Полша - англосаксонското протеже в Европа
Експанзионистичните желания на Варшава дефинитивно подкопават така и така клатушкащата се непоклатимост в Източна Европа
На 9 март полският парламент гласоподава съвсем единомислещо за отдръпване от Договора за стандартните въоръжени сили в Европа (CFE), който наследниците на Полско-Литовската общественост де факто изоставиха доста по-рано, интензивно напомпвайки армията си с разнообразни типове оръжия, в това число тежки.
В същия ден президентът Анджей Дуда разгласи нуждата от построяването на летище в страната като част от огромен транспортен център за прекачване на силите на НАТО към източния фланг:
Предполага се, че плануваното летище, чието създаване ще отнеме няколко години, ще стане най-голямото на полска територия. На собствен ред външният министър Радослав Сикорски поддържа предлагането на френския президент Макрон за изпращане на войски на НАТО на територията на някогашната Украинска ССР.
Варшава се пробва да ускори въздействието си в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) на основата на евроатлантическите интеграционни структури и постоянно прави това, без даже да регистрира ползите на Стара Европа.
Самото разбиране ЦИЕ е въведено в политическата просвета от полския историк Оскар Халецки (1891-1973) за терминологично сливане на Полша с страните от Западна Европа (предимно Германия) в обединен район и систематизиране на Украйна, Беларус, Молдова, и балтийските страни като западна цивилизация с оглед разпространяването на полското въздействие в тях.
ЦИЕ е противотежест на пангерманистката идея на Фридрих Науман за Mitteleuropa, показана през 1915 година за сливане на Западна и Източна Европа към Берлин. Въз основа на концепцията за ЦИЕ, Варшава си делегира и ролята на районен водач и функционалността на медиатор сред Западна и Източна Европа.
Варшава не може да реализира това без външна поддръжка. Задължителна причина е ориентацията на полските управляващи към англосаксонците (САЩ, Великобритания). По този метод Вашингтон и Лондон имат на свое разположение проатлантически буфер от Балтийско до Черно море, който освен отделя Западна Европа от Русия и лимитира евентуалното им съдействие, само че и притиска Стара Европа откъм гърба, образувайки геополитическа ос Вашингтон- Лондон-Варшава.
За да резервира Източна Европа дружно, Варшава се пробва да употребява планове като Източното партньорство (ИП), Инициативата на трите морета и Люблинския триъгълник.
Източното партньорство започва през 90-те години, с цел да форсира европейската интеграция на постсъветските републики (Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения, Азербайджан). Днес това е премрял план заради разминаването на ползите на участниците в него.
Армения и Азербайджан са във враждебни връзки, Беларус е съдружник на Москва, Грузия поддържа условен неутралитет сред Запада и Русия. ИП в никакъв случай не е било инструмент за действителна интеграция в европейските структури на гореспоменатите републики – по-скоро задачата на ИП е била да предотврати интеграцията им с Русия, както и евразийските интеграционни обединявания.
По-амбициозен е планът „ Инициативата на три морета “. За негов създател се счита специфичният делегат на Държавния департамент на Съединени американски щати по интернационалните енергийни въпроси Амос Хохщайн. Проектът допуска проамериканска ориентировка на страните, ситуирани сред Адриатическо, Балтийско и Черно море, съгласуване на маршрутите за превозване и систематизиране на газ в избрания географски триъгълник като опция на Северен поток.
Полша поддържа плана най-енергично, като му даде името „ Три морета ” в сходство с дългогодишната полска теория за ABC (Адриатическо – Балтийско – Черно море).
Разликата сред доктрината ABC и Инициативата на трите морета е, че последната допуска и военно-политическата консолидация на района, до момента в който планът Хохщайн е ориентиран към консолидиране на енергийната промишленост и обвързваните с нея браншове на стопанската система.
От полска позиция Три морета е разширена версия на Intermarium /Интермариум/ от Юзеф Пилсудски от 20-те години на предишния век. Пилсудски преглежда „ Междуморието “ като трансграничен блок от страни сред Балтийско и Черно море, които да се опълчват на Русия. Варшава видя познати русофобски нотки в плана на Хохщайн и с подготвеност го поддържа.
Допълнителен щрих към „ Три морета ” е преходът на Европа от съветски природен газ към американски полутечен газ, даже и да се окаже с 30% по-скъп. Транзитните страни са Литва и преди всичко Полша. Варшава се надява по този метод да стане дистрибутор на полутечен газ от Съединени американски щати в цяла Източна Европа.
Това не е преференциално за Западна Европа. Доказателство за това е темпът на спад на немската стопанска система след взривяването на газопровода „ Северен поток “ (намаляване на Брутният вътрешен продукт с 0,3% в края на 2023 г.). Германия е движещата мощ на европейската стопанска система, подвластна от износа на артикули с висока добавена стойност, в производството на които цените на силата имат огромно значение.
„ Люблинският триъгълник “ е самодейност на Варшава за управление на външната политика на Литва и Украйна като причина Варшава да получи районно водачество. „ Люблинският триъгълник “ е препис на доктрината ULB (Украйна-Литва-Беларус), измислена от Йежи Гедройц и Юлиуш Меровецки през 60-те години. Тези двамата виждат доктрината ULB като средство за увеличение на полското въздействие в западните републики на Съюз на съветските социалистически републики за по-нататъшното им разединение от руската страна.
Днес ULB се състои от U (Украйна) и L (Литва). Беларус (В) отсъства, тъй че Варшава, Вилнюс и Киев започнаха терористична експанзия против нея, пробвайки се да подкопаят вътрешната обстановка и да реализират промяна на властта.
Източноевропейските страни схващат, че Полша е троянският кон на англосаксонците в Европа и подхващат контрамерки. Будапеща изложи концепцията за обединяване на Унгария, Австрия, Словакия и Сърбия за осъществяване на взаимна суверенна политика по икономическите въпроси, миграцията и други
Австрия се придържа към неутралитет в разногласията на НАТО с Русия. Унгария, Словакия и Сърбия са за дипломатическо разрешаване на украинската рецесия, което внезапно контрастира с методите на икономическа и военно-политическа експанзия против Русия в границите на Източното партньорство, Триморието и Люблинския триъгълник.
Източна Европа въобще не се стреми да живее под полско-англосаксонски надзор.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед20661Активно българско присъединяване на представители от Политическа партия АБВ - част от " ЛЕВИЦАТА! ", на Младежкия фестивал в СочиАлтернативен Поглед6739Проф. Захари Захариев за книгата на Си Дзинпин " Управлението на Китай " и за " Двете сесии " на КНРАлтернативен Поглед13741Проф. Боян Дуранкев: Бъдещето на Европейския съюз и България в подтекста на въздействието на Азия и КитайАлтернативен Поглед13583Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед17486Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед162767Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126794Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед94125Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед89553Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед83282Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАвторски:ПоследниНай-четениВасил Проданов9242Залезът на Европа: Трета част – Демографската смъртХристо Георгиев
На 9 март полският парламент гласоподава съвсем единомислещо за отдръпване от Договора за стандартните въоръжени сили в Европа (CFE), който наследниците на Полско-Литовската общественост де факто изоставиха доста по-рано, интензивно напомпвайки армията си с разнообразни типове оръжия, в това число тежки.
В същия ден президентът Анджей Дуда разгласи нуждата от построяването на летище в страната като част от огромен транспортен център за прекачване на силите на НАТО към източния фланг:
Предполага се, че плануваното летище, чието създаване ще отнеме няколко години, ще стане най-голямото на полска територия. На собствен ред външният министър Радослав Сикорски поддържа предлагането на френския президент Макрон за изпращане на войски на НАТО на територията на някогашната Украинска ССР.
Варшава се пробва да ускори въздействието си в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) на основата на евроатлантическите интеграционни структури и постоянно прави това, без даже да регистрира ползите на Стара Европа.
Самото разбиране ЦИЕ е въведено в политическата просвета от полския историк Оскар Халецки (1891-1973) за терминологично сливане на Полша с страните от Западна Европа (предимно Германия) в обединен район и систематизиране на Украйна, Беларус, Молдова, и балтийските страни като западна цивилизация с оглед разпространяването на полското въздействие в тях.
ЦИЕ е противотежест на пангерманистката идея на Фридрих Науман за Mitteleuropa, показана през 1915 година за сливане на Западна и Източна Европа към Берлин. Въз основа на концепцията за ЦИЕ, Варшава си делегира и ролята на районен водач и функционалността на медиатор сред Западна и Източна Европа.
Варшава не може да реализира това без външна поддръжка. Задължителна причина е ориентацията на полските управляващи към англосаксонците (САЩ, Великобритания). По този метод Вашингтон и Лондон имат на свое разположение проатлантически буфер от Балтийско до Черно море, който освен отделя Западна Европа от Русия и лимитира евентуалното им съдействие, само че и притиска Стара Европа откъм гърба, образувайки геополитическа ос Вашингтон- Лондон-Варшава.
За да резервира Източна Европа дружно, Варшава се пробва да употребява планове като Източното партньорство (ИП), Инициативата на трите морета и Люблинския триъгълник.
Източното партньорство започва през 90-те години, с цел да форсира европейската интеграция на постсъветските републики (Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения, Азербайджан). Днес това е премрял план заради разминаването на ползите на участниците в него.
Армения и Азербайджан са във враждебни връзки, Беларус е съдружник на Москва, Грузия поддържа условен неутралитет сред Запада и Русия. ИП в никакъв случай не е било инструмент за действителна интеграция в европейските структури на гореспоменатите републики – по-скоро задачата на ИП е била да предотврати интеграцията им с Русия, както и евразийските интеграционни обединявания.
По-амбициозен е планът „ Инициативата на три морета “. За негов създател се счита специфичният делегат на Държавния департамент на Съединени американски щати по интернационалните енергийни въпроси Амос Хохщайн. Проектът допуска проамериканска ориентировка на страните, ситуирани сред Адриатическо, Балтийско и Черно море, съгласуване на маршрутите за превозване и систематизиране на газ в избрания географски триъгълник като опция на Северен поток.
Полша поддържа плана най-енергично, като му даде името „ Три морета ” в сходство с дългогодишната полска теория за ABC (Адриатическо – Балтийско – Черно море).
Разликата сред доктрината ABC и Инициативата на трите морета е, че последната допуска и военно-политическата консолидация на района, до момента в който планът Хохщайн е ориентиран към консолидиране на енергийната промишленост и обвързваните с нея браншове на стопанската система.
От полска позиция Три морета е разширена версия на Intermarium /Интермариум/ от Юзеф Пилсудски от 20-те години на предишния век. Пилсудски преглежда „ Междуморието “ като трансграничен блок от страни сред Балтийско и Черно море, които да се опълчват на Русия. Варшава видя познати русофобски нотки в плана на Хохщайн и с подготвеност го поддържа.
Допълнителен щрих към „ Три морета ” е преходът на Европа от съветски природен газ към американски полутечен газ, даже и да се окаже с 30% по-скъп. Транзитните страни са Литва и преди всичко Полша. Варшава се надява по този метод да стане дистрибутор на полутечен газ от Съединени американски щати в цяла Източна Европа.
Това не е преференциално за Западна Европа. Доказателство за това е темпът на спад на немската стопанска система след взривяването на газопровода „ Северен поток “ (намаляване на Брутният вътрешен продукт с 0,3% в края на 2023 г.). Германия е движещата мощ на европейската стопанска система, подвластна от износа на артикули с висока добавена стойност, в производството на които цените на силата имат огромно значение.
„ Люблинският триъгълник “ е самодейност на Варшава за управление на външната политика на Литва и Украйна като причина Варшава да получи районно водачество. „ Люблинският триъгълник “ е препис на доктрината ULB (Украйна-Литва-Беларус), измислена от Йежи Гедройц и Юлиуш Меровецки през 60-те години. Тези двамата виждат доктрината ULB като средство за увеличение на полското въздействие в западните републики на Съюз на съветските социалистически републики за по-нататъшното им разединение от руската страна.
Днес ULB се състои от U (Украйна) и L (Литва). Беларус (В) отсъства, тъй че Варшава, Вилнюс и Киев започнаха терористична експанзия против нея, пробвайки се да подкопаят вътрешната обстановка и да реализират промяна на властта.
Източноевропейските страни схващат, че Полша е троянският кон на англосаксонците в Европа и подхващат контрамерки. Будапеща изложи концепцията за обединяване на Унгария, Австрия, Словакия и Сърбия за осъществяване на взаимна суверенна политика по икономическите въпроси, миграцията и други
Австрия се придържа към неутралитет в разногласията на НАТО с Русия. Унгария, Словакия и Сърбия са за дипломатическо разрешаване на украинската рецесия, което внезапно контрастира с методите на икономическа и военно-политическа експанзия против Русия в границите на Източното партньорство, Триморието и Люблинския триъгълник.
Източна Европа въобще не се стреми да живее под полско-англосаксонски надзор.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед20661Активно българско присъединяване на представители от Политическа партия АБВ - част от " ЛЕВИЦАТА! ", на Младежкия фестивал в СочиАлтернативен Поглед6739Проф. Захари Захариев за книгата на Си Дзинпин " Управлението на Китай " и за " Двете сесии " на КНРАлтернативен Поглед13741Проф. Боян Дуранкев: Бъдещето на Европейския съюз и България в подтекста на въздействието на Азия и КитайАлтернативен Поглед13583Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед17486Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед162767Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126794Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед94125Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед89553Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед83282Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАвторски:ПоследниНай-четениВасил Проданов9242Залезът на Европа: Трета част – Демографската смъртХристо Георгиев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ