Откриха останки от динозаври в България
Екипът на Национален природонаучен музей - Българска академия на науките откри над 30 нови фосила, в това число непокътната кост от динозавър
Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките сполучливо завърши с нови и значими открития в региона на град Трън. Изследването се организира от 2 до 10 август и притегли вниманието на научната общественост с редица забавни находки, които дават обещание да хвърлят светлина върху античната фауна на България, съобщи Дунав мост.
Под управлението на доцент Латинка Христова, екипът на експедицията, състоящ се от палеонтолози и доброволци от разнообразни институти на БАН, съумя да събере над 30 нови вкаменелости. Сред тях изключително впечатляваща е съвсем напълно непокътната кост от едро влечуго, евентуално динозавър, открита от Ралица Богданова. Костта, въпреки и напукана, е деликатно извадена със специфичен гипсов шаблон, с цел да бъде превозена безвредно до София, където ще бъде почистена и избрана.
Интересен е фактът, че костта е открита в канара, в която досега са откривани единствено остатъци от земноводни и риби, което може да докара до преоценка на палеоекологичната картина на региона.
_%20590x%20631.jpg )
Други находки от експедицията включват зъби от крокодилоподобни, люспи от костни риби, както и фрагменти от кости на земноводни. Откритието на фосилизирани семена и ядки от растения демонстрира, че растителността в региона е била многообразна, допринасяйки за разширение на знанията за палеофлората на България.
Особено любопитни са два дребни фосила с неуточнена таксономична принадлежност. Те наподобяват откриваните в Централна Европа вкаменелости, за които се счита, че съставляват яйца на инсекти от мезозоя. Ако това се удостовери, находките от Трън ще станат първите доказателства за съществуването на мезозойски насекоми в България.
Освен работата на главното находище, палеонтолозите са направили и обходи в близките региони, като са разпознали нови седиментни скали, евентуално съдържащи фосили. Анализът на тези скални проби ще помогне на учените да дефинират възрастта и особеностите на естествената конюнктура, в която са се натрупали тези отсрочения, и може да разкрие ново находище на гръбначна фауна от горната креда в България.
Финансирането на тази експедиция бе обезпечено от Националния фонд „ Научни проучвания “, което акцентира значимостта на плана за научната общественост в страната.
Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките сполучливо завърши с нови и значими открития в региона на град Трън. Изследването се организира от 2 до 10 август и притегли вниманието на научната общественост с редица забавни находки, които дават обещание да хвърлят светлина върху античната фауна на България, съобщи Дунав мост.
Под управлението на доцент Латинка Христова, екипът на експедицията, състоящ се от палеонтолози и доброволци от разнообразни институти на БАН, съумя да събере над 30 нови вкаменелости. Сред тях изключително впечатляваща е съвсем напълно непокътната кост от едро влечуго, евентуално динозавър, открита от Ралица Богданова. Костта, въпреки и напукана, е деликатно извадена със специфичен гипсов шаблон, с цел да бъде превозена безвредно до София, където ще бъде почистена и избрана.
Интересен е фактът, че костта е открита в канара, в която досега са откривани единствено остатъци от земноводни и риби, което може да докара до преоценка на палеоекологичната картина на региона.
Други находки от експедицията включват зъби от крокодилоподобни, люспи от костни риби, както и фрагменти от кости на земноводни. Откритието на фосилизирани семена и ядки от растения демонстрира, че растителността в региона е била многообразна, допринасяйки за разширение на знанията за палеофлората на България.
Особено любопитни са два дребни фосила с неуточнена таксономична принадлежност. Те наподобяват откриваните в Централна Европа вкаменелости, за които се счита, че съставляват яйца на инсекти от мезозоя. Ако това се удостовери, находките от Трън ще станат първите доказателства за съществуването на мезозойски насекоми в България.
Освен работата на главното находище, палеонтолозите са направили и обходи в близките региони, като са разпознали нови седиментни скали, евентуално съдържащи фосили. Анализът на тези скални проби ще помогне на учените да дефинират възрастта и особеностите на естествената конюнктура, в която са се натрупали тези отсрочения, и може да разкрие ново находище на гръбначна фауна от горната креда в България.
Финансирането на тази експедиция бе обезпечено от Националния фонд „ Научни проучвания “, което акцентира значимостта на плана за научната общественост в страната.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ