Какво ще стане, ако се стигне до извънредни парламентарни избори! Кого биха подкрепили сега, ГЕРБ или БСП?
Електоралната ножица сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се затвори, демонстрира юнското национално представително проучване на Агенция „ АФИС “. Ако се стигне до изключителни парламентарни избори, 22.9% биха подкрепили ГЕРБ, а 22.6% – Българска социалистическа партия. Разлика от 0.3% е статистически пренебрежителна, означават от организацията.
Подобно равнене на капацитета се случва за първи път от края на ноември 2016 година насам. Тогава, след загуба на президентските избори, водачът на ГЕРБ разгласи оставка и курс към изключителни избори. В съпоставяне с м. май делът на гласуващите за ГЕРБ спада с 3%, а за Българска социалистическа партия се усилва с 3%. В момента Обединените патриоти биха получили 5.4%, а Движение за права и свободи – 10%. Воля би изпаднала от Народното събрание с по-малко от 2%. Сборът на гласовете за всяка от известните десните партии (ДСБ, Да, България и СДС) е 1.5 и остава надалеч под бариерата от 4%. Предишни избори обаче демонстрират, че в коалиция тези партии получават повече в сравнение с механичния общ брой. В динамичен прорез наклонността при ГЕРБ се движи постъпково от 27% (кръгло) през декември до 23% през юни.
При Българска социалистическа партия трендът за същия интервал по-скоро осцилира за обособените месеци сред най-много 22.7% и най-малко 20.1%. Движение за права и свободи бележи растеж с към 2% и трайно измести от третото място Обединените патриоти. При Воля за този интервал можем да приказваме за размразяване от 2.6% през декември до под 1%.
Най-голям принос към месечната динамичност имат хората в дейна възраст над 30 години (-5% за ГЕРБ и + 6% за БСП) и мъже (-6% за ГЕРБ и +4 за БСП). Същевременно прави усещане, че при 18-29-годишните ГЕРБ резервира водещи позиции, а Българска социалистическа партия спада до рекордно ниско равнище от 3%). Тази възрастова група обаче не тежи задоволително измежду гласоподавателите, с цел да обърне резултата в кратковременен проект.
Между хипотетичните фактори, допринасящи за посочената динамичност, можем да „ обвиним “ на първо място настоящите събития: серията кавги с протестиращите майки, които прибавиха черти на студенина и безсърдечие към обществения облик на ръководещите от ГЕРБ. Серията подадени и изтеглени оставки на министри девалвира благостойните жестове. Не може да не оказва резултат антиевропейската акция към казуса с превозвачите, водена от депутати таман на ръководещите.
С тези обществени акции може да се изясни друга смяна – че таман в последния месец на европредседателството на страната ни, доверието в Европейски Съюз спадна от 50% до 45%). Посещението в Москва и общественото смирение на Борисов за спирането на двата най-големи капиталови плана бе самобитен реванш за Българска социалистическа партия, която ги поддържаше. Сюжетът с беглеца от пандиза Пелов евентуално способства за понижение на доверието към Министерство на вътрешните работи с 3% по отношение на май и 7% по отношение на април.
Ерозията на доверието е разумно. От близо две десетилетия Агенция „ АФИС “ установи, че хората разграничават популисткия жанр на ръководещите от действителната политика, вградена в статуквото. С краткотрайно изключение през 2007, всеки сондаж демонстрира, че делът на хората, които считат, че живеят по-зле от предната година, е 2-3 пъти по-голям от тези, които живеят по-добре.
И в този момент това съответствие е 15 към 28%. Тези, които считат, че страната се движи в вярна посока, са 22%, а тези, които считат, че посокага е неверна, са съвсем три пъти повече – 57%. Затова всяка настойчива агитация на „ триумфите “ рискува да се връща като бумеранг върху ръководещите партии, без значение кои са, както и става сега. Въпреки, че през последните две години се следи усъвършенстване на заетостта и приходите, ГЕРБ към този момент над десетилетие се отъждествява с водената политика.
В контрастност част от самодейностите на представителите на Обединените патриоти импонират на консервативните настройки (желанието за възобновяване на реда в обществото) и обърнаха процеса на обезличаване във властта – от 4-процентен спад към 3-процентно нарастване на евентуалния електорат. Спадащото доверие е плод на първо място на чувство за рецесия на представителството сред политици и гласоподаватели.
В последните месеци желанието за промени се върна на равнището, което беше достигнало по време на изборите предходната година. 25% желаят нови избори, 27% – промяна на министри, 9% – нова коалиция в границите на настоящия парламент. Едва 23% избират опазване на държавното управление в настоящия му тип. Коментарът е въз основа на данни от национално представително изследване на Агенция „ АФИС “, извършено в интервала 8-12 юни 2018 година Интервюирани директно „ лице в лице+ в домовете им са 1010 лица. Изводите са представителни за мнението на пълнолетните български жители с изборни права.
Подобно равнене на капацитета се случва за първи път от края на ноември 2016 година насам. Тогава, след загуба на президентските избори, водачът на ГЕРБ разгласи оставка и курс към изключителни избори. В съпоставяне с м. май делът на гласуващите за ГЕРБ спада с 3%, а за Българска социалистическа партия се усилва с 3%. В момента Обединените патриоти биха получили 5.4%, а Движение за права и свободи – 10%. Воля би изпаднала от Народното събрание с по-малко от 2%. Сборът на гласовете за всяка от известните десните партии (ДСБ, Да, България и СДС) е 1.5 и остава надалеч под бариерата от 4%. Предишни избори обаче демонстрират, че в коалиция тези партии получават повече в сравнение с механичния общ брой. В динамичен прорез наклонността при ГЕРБ се движи постъпково от 27% (кръгло) през декември до 23% през юни.
При Българска социалистическа партия трендът за същия интервал по-скоро осцилира за обособените месеци сред най-много 22.7% и най-малко 20.1%. Движение за права и свободи бележи растеж с към 2% и трайно измести от третото място Обединените патриоти. При Воля за този интервал можем да приказваме за размразяване от 2.6% през декември до под 1%.
Най-голям принос към месечната динамичност имат хората в дейна възраст над 30 години (-5% за ГЕРБ и + 6% за БСП) и мъже (-6% за ГЕРБ и +4 за БСП). Същевременно прави усещане, че при 18-29-годишните ГЕРБ резервира водещи позиции, а Българска социалистическа партия спада до рекордно ниско равнище от 3%). Тази възрастова група обаче не тежи задоволително измежду гласоподавателите, с цел да обърне резултата в кратковременен проект.
Между хипотетичните фактори, допринасящи за посочената динамичност, можем да „ обвиним “ на първо място настоящите събития: серията кавги с протестиращите майки, които прибавиха черти на студенина и безсърдечие към обществения облик на ръководещите от ГЕРБ. Серията подадени и изтеглени оставки на министри девалвира благостойните жестове. Не може да не оказва резултат антиевропейската акция към казуса с превозвачите, водена от депутати таман на ръководещите.
С тези обществени акции може да се изясни друга смяна – че таман в последния месец на европредседателството на страната ни, доверието в Европейски Съюз спадна от 50% до 45%). Посещението в Москва и общественото смирение на Борисов за спирането на двата най-големи капиталови плана бе самобитен реванш за Българска социалистическа партия, която ги поддържаше. Сюжетът с беглеца от пандиза Пелов евентуално способства за понижение на доверието към Министерство на вътрешните работи с 3% по отношение на май и 7% по отношение на април.
Ерозията на доверието е разумно. От близо две десетилетия Агенция „ АФИС “ установи, че хората разграничават популисткия жанр на ръководещите от действителната политика, вградена в статуквото. С краткотрайно изключение през 2007, всеки сондаж демонстрира, че делът на хората, които считат, че живеят по-зле от предната година, е 2-3 пъти по-голям от тези, които живеят по-добре.
И в този момент това съответствие е 15 към 28%. Тези, които считат, че страната се движи в вярна посока, са 22%, а тези, които считат, че посокага е неверна, са съвсем три пъти повече – 57%. Затова всяка настойчива агитация на „ триумфите “ рискува да се връща като бумеранг върху ръководещите партии, без значение кои са, както и става сега. Въпреки, че през последните две години се следи усъвършенстване на заетостта и приходите, ГЕРБ към този момент над десетилетие се отъждествява с водената политика.
В контрастност част от самодейностите на представителите на Обединените патриоти импонират на консервативните настройки (желанието за възобновяване на реда в обществото) и обърнаха процеса на обезличаване във властта – от 4-процентен спад към 3-процентно нарастване на евентуалния електорат. Спадащото доверие е плод на първо място на чувство за рецесия на представителството сред политици и гласоподаватели.
В последните месеци желанието за промени се върна на равнището, което беше достигнало по време на изборите предходната година. 25% желаят нови избори, 27% – промяна на министри, 9% – нова коалиция в границите на настоящия парламент. Едва 23% избират опазване на държавното управление в настоящия му тип. Коментарът е въз основа на данни от национално представително изследване на Агенция „ АФИС “, извършено в интервала 8-12 юни 2018 година Интервюирани директно „ лице в лице+ в домовете им са 1010 лица. Изводите са представителни за мнението на пълнолетните български жители с изборни права.
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ