Откриха двадесет нови луни на Сатурн
Екип, управителен от Скот С. Шеппард от института Карнеги, е намерил 20 нови луни в орбита към Сатурн. Това прави общия брой на луните до 82, надминавайки Юпитер, който има 79. Откритието бе оповестено в тази седмица от Центъра за дребни планети на Международния астрономически съюз.
Всяка от новооткритите луни е с диаметър към пет километра. Седемнайсет от тях обикалят към планетата обратно или в ретроградна посока, което значи, че тяхното придвижване е противоположно на въртенето на планетата към нейната ос. Останалите три луни обикалят в същата посока, в която се върти и Сатурн.
Две от луните са по-близо до планетата и им лишава към две години, с цел да обиколят един път към Сатурн. Всяка по-далечна ретроградна луна и една от луните въртящи се в посоката на Сатурн, обикалят планетата за повече от три години.
„ Проучването на орбитите на тези луни може да разкрие техния генезис, както и информация за изискванията към Сатурн сега на неговото образуване “, изяснява Шеппард.
Външните луни на Сатурн наподобява са разграничени в три разнообразни групи във връзка с наклоните на ъглите, под които обикалят към планетата. Две от новооткритите луни от ретроградните се вписват в група от външни луни с наклони от към 46 градуса, наречени група на инуитите, като за имената им е употребена инуитската митология. Тези луни може би в миналото са представлявали една по-голяма луна, която се е разпаднала в далечното минало.
По същия метод новообявените ретроградни луни имат сходни наклони с други известни до момента ретроградни луни на Сатурн, което демонстрира, че те също са евентуални елементи от в миналото по-голяма родителска луна, която е била разрушена. Тези ретроградни луни са в Норската група, (това са северно-германски племена от ранното средновековие), като имената на луните идват от Норската митология. Една от новооткритите ретроградни луни е най-отдалечената известна луна на Сатурн.
„ Този тип групиране на външни луни се следи и към Юпитер, което демонстрира, че са възниквали жестоки конфликти сред луни в системата на Сатурн или с външни обекти, като преминаващи метеорити или комети “, изяснява Шеппард.
Другата от откритите луни, които се въртят в посоката на Сатурн, има надолнище от близо 36 градуса, което е сходно на другото известно групиране на вътрешни луни към Сатурн, наречено Галска група. Тази група обаче, обикаля доста по-далеч от Сатурн, в сравнение с която и да е от другите луни, което демонстрира, че може да е извадена на открито с времето или да не е обвързвана с по-вътрешното групиране на луните, въртящи се в посоката на Сатурн.
Ако има доста количество газ или прахуляк, когато по-голяма луна се разпадне и сътвори тези скупчвания от по-малки лунни фрагменти, ще има мощно фрикционно взаимоотношение сред по-малките луни и газа и праха, което ще докара до спираловидното им рухване върху планетата.
„ В младостта на Слънчевата система Слънцето е било заобиколено от въртящ се диск от газ и прахуляк, от който са родени планетите. Смята се, че сходен газов и прашен диск е заобикалял и Сатурн по време на неговото образуване “, споделя Шеппард. „ Фактът, че тези новооткрити луни са били в положение да продължат да обикалят към Сатурн, откакто техните наставнически луни се разделили, демонстрира, че тези конфликти са зародили откакто процесът на образуване на планетата е бил изцяло приключен и дисковете към този момент не са били фактор. “
Новите луни бяха открити благодарение на телескопа Subaru на върха Mauna Kea в Хавай. В наблюдателния екип влизат Шеппард, Дейвид Джиит от UCLA и Ян Клейна от Университета на Хаваи.
„ Използвайки някои от най-големите телескопи в света, ние в този момент приключваме инвентаризацията на дребните луни към гигантските планети “, споделя Скот Шеппард. „ Те играят решаваща роля, като ни оказват помощ да определим по какъв начин са се формирали и еволюирали планетите на нашата Слънчева система “.
Миналата година Шеппард откри и 12 нови луни в орбита на Юпитер, а Института Карнеги беше хазаин на онлайн конкурс, с цел да се даде име на пет от тях.
„ Бях толкоз разчувствуван от размера на публичната ангажираност по време на състезанието за именуване на Луните на Юпитер, че взех решение да създадем още един конкурс, с цел да наименуваме тези новооткрити луни на Сатурн “, споделя Шеппард. „ Този път луните би трябвало да бъдат кръстени на колоси от норската, галската или инуитската митология “.
