Коледни играчки на близо век са показани в Русенския музей
Експозиция със остарели коледни играчки, някои от които са на близо век, е подредена в Русенския музей.
Етнографът в културния институт Искра Тодорова изясни за Българска телеграфна агенция, че у нас модерната версия на украсата на коледно дърво поражда след Освобождението като въздействие от западните страни.
Сред най-старите играчки, показани в експозицията, са хартиените. Те са направени през 30-те и 40-те години на предишния век.
" Те са правени с материали, закупени от Германия и Англия. Изрязват се главичките на ангелчета или на балерини и с модерната тогава разтегателна хартия се основават фигурки. Имаме също стъклени играчки от 50-те и 60-те години на предишния век, както и играчки от интервала на социализма. Показали сме и гирлянди - без тях също коледните дръвчета не са толкоз атрактивни ", изясни Тодорова.
Тя сподели още, че в интервал на рецесия хората са проявявали разпоредителност и са украсявали елхата с орехчета, увити в станиол, изработвали са и гирлянди от разноцветна хартия.
Тодорова напомни още, че едно време на елхата са поставяни и свещички. Това е обвързвано с концепцията за светлината и успеха й над мрака. По същия мотив на Бъдни вечер във всяко българско огнище е горял и бъдникът.
По думите й играчките са подарък от русенци, които са осъзнали обстоятелството, че и това е една просвета, която се трансформира, и която би трябвало да съхраним и да демонстрираме на поколенията след нас.
" Ако търсим корените на коледните дръвчета, би трябвало да се върнем доста обратно във времето. Ние възприемаме в този момент коледната елха като християнска традиция, обвързвана с Рождество Христово. Всъщност това е един миг от календара, в който завършва интервалът на тъмнината и стартира интервалът на светлината - слънцето стартира да пораства, денят стартира да пораства, т. е. светлината побеждава мрака и това е маркирано във всички обичайни култури по избран метод ", изясни Тодорова.
По думите й дървото е знак на живота.
" Не е инцидентно, че употребяваме елхата - тя е вечнозелена и символизира безконечния живот. Още в древността хората са украсявали дръвчета, с което са показвали тъкмо почитта си към този календарен миг. И в действителност това са самобитен тип блага за божествата, които да покровителстват хората, техния живот, тяхното благоденствие ", изясни етнографът.
Според нея в предишното множеството от тези дръвчета са украсявани с неща, свързани с храната като тип безкръвна жертва - разнообразни гевречета, сладкиши.
" А това, което сигурно знаем, е, че модерният вид потегля от немската просвета в далечния седми век. Това е най-малко легендата, съгласно която един духовник дарил на хората елха и те почнали да я украсяват. Разбира се, тази просвета се развива в другите страни по друг метод ", сподели още Тодорова.
Тя напомни още, че когато в тогавашния Съветски съюз идва успеха на социализма, празнуването на Коледа като набожен празник е неразрешено.
" През 1936 година към този момент има решение елхата и подаръците за Коледа да се върнат като вид на празнуване, само че ги изместват към Нова година. Това се случва и при нас. В интервала на социализма Коледа не беше чествана. Нова година беше празникът, обвързван с прекосяването от единия календарен интервал в другия. И ние в този момент назоваваме всички тези играчки коледни, само че по времето на социализма те бяха новогодишни играчки или играчки за елха ", изясни етнографът.
Тя добави, че въпреки всичко основата на празника е обичайната, а поверието гласи, че всяка година би трябвало да се купува нова играчка за елхата, с цел да има здраве и благоденствие в дома.
" Много от нас си употребяват към момента играчките от социализма, само че ги употребяваме към този момент като коледни ", изясни Тодорова.
По думите й елхите, украсите и даровете едно време са имали доста по-символичен смисъл, обвързван с цивилизационното развиване на човечеството.
" Сега ние залагаме повече на естетиката и на насладата и съпреживяването на празника. И от време на време забравяме за основата на всичко това ", сподели още Тодорова.
Последвайте канала на
Етнографът в културния институт Искра Тодорова изясни за Българска телеграфна агенция, че у нас модерната версия на украсата на коледно дърво поражда след Освобождението като въздействие от западните страни.
Сред най-старите играчки, показани в експозицията, са хартиените. Те са направени през 30-те и 40-те години на предишния век.
" Те са правени с материали, закупени от Германия и Англия. Изрязват се главичките на ангелчета или на балерини и с модерната тогава разтегателна хартия се основават фигурки. Имаме също стъклени играчки от 50-те и 60-те години на предишния век, както и играчки от интервала на социализма. Показали сме и гирлянди - без тях също коледните дръвчета не са толкоз атрактивни ", изясни Тодорова.
Тя сподели още, че в интервал на рецесия хората са проявявали разпоредителност и са украсявали елхата с орехчета, увити в станиол, изработвали са и гирлянди от разноцветна хартия.
Тодорова напомни още, че едно време на елхата са поставяни и свещички. Това е обвързвано с концепцията за светлината и успеха й над мрака. По същия мотив на Бъдни вечер във всяко българско огнище е горял и бъдникът.
По думите й играчките са подарък от русенци, които са осъзнали обстоятелството, че и това е една просвета, която се трансформира, и която би трябвало да съхраним и да демонстрираме на поколенията след нас.
" Ако търсим корените на коледните дръвчета, би трябвало да се върнем доста обратно във времето. Ние възприемаме в този момент коледната елха като християнска традиция, обвързвана с Рождество Христово. Всъщност това е един миг от календара, в който завършва интервалът на тъмнината и стартира интервалът на светлината - слънцето стартира да пораства, денят стартира да пораства, т. е. светлината побеждава мрака и това е маркирано във всички обичайни култури по избран метод ", изясни Тодорова.
По думите й дървото е знак на живота.
" Не е инцидентно, че употребяваме елхата - тя е вечнозелена и символизира безконечния живот. Още в древността хората са украсявали дръвчета, с което са показвали тъкмо почитта си към този календарен миг. И в действителност това са самобитен тип блага за божествата, които да покровителстват хората, техния живот, тяхното благоденствие ", изясни етнографът.
Според нея в предишното множеството от тези дръвчета са украсявани с неща, свързани с храната като тип безкръвна жертва - разнообразни гевречета, сладкиши.
" А това, което сигурно знаем, е, че модерният вид потегля от немската просвета в далечния седми век. Това е най-малко легендата, съгласно която един духовник дарил на хората елха и те почнали да я украсяват. Разбира се, тази просвета се развива в другите страни по друг метод ", сподели още Тодорова.
Тя напомни още, че когато в тогавашния Съветски съюз идва успеха на социализма, празнуването на Коледа като набожен празник е неразрешено.
" През 1936 година към този момент има решение елхата и подаръците за Коледа да се върнат като вид на празнуване, само че ги изместват към Нова година. Това се случва и при нас. В интервала на социализма Коледа не беше чествана. Нова година беше празникът, обвързван с прекосяването от единия календарен интервал в другия. И ние в този момент назоваваме всички тези играчки коледни, само че по времето на социализма те бяха новогодишни играчки или играчки за елха ", изясни етнографът.
Тя добави, че въпреки всичко основата на празника е обичайната, а поверието гласи, че всяка година би трябвало да се купува нова играчка за елхата, с цел да има здраве и благоденствие в дома.
" Много от нас си употребяват към момента играчките от социализма, само че ги употребяваме към този момент като коледни ", изясни Тодорова.
По думите й елхите, украсите и даровете едно време са имали доста по-символичен смисъл, обвързван с цивилизационното развиване на човечеството.
" Сега ние залагаме повече на естетиката и на насладата и съпреживяването на празника. И от време на време забравяме за основата на всичко това ", сподели още Тодорова.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ