За патриотизма от ... дивана
Елисавета Белобрадова, претендент за депутат от „ Демократична България “
“Седя и виждам мача България - Северна Македония ”, написа в следващия си статус Слави Трифонов и това начало обобщава всичко, което той е направил по тематиката Република Северна Македония, откогато се помня.
Ако политика беше писането на статуси, аз също щях да си седнал съм на диван, само че действителността е, че политика се прави на терен. Ходи се в Република Северна Македония, приказва се с хората, гостува се на организациите на македонските българи. Ходи се в Прилеп, Битоля, Крива Паланка, Охрид и Скопие. Защото е значимо да чуеш същинските проблеми, да ти бъдат посочени хората, които години наред са правили пари от продажбата на паспорти, или са доносници на тайните служби. Да чуеш какъв брой е мъчно да си намериш работа в Република Северна Македония, в случай че си българин. Да чуеш по какъв начин българската страна нищо не е направила за сънародниците ни в продължение на толкоз доста години.
Загриженият политик посещава обществени институции, публични мероприятия, върви в Българския културно-информационен център, въобще прави някаква работа. Ако „ РАБОТААААААА! “ го викахме толкоз мощно, колкото „ МАКЕДОНИИИИИЯЯЯЯ “, и в случай че някой беше приключил изобщо нещо през последните 30 години, нямаше да сме на това състояние. Но
работата изисква откровеност
Изисква да милееш за това, което правиш.
Наместо това, огромният ни политически водач гледа мач. На този мач има агитки, които създават вест, под великодушното дарителство на избрани политически сили в Република Северна Македония, а той това чака. И при създалата се извънредно неприятна атмосфера за тима на България бе ужасно, че всичките ни играчи се държаха като почтени наши жители, а и победиха, каквато е и огромната цел на всяко съревнование.
А индивидът от дивана, нестъпвал в Народното събрание, нестъпвал през последните години в Северна Македония, си прави политическа предизборна акция, стъпвайки на мнението на футболни агитки.
Тъжно е, когато политически водачи са просто следващата агитка, която крещи с пликче семки в профил.
И дано не забравяме най-важната поанта - в огромния геополитически мач,
когато Република Северна Македония и Република България враждуват, печели Русия
Този мач го гледаме от десетилетия - проведен, заплатен, платен и продаден със съответните диванни глашатаи, които внасят непрекъснат разкол сред двете страни. Активните мероприятия по разединението на народите ни текат с цялостна мощ от години.
А в действителност има решение за това да няма спечелили и победени. Голямата обща победа ще е, когато си стиснем ръцете и стартираме построяването на мощен, проевропейски съюз на Балканите – най-големият призрачен сън за съветската агитация.
Да, пътят до такава степен не е елементарен - ще би трябвало да си кажем доста исторически истини, ще би трябвало да минем през пречистващото поле на историята. Защото който си мисли, че ще може да продължи напред, без да си е подредил спомените и свидетелствата за предишното, се заблуждава.
Много хора се питат за какво изобщо е належащо да гледаме обратно, за какво ни е да се връщаме? Отговорът е явен и елементарен - тъй като операциите, лъжите и пропагандата се случват на две места - в полето на предишното и в полето на бъдещето. И до момента в който в полето на бъдещето можем да вършим всевъзможни смели изявления и даже да фантазираме, то в предишното имаме документални следи за това какво в действителност се е случило, по какъв начин са се развили процесите. Ако не погледнем всички дружно предишното, няма по какъв начин да отличим операциите и лъжите на хората, които се възползват от тематиката, с цел да натрупат политически дивиденти. Затова и борбата за историята е толкоз яростна, и враждата в нея е подклаждана отвред. Защото
истината може и да боли, само че лекува
И е напът да излекува раната сред България и Македония.
Но дано въпреки всичко упоменем, че господин Слави Трифонов не е единствен в борбата против добросъседските връзки. Г-н Костадин Костадинов не му отстъпва ни минимум, с непрекъснатите си неуместни поръчки по какъв начин сякаш се грижи и съставлява българите в Северна Македония, и по едно и също време с това афишира от парламентарната естрада, че “Македония е България ” с единствена цел да провокира още веднъж следващия къс еднодневен панаир, който обаче е и следващият гибелен удар по така значимите връзки сред Македония и България.
На самия Костадин Костадинов кракът му мъчно може да стъпи при която и да е българска общественост в Северна Македония, тъй като, както ми споделиха там, “няма македонец с българско съзнание, който да е русофил, тъй като за разлика от вас, ние помним. ”
Затова и неналичието наизуст е пагубна. Тя дава опция на водачите от дивана и водачите от интернета да злоупотребяват с историческата истина и да нанасят непрекъснати вреди на по този начин значимия българо-македонски съюз, който имам вяра, че все пак ще се случи един ден, построен въз основата на взаимно почитание, самообладание и наслада да поддържаме връзка. Това би било една същинска и почтена патриотична цел и фантазия.
“Седя и виждам мача България - Северна Македония ”, написа в следващия си статус Слави Трифонов и това начало обобщава всичко, което той е направил по тематиката Република Северна Македония, откогато се помня.
Ако политика беше писането на статуси, аз също щях да си седнал съм на диван, само че действителността е, че политика се прави на терен. Ходи се в Република Северна Македония, приказва се с хората, гостува се на организациите на македонските българи. Ходи се в Прилеп, Битоля, Крива Паланка, Охрид и Скопие. Защото е значимо да чуеш същинските проблеми, да ти бъдат посочени хората, които години наред са правили пари от продажбата на паспорти, или са доносници на тайните служби. Да чуеш какъв брой е мъчно да си намериш работа в Република Северна Македония, в случай че си българин. Да чуеш по какъв начин българската страна нищо не е направила за сънародниците ни в продължение на толкоз доста години.
Загриженият политик посещава обществени институции, публични мероприятия, върви в Българския културно-информационен център, въобще прави някаква работа. Ако „ РАБОТААААААА! “ го викахме толкоз мощно, колкото „ МАКЕДОНИИИИИЯЯЯЯ “, и в случай че някой беше приключил изобщо нещо през последните 30 години, нямаше да сме на това състояние. Но
работата изисква откровеност
Изисква да милееш за това, което правиш.
Наместо това, огромният ни политически водач гледа мач. На този мач има агитки, които създават вест, под великодушното дарителство на избрани политически сили в Република Северна Македония, а той това чака. И при създалата се извънредно неприятна атмосфера за тима на България бе ужасно, че всичките ни играчи се държаха като почтени наши жители, а и победиха, каквато е и огромната цел на всяко съревнование.
А индивидът от дивана, нестъпвал в Народното събрание, нестъпвал през последните години в Северна Македония, си прави политическа предизборна акция, стъпвайки на мнението на футболни агитки.
Тъжно е, когато политически водачи са просто следващата агитка, която крещи с пликче семки в профил.
И дано не забравяме най-важната поанта - в огромния геополитически мач,
когато Република Северна Македония и Република България враждуват, печели Русия
Този мач го гледаме от десетилетия - проведен, заплатен, платен и продаден със съответните диванни глашатаи, които внасят непрекъснат разкол сред двете страни. Активните мероприятия по разединението на народите ни текат с цялостна мощ от години.
А в действителност има решение за това да няма спечелили и победени. Голямата обща победа ще е, когато си стиснем ръцете и стартираме построяването на мощен, проевропейски съюз на Балканите – най-големият призрачен сън за съветската агитация.
Да, пътят до такава степен не е елементарен - ще би трябвало да си кажем доста исторически истини, ще би трябвало да минем през пречистващото поле на историята. Защото който си мисли, че ще може да продължи напред, без да си е подредил спомените и свидетелствата за предишното, се заблуждава.
Много хора се питат за какво изобщо е належащо да гледаме обратно, за какво ни е да се връщаме? Отговорът е явен и елементарен - тъй като операциите, лъжите и пропагандата се случват на две места - в полето на предишното и в полето на бъдещето. И до момента в който в полето на бъдещето можем да вършим всевъзможни смели изявления и даже да фантазираме, то в предишното имаме документални следи за това какво в действителност се е случило, по какъв начин са се развили процесите. Ако не погледнем всички дружно предишното, няма по какъв начин да отличим операциите и лъжите на хората, които се възползват от тематиката, с цел да натрупат политически дивиденти. Затова и борбата за историята е толкоз яростна, и враждата в нея е подклаждана отвред. Защото
истината може и да боли, само че лекува
И е напът да излекува раната сред България и Македония.
Но дано въпреки всичко упоменем, че господин Слави Трифонов не е единствен в борбата против добросъседските връзки. Г-н Костадин Костадинов не му отстъпва ни минимум, с непрекъснатите си неуместни поръчки по какъв начин сякаш се грижи и съставлява българите в Северна Македония, и по едно и също време с това афишира от парламентарната естрада, че “Македония е България ” с единствена цел да провокира още веднъж следващия къс еднодневен панаир, който обаче е и следващият гибелен удар по така значимите връзки сред Македония и България.
На самия Костадин Костадинов кракът му мъчно може да стъпи при която и да е българска общественост в Северна Македония, тъй като, както ми споделиха там, “няма македонец с българско съзнание, който да е русофил, тъй като за разлика от вас, ние помним. ”
Затова и неналичието наизуст е пагубна. Тя дава опция на водачите от дивана и водачите от интернета да злоупотребяват с историческата истина и да нанасят непрекъснати вреди на по този начин значимия българо-македонски съюз, който имам вяра, че все пак ще се случи един ден, построен въз основата на взаимно почитание, самообладание и наслада да поддържаме връзка. Това би било една същинска и почтена патриотична цел и фантазия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ