Близките на Иван, загинал в битка за Украйна, с емоционален разказ ВИДЕО
Емоционална история за младия бесарабски българин Иван Минков, който почина във войната в Украйна.
Неговите близки, за които остава неописуемата рана от загубата, си спомнят за него. Роден и израснал в село Криничне, Иван остава без татко в ранна детска възраст. Израства с баба си и дядо си.
„ Сърцето ми се къса. Той беше златно дете “, споделя неговата баба.
Той бе свикан за военна работа и след завършването взема решение да се посвети на военното дело. Договорът му с армията е за три години. За година и половина Иван служи в антитерористичната интервенция в Мариупол.
Там е отличен с орден за военни заслуги. На 25 януари навърши 20 години, а на 27 януари се прибира за финален път у дома за отпуска си. На 10 февруари е изпратен в град Чернигов на границата с Беларус. Иван бе част от сухопътните войски.
" На 24 февруари в нашата страна стана доста ужасно. Много майки престанаха да виждат своите деца и мъже “, споделя учителка на Иван.
Какво се е случило в този миг?
Били са на позициите си, само че са били обкръжени от съветската окупационна войска. При опит за евакуация колата е била трета в конвоя. Руската войска стартира да обстрелва колоната и взривяват първата кола. Останалата част от колоната обръща и се връща на позициите си.
Украинските бойци съумяват да се укрият, само че съветската войска взривява постройката, в която са те. Иван остава под руините на постройката, до които дълго няма достъп, написа bTV. Близките му дълго се надяват, че може да е жив, че някой от локалните поданици го е избавил или може да е в плен, само че жив. Иван е имал другарка, на която е считал да предложи брак. Сега тя споделя, че той ще остане първата ѝ обич.
Украйна постоянно ще помни подвига му, а едно българско село в Украйна ще го увековечи като преименува улица в негова чест. Местните поданици събират пари за монумент на младият боец Иван Минков.
Неговите близки, за които остава неописуемата рана от загубата, си спомнят за него. Роден и израснал в село Криничне, Иван остава без татко в ранна детска възраст. Израства с баба си и дядо си.
„ Сърцето ми се къса. Той беше златно дете “, споделя неговата баба.
Той бе свикан за военна работа и след завършването взема решение да се посвети на военното дело. Договорът му с армията е за три години. За година и половина Иван служи в антитерористичната интервенция в Мариупол.
Там е отличен с орден за военни заслуги. На 25 януари навърши 20 години, а на 27 януари се прибира за финален път у дома за отпуска си. На 10 февруари е изпратен в град Чернигов на границата с Беларус. Иван бе част от сухопътните войски.
" На 24 февруари в нашата страна стана доста ужасно. Много майки престанаха да виждат своите деца и мъже “, споделя учителка на Иван.
Какво се е случило в този миг?
Били са на позициите си, само че са били обкръжени от съветската окупационна войска. При опит за евакуация колата е била трета в конвоя. Руската войска стартира да обстрелва колоната и взривяват първата кола. Останалата част от колоната обръща и се връща на позициите си.
Украинските бойци съумяват да се укрият, само че съветската войска взривява постройката, в която са те. Иван остава под руините на постройката, до които дълго няма достъп, написа bTV. Близките му дълго се надяват, че може да е жив, че някой от локалните поданици го е избавил или може да е в плен, само че жив. Иван е имал другарка, на която е считал да предложи брак. Сега тя споделя, че той ще остане първата ѝ обич.
Украйна постоянно ще помни подвига му, а едно българско село в Украйна ще го увековечи като преименува улица в негова чест. Местните поданици събират пари за монумент на младият боец Иван Минков.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ