Еманюел Макрон пътува към Египет, докато Франция е изправена пред

Еманюел Макрон пътува към Египет, до момента в който Франция е изправена пред най-сериозната политическа рецесия от началото на мандата му.

Защо при такава неустановеност вкъщи френският държавен глава напуща страната рано в понеделник и отпътува за интернационалната среща на върха за мир в Газа?

Отговорът, съгласно няколко някогашни и сегашни френски чиновници, е, че той желае да си подсигурява място в историята, цитира POLITICO.

С по-малко от 20 месеца до края на мандата си в Елисейския замък, Макрон е концентриран върху затвърждаването на политическото си завещание. Той има вяра, че заслужава място в историческите книги за работата си в Близкия изток, показват източниците.

Френският президент не е желал да пропусне опцията да участва на мирната среща в египетския курорт Шарм ел-Шейх, даже в случай че през това време страната му гори в пламъци. Отсъствието му е принудило министър-председателят Себастиен Льокорню да отсрочи с един ден представянето на проектобюджета, като по този начин съвсем е пропуснал крайния период.

През последните дни френските управляващи се пробват да наложат версията, че показаният от Доналд Тръмп кротичък проект за Газа е въодушевен от самодейността на Макрон и от дейната му роля в напъните за признание на палестинската държавност в Общото заседание на Организация на обединените нации предишния месец.

Ето за какво Макрон в действителност искаше да участва на срещата в Египет, споделя пред POLITICO държавен консултант. Съюзник на Льокорню акцентира, че президентът е „ доста, доста фокусиран “ върху Газа.

Френската политическа система е устроена по този начин, че президентът съставлява страната на интернационалната сцена, а министър-председателят дава отговор за вътрешната политика. В момента обаче Франция се намира в изключителна обстановка – Льокорню подаде оставка единствено 14 часа след назначението си, а някои политици даже се съмняват, че Макрон ще довърши мандата си.

На пръв взор наподобява, че Макрон следва стъпките на някогашни президенти като Франсоа Митеран и Жак Ширак, които се насочиха към интернационалната сцена в последните години от мандата си, откакто изгубиха парламентарното си болшинство.

Но Макрон не е изоставил вътрешната политика. За разлика от предшествениците си, той не възприема „ неутрална позиция “, разяснява един от поддръжниците му.

„ Макрон стана доста деликатен със своята европейска и интернационална видимост “, показва някогашен френски чиновник. „ Това е всичко, което му остава, с цел да сътвори усещането, че към момента има въздействие. “
Срещата за мир
Миналата седмица Елисейският замък стартира дейна акция, като ускори брифингите с учени и публицисти, с цел да подчертае, че Макрон е изиграл основна роля за триумфа на мирния проект на Тръмп.

„ Приоритетът на Елисейския замък беше да популяризира концепцията, че техният проект е доста потребен “, изяснява някогашен посланик, базирайки се на франко-саудитската пътна карта за преустановяване на войната в Газа.

На Общото заседание на Организация на обединените нации предишния месец Макрон рискува да провокира гнева на Съединени американски щати и Израел с настояването си за палестинска държавност. В Париж речта му от трибуната на Организация на обединените нации е сравнявана с други случаи, в които Франция се е противопоставила на Вашингтон – по-специално историческата тирада на някогашния министър председател Доминик дьо Вилпен от 2003 година, в която той отхвърля похода на Вашингтон към война в Ирак.

По време на визитата си в Египет Макрон деликатно употребява символиката на властта, с цел да избегне усещането, че е в подчинена роля по отношение на Тръмп. Вместо да застане на подиума зад американския президент, той избра да седне измежду близкоизточните водачи – паралелно до турския президент Реджеп Тайип Ердоган, жест, който не остана неусетен от Тръмп.

В диалог с публицисти в коридорите на срещата на върха Макрон приказва за напъните, нужни за поддържане на примирието в Газа, и за ролята, която Франция може да изиграе.

Попитан за вътрешната политика, той се дефинира като „ поръчител на френските институции “, само че не пропусна да насочи рецензия към опозиционните партии за опитите им да подкопаят позициите на премиера му.
Спечелена борба, изгубена война
Много публични лица считат, че френският президент съзнателно се пробва да стои над политическите конфликти. Причините за това обаче наподобяват по-дълбоки от желанието му да остави историческо завещание.

Някои изясняват държанието му с така наречен „ юпитерианска “ тактика – стремежът да обвие поста си в ореол на мистичност, да поддържа връзка посредством алегорични жестове и да заобикаля да се впуска в дребнавите спорове на вътрешната политика.

Според един държавен чиновник Макрон евентуално избира „ да остави напрежението да утихне “, запазвайки безмълвие, с цел да отбрани институционалния баланс и стабилността на френската страна, написа POLITICO.

Други считат, че мълчанието на Макрон е изцяло премислено и е даже демонстрация на политическа благотворителност. Те считат, че президентът е наясно с непопулярността си – утвърждението му е едвам 14% съгласно последните изследвания – и се пробва да защищити съдружниците си от това да бъдат въвлечени в неговата политическа токсичност.

Но Макрон в никакъв случай не се отхвърля от нищо.

По време на срещата си с опозиционните партии предходната седмица Макрон даде ясно да се разбере кой е шефът. По думите на президентски консултант президентът е предложил отчасти отсрочване на своя основен пенсионен закон, който усилва възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.

През последната година той към този момент е сменил няколко министър председатели от центъра и център-дясното в опит да отбрани този закон и други свои промени, в това число намаляването на налозите.

Мнозина видяха решението му да назначи още веднъж Льокорню, единствено няколко дни откакто той подаде оставка, като най-ярък образец за упорития му отвод да съобщи властта, макар че обединението му загуби изключителните избори предишното лято.

В последна сметка Макрон бе заставен да се раздели, най-малко краткотрайно, с най-ценния си политически план – пенсионната промяна, която дълго време защитаваше. Във вторник Льокорню разгласи, че законът за увеличение на пенсионната възраст ще бъде замразен до 2027 година, с цел да обезпечи поддръжката на социалистите и да оцелее при вота на съмнение.

Все отново Макрон към момента може да избави промяната си, защото не е несъмнено дали Народното събрание ще утвърди решението за прекратяване. Но упоритата му битка да резервира наследството си може да се окаже рискована, в случай че не успее да подсигури бъдещето на центристкото си придвижване и на евентуалните си наследници – като някогашните министър председатели и евентуални претенденти за президент Едуар Филип и Габриел Атал.

Начинът, по който президентът ще се оправи с актуалната рецесия, съвсем несъмнено ще дефинира възможностите на всеки центрист, който се пробва да спре Марин льо Пен или различен представител на крайната десница на идващите президентски избори.

„ Какъв облик сътворяваме? Първо поддържаме пенсионната промяна, след това се отхвърляме. Това е неразбираемо “, споделя съдружник на Льокорню.

„ Единствената, която наподобява има ясно обръщение, е Марин льо Пен – популистко, само че просто и поредно: този безпорядък би трябвало да завърши. “