Екранни деца са от 2017-а нагоре.Те растат само с телефон,

" Екранни деца са от 2017-а нагоре. " " Те порастват единствено с телефон, с таблет, само че в случай че си подбереш верните неща да гледаш, можеш в действителност да научиш. "

" Някои деца са зарибени по това, не излизат на открито. "

" Някои неща са заболели от такива неща – от гледане на тв приемник, на телефони. "

Така звучат детски отзиви за феномена " екранни деца ". Психолози към този момент приказват за екранна взаимозависимост, която може да има трайни последици върху физическото и психическо здраве на подрастващите и мъчно заличими белези върху личностното и общественото им развиване, написа БНР.

Отговорността за привързването на малчуганите към цифровите устройства пада върху фамилията.

" Всяко дете може да се назова екранно дете, тъй като то се ражда пред екран. Ежедневието ни, връзката ни е напълно онлайн. Моментът, в който то стартира да ни вижда нас, то вижда по какъв начин ние седим пред един екран или споделяме през екран. "

" Ти купуваш таблета, телефона. Ти плащаш интернета и сметката за телефона. Тоест ти носиш отговорност, детето е просто ползвател. Границата е на родителя, той би трябвало да я сложи. Първо, не знае по какъв начин е второ, не знае за какво. "

Това са две врачански майки - Милена Николова с момче и момиче и Марина Козарски - с две девойки и едно момче. Те са наясно, че екраните към този момент трайно са се настанили сред тях и децата им, и споделят опита си в оправянето с тази нова действителност, в която е сложено актуалното родителство.

" Във всеки миг, в който мога, лимитирам седенето пред екран. Все отново не мисля, че можем да живеем отвън технологиите, надалеч от тях. Те са направени по толкоз подсъзнателен метод, че двегодишното дете, да не кажа още на една, се оправя чудесно с тях. Това е нещо, с което те се раждат. "

" Контролът е доста значим. Всеки от родителите би трябвало да знае какъв брой е рисков интернет, тъй като той е. Преди лягане ограничаваме всички устройства, с цел да могат да се успокоят. Сега ваканцията гледаме да са повече на открито. Виждам, че децата, откривайки игрите на открито, те сами се управляват. "

Макар и високотехнологично, екранното предизвикателство пред родителите е в класическата скица " сред чука и наковалнята ". От едната страна е тоталният натиск на цифровото, който не може да бъде спрян, а от другата са заплахите, който то влече със себе си, като стартираме от обездвижването и стигнем до страстите – " толкоз е елементарно през екрана да излъжем, да се престорим, да бъдем лицемерни ". 

" Всичките ни деца са екранни деца. Нямат самообладание, нещата се случват доста бързо. Това не ми харесва – 3 секунди, идващото. Това не ми харесва – 3 секунди, идващото. Това създава чувството, че всяко нещо, което не ми харесва, може да бъде заменено с нещо друго. Те губят самообладание да правят действия, които не са им привични или са им неприятни. "

Децата привикват да учат през картина и тон, речникът им е по-богат на британски, в сравнение с български и пълен с чуждици, регистрират още родителите.

Аспектите на въздействие на цифровите устройства върху децата и развиването им са многочислени и занапред родителите ги откриват и правят оценка в тяхното разнообразие. За психолозите невидимата опасност в тази действителност към този момент има определение - екранна взаимозависимост.

Детският психолог Надежда Евгениева счита, че дигиталните устройства са клопки, в които родителите влизат елементарно и увличат и децата си - да вземем за пример когато са заети или когато детето не желае да се храни.

" И незабелязано се оказват с дете, което демонстрира признаци на екранна взаимозависимост. Те се стресират, стартират да усещат виновност. Затова по-добре да се опитат да въведат навици още от ранна възраст, да основават привички за здравословен метод на живот. "

Евгениева акцентира и различен минус – екранът стартира да замества родителското наличие, общуването с родителя – той е там, в стаята, само че детето получава информацията си не от него, а от екрана.

" Екранът замества родителя. "

Преди 3-годишна възраст е желателно изобщо да няма екранно въздействие, поучава психологът.

Решението не е в тоталната възбрана, а в разбирането, че екраните са средство, а не метод на живот.

" За да могат децата да вършат тази разлика и да не се увличат единствено във виртуалната действителност. Някои деца са по-податливи от други деца. "