрономичен гуляй, само че това храни ли душата ни, оздравява ли телата ни? Наивно е да мислим, че един шоколад е задоволителен, с цел да насити организма ни с щастливи ендорфини, които могат с магична пръчка да заместят нужната ни любов и споделеност. Уви, удоволствието, изживяно от елементарната човешка непосредственост и обич няма кулинарен еквивалент. Всички телесни натрупвания са като неестествен набухвател, който обгръща тялото с плътни стени. А зад тях свенливо се крие крещящата потребност от непосредственост и топлота, чиято липса е заситена с храна. Страхът да се отпуснеш, да се разкриеш, да те одобряват – страхът да бъдеш това, което си, без терзания. Тревогата да се вредиш в натрапения от времето модел, който диктува ограниченията за хубост и държание, до момента в който загубиш личната си еднаквост.
Всички страхове, яд, стрес и паники са оня бумеранг, който най-често се връща към тялото ни. И е радостно, че има експерти, които карат хората да се взрат в душите си, с цел да открият неосъзнатите връзки и зависимости, които ни карат да водим война с телата и мозъците си.
По тематиката за отслабването посредством страсти се обърнахме към доцент Захарина Савова - магистър по клинична логика на психиката, учител в Медицински Университет - София и член на Европейската Асоциация по Телесна Психотепрапия. Тази терапия евентуално е най-здравословната диета, на която можем да се подложим, стига да нямаме генетични или съществени здравословни проблеми. Тя не е опция на познатите строги диети, а разкрива по какъв начин прочувственото положение се отразява на хранителното държание и за какво хората компенсират изчезналите им страсти с храна. Предназначена е за хора, които не се усещат добре в тялото си и не харесват отражението си в огледалото.
Началото
За да откриете каква е повода за вашето неодобрение, би трябвало самоуверено да се вгледате в себе си и да признаете своите потребности. Да се обърнете напълно към своите страсти и прекарвания, към метода, по който се чувствате, с цел да стане ясно по какъв начин това кореспондира с чисто поведенческите привички на хранене. Отговорите на тези въпроси дават информация, за какво човек избира дадени храни, за какво обича да яде прекалено много сладко, за какво се храни доста бързо, за какво когато е печален и уплашен протяга ръка към храната.
Онова, което множеството от нас забравяме в всекидневието е, да ценим храненето и да изпитваме наслаждение от него. И още – да се храним вярно – да сдъвкваме деликатно, а не да гълтаме небрежно и под пара, тъй като стомаха ни няма зъби и по този начин с нищо не си оказваме помощ. Проста истина е, че доста от нас или са не запомнили, или в никакъв случай не са си построили верни привички на хранене. Това е едната страна на медала. От другата надничат страстите - какво не си разрешаваме и какви са неналичията, които компенсираме с хранене.
Когато тялото има потребност от наслаждение, кожата от допиране, ушите да чуят блага дума, а няма източник на такова наслаждение – сладкото получава заместителната роля на тези действителни потребности. Бързата доставка на ендорфини обаче не е равна на споделена обич. Неизразеният яд е доста рисков и отключва много психосоматични болести. Гневът се храни не с типа, а с количествата храна, самотата лекуваме с шоколад. Не единствено дамите, само че и мъжете заместват изчезнали страсти с ястие. Придобиването на вътрешна тежест и престиж се реализира с пържоли и цялост. Физическата тежест става синоним на мъж, който си тежи на мястото. Наблъсканото в гърдите тяло значи ужасно доста арестувани усеща, твърдият издаден стомах - неразтоварена сила и страсти, които се натрупат и не намират път да излязат на открито.
Кой съм аз, какво желая, какво не си разрешавам
.... на душата, на сърцето, на мислите си... Понякога е нужно да се върнем в детската градина, с цел да си напомним, по какъв начин да се веселим същински, да се научим да споделяме „ Не ", да се научим да желаеме, да усещаме инстинктивно кое е вярно за нас.
Тънките връзки сред страстите и храненето потеглят още от първите 7 години, когато детето опознава света, когато се образува поведенченски и прочувствено. През първата година, връзката сред детето и майка е доста значима и е причина за това, когато порасне детето единствено да разграничава и дефинира своите страсти. Между 4-я месец и 1 годинка, постоянно има обстановки, когато то е нахранено, преповито и наспало се, само че плаче, а майката мъчно схваща за какво. Най-често то плаче, тъй като има потребност да бъде гушнато и погалено, само че постоянно вместо това му се оферират мляко, водичка или биберон, който да го успокои. Така у детето на неумишлено равнище се оформя връзката, че страстта може се задоволи с храна. Тази неумишлено построена нишка сред хранене и удоволственост се придвижва през годините и на по-късен стадий предизвика зависимостта, страстта да се задоволява не с деяние, а с храна, цигара, алкохол или опиат.
Когато детето суче, то усеща топлината на майката, и с изключение на физически, се храни и прочувствено. Има един доста забавен опит по тая тематика с дребни маймунки. В срещуположните ълги на стая са ситуирани две огромни изкуствени маймуни. Едната е направена от студена стомана, а на мястото на гърдите й има шише с храна. Другата е от доста топла материя, само че няма храна в себе си. Наблюдава се, по какъв начин когато са гладни, дребните маймунчета тичат до желязната мама, нахранват се небрежно и през цялото останало време са сгушени в топлата мама. Това е образец, че всички живи същества имат доста по-силна потребност от прочувствена топлота, в сравнение с единствено от физиологическия банкет на храна.
Понякога е доста мъчно да усетим тънката граница, какво компенсираме посредством храненето, тъй като този развой е постоянно неволен. Всеки, който осъзнае тази връзка и си даде задоволително време, с цел да работи върху себе си, може да реализира триумф.
Преди да стане стопанин на тялото си, човек би трябвало да разбере потребностите си, да си каже, че е хубаво да се обича.
Храна за душата
Отслабването посредством страсти оказва помощ да стопиме тези непотребни килограми, които сме натрупали не тъй като тялото е имало потребност от тях, а сърцето е имало потребност от нещо. А ние сме го нахранили с блюда. Емоции и храна могат да живеят в синхрон, а не в дуел. Забравили сме за удоволствието в живота, всичко тече на бързи обороти, забравяме да поддържаме връзка даже със себе си. Доц. Савова разкрива, че доста значима част от лечението се поставя на биоенергитичната гимнастика и дихателни практики, тъй като актуалния човек е не запомнил даже да диша. А дишането е главен метод да нахраниш клетките и мозъка си, да разтовариш напрежението, паниката и напрежението. Злоупотребата с храна и алкохол, постоянно е метод да отреагираме на тези отрицателни страсти. А практиката демонстрира, че в случай че намираме 15 минути за такива дихателни извършения, по–лесно ще се отърсим от потребността да се нахвърлим върху храната, тъй като гладът в такива обстановки не е същински, а е предизвикан.
На актуалния човек му липсва здравото чувство за действителност – обитаваме илюзорни светове, задоволяваме измислени потребности. Твърде сериозни сме към себе си и другите, липсва ни любовта, физическия контакт, доста просвета и техника има в живота ни. Загубили сме уменията си да поддържаме връзка обикновено. Трябва да се научим да одобряваме себе си и останалите, да даваме амнистия, да се научим на примирение, само че и да отстояваме себе си. И не на последно място, да се храним вярно.
Автор Мария Тонева
Източник: jenatadnes.com
Снимки: saveur.com, feelinggreatnaturopath.com
