Когато „Кристал“ беше най-луксозният ресторант в София
Емблематичното заведение бе обичано на столичани и гостите на София
Публикуваме любопитен репортаж от списание „ Наша татковина “ от 1987 година с създател Ангел Георгиев. Вижте кои първокласни заведения и национални сладкарници са били най-посещавани в столицата през тези години.
Къде да обядваме, в случай че сме посетители на столицата? Уютните гостилнички изчезват. Можем да въздишаме по тях: еди-къде си са приготвяли подобен остарял боб с люти чушки, че да си оближеш пръстите, или шкембе супа, или качамак… И дружно с това не можем да не се съобразяваме и с новото, с научните условия за рационално хранене, с изменящия се усет.
Но... къде ще обядваме през днешния ден? Отправяме се към първокласния „ Кристал “ с неговите 1236 първокласни места. Ресторантът е едно „ малко знамение на архитектурата “, както ни твърдят рекламните диплянки на заведението, и то включва в себе си цялата конюнктура: рефлекторното осветяване, зеленината и т. н. Цените също са едно „ малко знамение “: телешко варено – 1,75 лева, крем-супа – 1,68, зелена салата – 0,82, телешко филе – 4,22, телешки шницел с мозък – 3,33, луканка – 1,71, черен хайвер с масло и лимон – 10,91 лева.. Салонът е полупразен, напълно комфортно за дребна „ блицанкета “. Две дами (архитект и инженер) дават отговор общително, че идват в това заведение за първи път. Доволни ли са? О, доста! „ Бързо обслужване, хубава кухня “.
На нашата маса обслужването позакъснява, към този момент двайсет минути не ни виждат. Салонният шеф се намесва – и до масата ни застават двама мъже. Часът е 13:20, от супата е останало единствено телешко варено. Иначе всичко останало си го има и се сервира с учтив фасон. Не ни харесва шопската салата, краставиците са повехнали. Салонният шеф изяснява, че снабдяването не е положително. На фактурата, която поискваме, без да са вписани цените на обособените ястия, е систематизирано: 14,27 лева Не е ли отворена малка врата за надписване? На идващия ден сменяме ресторанта със снек-бара на комплекс „ Кристал “. Обслужването – безупречно. Бирата – добре изстудена, салатата – прясна!
Ако изберем някоя от сладкарниците, ще би трябвало да се наобядваме бързо, тъй като в близост има към този момент задоволително правостоящи. Уютните гостилнички още не са изгубили смисъла си, само че не им доближава хигиена: и на сладкарница „ Септември “ (ул. „ Граф Игнатиев “), и на шкембеджийницата на бул. „ Христо Ботев “, и на други. Масите са без покривки, чистачките ги забърсват с парцал, трохи и капки лой – по столовете, приборите – похабени, бирата – топла.
Идва неделя – къде да обядваме? Не работят сладкарниците, както и огромна част от заведенията за хранене.
В понеделник аз диря контрольор от отдел „ Търговия “ на СГНС, с цел да му доверя усещанията си от една нелека седмица. Др. Стоян Даракчиев има подготвен отговор за всеки от моите въпроси:
Шкембеджийниците изчезват, тъй като няма суровина. Някога те бяха заведения за небогати. Днес се трансформират в място, където можеш да вкусиш един деликатес. Но суровината е дефицитна.
Вярно е, че има пропуски във връзка с хигиеничните условия. Но като липсват общи служащи? На доста места се работи с половината от нужния състав... В единодушие с Декемврийската стратегия ние също държим за „ националния вид “ заведения. В неделните дни имаме няколко дежурни сладкарници. Хората са по Витоша или вкъщи си. В заведенията за хранене се вършат сватби, само че не може иначе! Всеки има право да употребява нашите салони, ние работим в името на индивида.
Източник: Вестник Ретро
Публикуваме любопитен репортаж от списание „ Наша татковина “ от 1987 година с създател Ангел Георгиев. Вижте кои първокласни заведения и национални сладкарници са били най-посещавани в столицата през тези години.
Къде да обядваме, в случай че сме посетители на столицата? Уютните гостилнички изчезват. Можем да въздишаме по тях: еди-къде си са приготвяли подобен остарял боб с люти чушки, че да си оближеш пръстите, или шкембе супа, или качамак… И дружно с това не можем да не се съобразяваме и с новото, с научните условия за рационално хранене, с изменящия се усет.
Но... къде ще обядваме през днешния ден? Отправяме се към първокласния „ Кристал “ с неговите 1236 първокласни места. Ресторантът е едно „ малко знамение на архитектурата “, както ни твърдят рекламните диплянки на заведението, и то включва в себе си цялата конюнктура: рефлекторното осветяване, зеленината и т. н. Цените също са едно „ малко знамение “: телешко варено – 1,75 лева, крем-супа – 1,68, зелена салата – 0,82, телешко филе – 4,22, телешки шницел с мозък – 3,33, луканка – 1,71, черен хайвер с масло и лимон – 10,91 лева.. Салонът е полупразен, напълно комфортно за дребна „ блицанкета “. Две дами (архитект и инженер) дават отговор общително, че идват в това заведение за първи път. Доволни ли са? О, доста! „ Бързо обслужване, хубава кухня “.
На нашата маса обслужването позакъснява, към този момент двайсет минути не ни виждат. Салонният шеф се намесва – и до масата ни застават двама мъже. Часът е 13:20, от супата е останало единствено телешко варено. Иначе всичко останало си го има и се сервира с учтив фасон. Не ни харесва шопската салата, краставиците са повехнали. Салонният шеф изяснява, че снабдяването не е положително. На фактурата, която поискваме, без да са вписани цените на обособените ястия, е систематизирано: 14,27 лева Не е ли отворена малка врата за надписване? На идващия ден сменяме ресторанта със снек-бара на комплекс „ Кристал “. Обслужването – безупречно. Бирата – добре изстудена, салатата – прясна!
Ако изберем някоя от сладкарниците, ще би трябвало да се наобядваме бързо, тъй като в близост има към този момент задоволително правостоящи. Уютните гостилнички още не са изгубили смисъла си, само че не им доближава хигиена: и на сладкарница „ Септември “ (ул. „ Граф Игнатиев “), и на шкембеджийницата на бул. „ Христо Ботев “, и на други. Масите са без покривки, чистачките ги забърсват с парцал, трохи и капки лой – по столовете, приборите – похабени, бирата – топла.
Идва неделя – къде да обядваме? Не работят сладкарниците, както и огромна част от заведенията за хранене.
В понеделник аз диря контрольор от отдел „ Търговия “ на СГНС, с цел да му доверя усещанията си от една нелека седмица. Др. Стоян Даракчиев има подготвен отговор за всеки от моите въпроси:
Шкембеджийниците изчезват, тъй като няма суровина. Някога те бяха заведения за небогати. Днес се трансформират в място, където можеш да вкусиш един деликатес. Но суровината е дефицитна.
Вярно е, че има пропуски във връзка с хигиеничните условия. Но като липсват общи служащи? На доста места се работи с половината от нужния състав... В единодушие с Декемврийската стратегия ние също държим за „ националния вид “ заведения. В неделните дни имаме няколко дежурни сладкарници. Хората са по Витоша или вкъщи си. В заведенията за хранене се вършат сватби, само че не може иначе! Всеки има право да употребява нашите салони, ние работим в името на индивида.
Източник: Вестник Ретро
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ