Плаването към Антарктида: бойна готовност на кораба ни заради пирати
Екипажът ще внимава край Кабо Верде. фотография: Българска телеграфна агенция
Българският научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ възобнови курса си към Гибралтарския пролив и в частност към Антарктида. Плавателният съд бе дебаркирал на котвена стоянка край Рокетас де Мар в залива на Алмерия, с цел да избегне неприятните метеорологични условия в най-западната част на Средиземно море.
След нормализиране на ситуацията корабът подвигна котва от Рокетас де Мар нощес към 20:00 часа централноевропейско време, заяви Българска телеграфна агенция. Корабът се движи със скорост от към 8 възела при срещуположен вятър от 10 метра в секунда и неспокойствие от 3-4 бала.
След като премине Гибралтарския пролив, „ Св. св. Кирил и Методий “ ще се насочи към Канарските острови. Курсът продължава към Кабо Верде. Преди да навлезе в тези води на Атлантическия океан степента на бойна подготвеност на кораба наложително ще бъде нараснала поради възможна опция от нахлуване на пирати. Екипажът на борда е 26 души с пълководец капитан II сан Николай Данаилов ще бъде нащрек до момента в който плава край островите.
„ Св. св. Кирил и Методий “ е на историческо първо корабоплаване към о-в Ливингстън, с цел да подкрепи 31-вата българска експедиция на Антарктида. Рейсът на кораба до базата ни на острова се чака да продължи към 40 дни.
Антарктида, именуван още Белия континент, обкръжава Южния полюс на Земята, като заема 1/10 от сушата на планетата. Въпреки че огромна част от тази суша е покрита с лед, той е петият по величина континент на Земята.
Тъй като е единственият, без лично население, неговата голяма територия се ръководи от интернационална спогодба, наречена Антарктически контракт.
Договорът преглежда Антарктика
като теоретичен резерват и открива независимост на научните изследвания, като не разрешава военна активност на континента. Пълноправни страни членки по този контракт са 29 страни с право на глас и с право на несъгласие, като България е една от тях, дружно с останалите 28 страни. В Антарктида България има равни права с Русия, Съединени американски щати, Германия, Франция, Испания, Англия, Япония, Южна Корея, Китай и други
Според Антарктическия контракт 29-те консултативни страни членки имат членски импорт, чийто размер се дефинира самостоятелно за всяка страна. България взе участие с 20 000 $ членски импорт годишно.
Интересен е фактът, че през днешния ден се навършват 20 години от издаването през 2003 година на Указ 4 на президента Георги Първанов, с който се дават български имена на 58 географски обекта от на архипелага Южни Шетлъндски острови в Антарктика
С него се именуват георграфски обекти и там към този момент има полуостров Варна, хладилник Калиакра, планина Тангра, нос Ботев и връх Левски.
Това не е първият декрет на български президент, с който се именуват обекти на Ледения континент. От 1996 година с декрет на президента Желю Желев рид е кръстен на Синеморец, връх – на остарялата столица Плиска. Друг връх носи името Хемус, което е остарялото название на Стара планина, а плато е наречено Балкан.
През 1997 година президентът Петър Стоянов подписва декрет, с който хладилник е кръстен Търново, ледопад – Руен, и седловина – Несебър. През годините стотици места на Ледения континент са кръстени с български имена.
С декрет на президента Румен Радев от края на 2021 година 10 географски обекта имат български имена. Сред тях са заливите Голям и Малък сечко, както и бряг Баба Марта. Брегова линия носи името на Анка Ламбрева – първата българка, прелетяла в аероплан над Ламанша и първата българска околосветска пътешественичка.
Българският научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ възобнови курса си към Гибралтарския пролив и в частност към Антарктида. Плавателният съд бе дебаркирал на котвена стоянка край Рокетас де Мар в залива на Алмерия, с цел да избегне неприятните метеорологични условия в най-западната част на Средиземно море.
След нормализиране на ситуацията корабът подвигна котва от Рокетас де Мар нощес към 20:00 часа централноевропейско време, заяви Българска телеграфна агенция. Корабът се движи със скорост от към 8 възела при срещуположен вятър от 10 метра в секунда и неспокойствие от 3-4 бала.
След като премине Гибралтарския пролив, „ Св. св. Кирил и Методий “ ще се насочи към Канарските острови. Курсът продължава към Кабо Верде. Преди да навлезе в тези води на Атлантическия океан степента на бойна подготвеност на кораба наложително ще бъде нараснала поради възможна опция от нахлуване на пирати. Екипажът на борда е 26 души с пълководец капитан II сан Николай Данаилов ще бъде нащрек до момента в който плава край островите.
„ Св. св. Кирил и Методий “ е на историческо първо корабоплаване към о-в Ливингстън, с цел да подкрепи 31-вата българска експедиция на Антарктида. Рейсът на кораба до базата ни на острова се чака да продължи към 40 дни.
Антарктида, именуван още Белия континент, обкръжава Южния полюс на Земята, като заема 1/10 от сушата на планетата. Въпреки че огромна част от тази суша е покрита с лед, той е петият по величина континент на Земята.
Тъй като е единственият, без лично население, неговата голяма територия се ръководи от интернационална спогодба, наречена Антарктически контракт.
Договорът преглежда Антарктика
като теоретичен резерват и открива независимост на научните изследвания, като не разрешава военна активност на континента. Пълноправни страни членки по този контракт са 29 страни с право на глас и с право на несъгласие, като България е една от тях, дружно с останалите 28 страни. В Антарктида България има равни права с Русия, Съединени американски щати, Германия, Франция, Испания, Англия, Япония, Южна Корея, Китай и други
Според Антарктическия контракт 29-те консултативни страни членки имат членски импорт, чийто размер се дефинира самостоятелно за всяка страна. България взе участие с 20 000 $ членски импорт годишно.
Интересен е фактът, че през днешния ден се навършват 20 години от издаването през 2003 година на Указ 4 на президента Георги Първанов, с който се дават български имена на 58 географски обекта от на архипелага Южни Шетлъндски острови в Антарктика
С него се именуват георграфски обекти и там към този момент има полуостров Варна, хладилник Калиакра, планина Тангра, нос Ботев и връх Левски.
Това не е първият декрет на български президент, с който се именуват обекти на Ледения континент. От 1996 година с декрет на президента Желю Желев рид е кръстен на Синеморец, връх – на остарялата столица Плиска. Друг връх носи името Хемус, което е остарялото название на Стара планина, а плато е наречено Балкан.
През 1997 година президентът Петър Стоянов подписва декрет, с който хладилник е кръстен Търново, ледопад – Руен, и седловина – Несебър. През годините стотици места на Ледения континент са кръстени с български имена.
С декрет на президента Румен Радев от края на 2021 година 10 географски обекта имат български имена. Сред тях са заливите Голям и Малък сечко, както и бряг Баба Марта. Брегова линия носи името на Анка Ламбрева – първата българка, прелетяла в аероплан над Ламанша и първата българска околосветска пътешественичка.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ