БСК представя проучване на корпоративния опит в управлението на стреса на работното място и професионалното прегряване
Екип от специалисти на Българската стопанска камара направи. Анализът прави обзор на интернационалното законодателство и процедура (вкл. корпоративен опит) в региона на проучването, предварителната защита и превъзмогването на резултатите от професионалното прегряване. Разработката е осъществена в границите на план „ ", финансиран от Програма „ Развитие на човешките запаси " и изпълнявана от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
Световната здравна организация (СЗО) класифицира бърнаут (burnout) като „ професионално събитие, обвързвано с работата " (occupational phenomenon) в интернационалната подредба на заболяванията (ICD-11), а не като здравна диагноза. Той се разказва като синдром, вследствие на продължителен, неовладян стрес на работното място и се разказва с три измерения: изтощение; нараснала психическа дистанция/цинизъм към работата и намалена професионална успеваемост. Стресът е измежду значимите „ тихи убийци " на модерното общество. Дори когато не води до съдбовен край, влошеното здраве в резултат на прегаряне има обществена цена. Повече хора в работоспособна възраст страдат от хронични заболявания, понижава качеството им на живот и се усилва натоварването върху здравните услуги и системите за обществено обезпечаване.
Исторически бърнаутът е разпознат първо при специалности в областта на грижи за хората (здравеопазване, обучение, обществена работа), където прочувственото натоварване и работа с хора водят до безсилие. Днес обаче се признава, че синдромът на професионално прегаряне може да се развие във всички браншове и специалности при съществуване на нескончаем стрес. Това трансформира следенето на работния стрес и бърнаута в стратегически значима задача за предприятията по целия свят. В тази връзка са създадени разнородни организационни принадлежности (анкети, въпросници и методики), които да мерят равнищата на стрес и признаците на прегаряне измежду чиновниците, да разпознават рисковите фактори в средата и да подкрепят превантивните ограничения.
През последните десетилетия проучванията обрисуват шест съществени рискови фактори, които способстват за възникването на бърнаут, когато има хронично противоречие сред служителя и работната му среда:
Натоварена и прочувствено изтощаваща работна среда - бързите и прочувствено тежки условия са водещи психосоциални рискови фактори;
Голямо натоварване и удължено/нетипично работно време - удълженото или нетипично време и чести изключителни часове са непрекъснат маркер на риск и са свързани с организацията на труда и работното време;
Конфликти и нарушени отношения; ниска обществена поддръжка покачват риска, до момента в който подкрепящите екипни връзки смекчават ефекта;
Баланс работа-личен живот - размиването на границите, изключително при комбиниране с високи прочувствени условия и слаб надзор върху времето, затруднява възстановяването; предвидими графици и право на изключване работят като буфер;
Качество на водачеството - неналичието на управническа поддръжка и ниското качество на водачеството усилват риска, до момента в който менторството, признанието и доверието работят защитно;
Награди и правдивост - несъответствието усилие-поощрение (заплащане, самопризнание, справедливост) се свързва с прочувствено безсилие. В рамката „ изисквания-ресурси " високите условия (високо натоварване, дълги часове, прочувствен труд, конфликти) изтощават, водят до напрежение и покачват риска от прегаряне, до момента в който ресурсите (автономия, поддръжка, награди, развитие) подхранват мотивацията и ангажираността.
Измерването на бърнаута обичайно се основава на въпросници за самокритика, които улавят степента на изразеност на основните признаци - безсилие, цинизъм (деперсонализация) и понижена успеваемост у чиновниците:
Емоционалното безсилие е най-очевидното, човек с бърнаут се усеща хронично изтощен, без сила и мотивация даже за нормални задания. Тази изтощеност постоянно е съпроводена от внезапни промени в настроението, нервност, несдържаност или пък незаинтересованост. Много пострадали споделят, че „ нямат нерви " за нищо, изпитват неспокойствие от дребни неща или противоположното, усещат се прочувствено притъпени.
Вторият съставен елемент, цинизъм или равнодушие, значи, че индивидът се отчуждава от работата и близките. Хора в бърнаут постоянно стават безучастни или отрицателно настроени към сътрудници и клиенти, изпитват равнодушие към триумфите и проблемите на работното място. Появява се и мощно възприятие на цинизъм. Например преподавател с бърнаут вижда учениците си единствено като досадно обвързване, или лекарят стартира да мисли за пациентите си като за „ следващ номер в листата ". Това отчуждение е защитна реакция на душeвността против несъразмерния стрес, само че води до разрушение на емпатията и обществените връзки на работното място.
Последното измерение, чувството за понижена персонална ефикасност, се показва в ниско самочувствие и възприятието, че „ нищо няма смисъл ". Служителите с бърнаут постоянно се усещат като неуспех, считат, че реализират малко, без значение от напъните си. Тази композиция от прочувствено прегаряне и отрицателно мислене има съществени обществени последици. Потърпевшите от бърнаут нерядко развиват депресивни признаци като възприятие на празнина, безизходност, ниска самокритика, а в някои случаи и клинична меланхолия.
Ефекти от бърнаут
Една от директните прояви на работния стрес е увеличението на болничните и отсъствията на чиновници от работното място. Изтощените, „ прегорели " служащи по-често боледуват или взимат отпуск заради бърнаут, било то за физическо или психическо възобновяване. Всяко сходно неявяване понижава продуктивността и генерира директни загуби за работодателя, който заплаща компенсации или заплати за тези дни, без да получава срещуположен артикул от труда.
Дори когато чиновниците, страдащи от бърнаут, физически участват на работното си място, техните равнища на ангажираност и успеваемост са мощно занижени. Това събитие, познато като „ презентеизъм ", значи, че хората работят под оптималния си потенциал, позволяват повече неточности и не влагат креативна сила, просто „ избутват " работния ден.
Бърнаутът е „ инфектиран " и може да обхване цели екипи: един демотивиран, безсрамен чиновник постоянно намалява морала и на сътрудниците си, основава се токсична работна атмосфера, характеризираща се с ниско общо въодушевление, спорове и обвинявания на работното място. Така „ прегарянето " на обособени персони прераства в учредителен проблем.
Бърнаутът е измежду водещите аргументи чиновниците да напущат работата си, което генерира обилни разноски за бизнеса. Това текучество, предизвикано от психическото безсилие, има солидно отражение върху бизнеса: загубата на фрагменти значи загуба на насъбран опит и фирмено ноу-хау, нарушение на екипната работа и в допълнение натоварване на останалия личен състав, който краткотрайно поема непознатите задания. Но най-много, напускането води до нужда от набиране и образование на нови чиновници, което е муден и безценен развой.
Стресът на работното място има директно влияние и върху разноските за здраве - на самите предприятия (когато обезпечават частно здравно обезпечаване на чиновниците или провеждат начинания за предварителна защита и адресиране на проблемите), на публичните здравни системи, а и от страна на самите чиновници. Хроничният стрес способства за редица съществени здравословни проблеми и по този начин усилва потребността от медицински прегледи, лекувания и медикаменти измежду работоспособното население. В доста случаи застрахователите и работодателите поемат част от тези разноски посредством по-високи награди и компенсации, а останалото тежи на обществените здравни системи. Освен директните медицински разноски, има и други финансови измерения: в някои страни работният стрес може да докара до погашение на компенсации за трудоустрояване, инвалидизация или ранно пенсиониране по болест.
Синдромът на професионалното прегаряне самичък по себе си не е клинична диагноза за здравно заболяване, само че е тясно обвързван и с ред психологични разстройства, най-много меланхолия и тревога. Често бърнаутът и депресията се застъпват - прегорелият човек губи интерес и мотивация, изпитва непрекъсната горест или нервност, което е сходно с депресивното положение. Данни на СЗО сочат, че към 2019 година към 15% от възрастните в трудоспособна възраст страдат от някакво психологично разстройство, като забележителна част от тези случаи са свързани или усложнени от трудовия стрес. С други думи, бърнаутът способства за световната рецесия в психологичното здраве. В най-тежките случаи прегарянето може да докара до " сриване " на душeвността като развиване на клинична меланхолия или паническо разстройство, което прави човек краткотрайно или трайно неработоспособен.
Една от присъщите обществени последствия на бърнаута е сериозното нарушение на персоналния живот и взаимоотношенията отвън работното място. Когато човек е хронично отпаднал и уплашен от работата, той постоянно няма сила за фамилията и околните си. Емоционалното безсилие при бърнаут се демонстрира у дома като отдръпнатост и липса на ангажираност.
Според изследване на Boston Consulting Group (BCG) през 2024 година, съвсем половината от работещите по света (около 48%) оповестяват, че се усещат „ прегорели " в работата си, а анкетно изследване на Workhuman откри, че в Съединени американски щати към 80% от чиновниците изпитват стрес на работните си места. Изследване на Gallup удостовери, че 76% от интервюираните от тях чиновници изпитват професионално прегаряне най-малко „ от време на време " и са с 63% по-склонни да вземат болничен. Само в Съединени американски щати стресът на работното място е причина за почти 120 хиляди смъртни случая всяка година.
Това всеобщо разпространяване на бърнаута води след себе си значими стопански загуби за бизнеса и обществото, както и дълбоки обществени последствия за здравето, благополучието и взаимоотношенията на всяка обособена персона. Изследване на Европейска организация за сигурност и здраве при работа сочи, че несъразмерният стрес на работното място коства на европейските стопански системи към 600 милиарда евро годишно. За Съединените щати годишните загуби от понижена работливост, отсъствия и разноски за здраве в резултат на работния стрес се правят оценка на към 500 милиарда $, съгласно Harvard Business Review. Изследване на Световният стопански конгрес пресмята над 255 милиарда паунда годишно разноски, свързани с бърнаута, а по-нов отчет на консултантите по ръководство на човешки запаси Workhuman сочи, че бърнаутът коства на бизнеса по света към 322 милиарда $ годишно. Академични изследвания също удостоверяват този порядък: над 300 милиарда $ годишно се губят световно заради спад на продуктивността, отсъствия, текучество и обезщетителни разноски, свързани с бърнаут. Хроничният стрес на работното място е не просто персонален проблем, а и колосално икономическо задължение за предприятията и стопанската система като цяло.
Как фирмите противодействат на бърнаут?
Синдромът на професионалното прегаряне (бърнаут) се трансформира в съществено предизвикателство за работодателите по целия свят. Много предприятия и организации, изключително огромните и новаторските, осъзнават, че е належащо самодейно да защитят благосъстоянието на чиновниците си, с цел да запазят тяхната работливост, мотивация и преданост.
Една от главните аргументи за прегарянето е хроничното претоварване и неналичието на баланс сред работата и персоналния живот. Това предизвика фирмите да вкарват по-гъвкави режими на работа и повече автономност за чиновниците при образуване на времето им. Например, редица организации опитват със съкратена работна седмица. С бързото нахлуване на отдалечената работа през последните години се появи и феноменът „ отмалялост от видеоконферентни срещи " (Zoom fatigue). Постоянните виртуални срещи, чатове и имейли замъглиха границите на работния ден и способстваха за психическото натоварване на чиновниците. Редица виновни работодатели започнаха да подхващат стъпки за понижаване на този тип цифрово пресилване измежду чиновниците си. Една от тях е въвеждането на дни без срещи или ограничавания в връзката в избрани интервали. Друг ефикасен метод е ограничение на броя на срещите и поощряване на различни формати, а някои компании опитват и с въвеждане на " тихи часове " или слотове без връзки в работно време.
Много организации схващат, че чиновниците имат потребност освен от еластичен график през работните дни, само че и от пълноценни интервали на отдих. Когато заплахата от Covid поотмина, някои работодатели започнаха невиждани ограничения - еднократно затваряне на цялата компания за избран интервал, с цел да подсигуряват, че всеки ще си почине по едно и също време, без струпване на работа, и с цел да може да се възвърне от насъбраното напрежение и стрес. Освен цели седмици, някои работодатели вкарват и спомагателни еднократни почивни дни.
През последните години от ден на ден компании уголемяват благосъстоянието на чиновниците оттатък физическото здраве, включвайки интензивно психологичното здраве. Програмите за психическа поддръжка и консултиране (Employee Assistance Programs - EAP) се трансфораха в стандарт измежду огромните работодатели. Много офиси сътвориха „ зони за релакс " - тихи стаи за медитация, сънливост или просто успокоение и отделяне за малко от работния развой. Важен детайл са и образованията за мениджъри и екипи по тематиката за прегарянето.
В допълнение, фирмите от ден на ден обръщат внимание на основаването на просвета на самопризнание - постоянно, откровено и навременно отбелязване на достиженията и приноса на чиновниците. Когато хората се усещат ценени, вероятността да изпаднат в бърнаут доста спада.
Откритата връзка е различен културен аспект, подкрепящ предварителната защита на прегаряне. Когато управлението признава, че бърнаутът е действителен риск и предизвиква хората да споделят, без боязън от заклеймяване, чиновниците по-рано търсят помощ.
Световната здравна организация (СЗО) класифицира бърнаут (burnout) като „ професионално събитие, обвързвано с работата " (occupational phenomenon) в интернационалната подредба на заболяванията (ICD-11), а не като здравна диагноза. Той се разказва като синдром, вследствие на продължителен, неовладян стрес на работното място и се разказва с три измерения: изтощение; нараснала психическа дистанция/цинизъм към работата и намалена професионална успеваемост. Стресът е измежду значимите „ тихи убийци " на модерното общество. Дори когато не води до съдбовен край, влошеното здраве в резултат на прегаряне има обществена цена. Повече хора в работоспособна възраст страдат от хронични заболявания, понижава качеството им на живот и се усилва натоварването върху здравните услуги и системите за обществено обезпечаване.
Исторически бърнаутът е разпознат първо при специалности в областта на грижи за хората (здравеопазване, обучение, обществена работа), където прочувственото натоварване и работа с хора водят до безсилие. Днес обаче се признава, че синдромът на професионално прегаряне може да се развие във всички браншове и специалности при съществуване на нескончаем стрес. Това трансформира следенето на работния стрес и бърнаута в стратегически значима задача за предприятията по целия свят. В тази връзка са създадени разнородни организационни принадлежности (анкети, въпросници и методики), които да мерят равнищата на стрес и признаците на прегаряне измежду чиновниците, да разпознават рисковите фактори в средата и да подкрепят превантивните ограничения.
През последните десетилетия проучванията обрисуват шест съществени рискови фактори, които способстват за възникването на бърнаут, когато има хронично противоречие сред служителя и работната му среда:
Натоварена и прочувствено изтощаваща работна среда - бързите и прочувствено тежки условия са водещи психосоциални рискови фактори;
Голямо натоварване и удължено/нетипично работно време - удълженото или нетипично време и чести изключителни часове са непрекъснат маркер на риск и са свързани с организацията на труда и работното време;
Конфликти и нарушени отношения; ниска обществена поддръжка покачват риска, до момента в който подкрепящите екипни връзки смекчават ефекта;
Баланс работа-личен живот - размиването на границите, изключително при комбиниране с високи прочувствени условия и слаб надзор върху времето, затруднява възстановяването; предвидими графици и право на изключване работят като буфер;
Качество на водачеството - неналичието на управническа поддръжка и ниското качество на водачеството усилват риска, до момента в който менторството, признанието и доверието работят защитно;
Награди и правдивост - несъответствието усилие-поощрение (заплащане, самопризнание, справедливост) се свързва с прочувствено безсилие. В рамката „ изисквания-ресурси " високите условия (високо натоварване, дълги часове, прочувствен труд, конфликти) изтощават, водят до напрежение и покачват риска от прегаряне, до момента в който ресурсите (автономия, поддръжка, награди, развитие) подхранват мотивацията и ангажираността.
Измерването на бърнаута обичайно се основава на въпросници за самокритика, които улавят степента на изразеност на основните признаци - безсилие, цинизъм (деперсонализация) и понижена успеваемост у чиновниците:
Емоционалното безсилие е най-очевидното, човек с бърнаут се усеща хронично изтощен, без сила и мотивация даже за нормални задания. Тази изтощеност постоянно е съпроводена от внезапни промени в настроението, нервност, несдържаност или пък незаинтересованост. Много пострадали споделят, че „ нямат нерви " за нищо, изпитват неспокойствие от дребни неща или противоположното, усещат се прочувствено притъпени.
Вторият съставен елемент, цинизъм или равнодушие, значи, че индивидът се отчуждава от работата и близките. Хора в бърнаут постоянно стават безучастни или отрицателно настроени към сътрудници и клиенти, изпитват равнодушие към триумфите и проблемите на работното място. Появява се и мощно възприятие на цинизъм. Например преподавател с бърнаут вижда учениците си единствено като досадно обвързване, или лекарят стартира да мисли за пациентите си като за „ следващ номер в листата ". Това отчуждение е защитна реакция на душeвността против несъразмерния стрес, само че води до разрушение на емпатията и обществените връзки на работното място.
Последното измерение, чувството за понижена персонална ефикасност, се показва в ниско самочувствие и възприятието, че „ нищо няма смисъл ". Служителите с бърнаут постоянно се усещат като неуспех, считат, че реализират малко, без значение от напъните си. Тази композиция от прочувствено прегаряне и отрицателно мислене има съществени обществени последици. Потърпевшите от бърнаут нерядко развиват депресивни признаци като възприятие на празнина, безизходност, ниска самокритика, а в някои случаи и клинична меланхолия.
Ефекти от бърнаут
Една от директните прояви на работния стрес е увеличението на болничните и отсъствията на чиновници от работното място. Изтощените, „ прегорели " служащи по-често боледуват или взимат отпуск заради бърнаут, било то за физическо или психическо възобновяване. Всяко сходно неявяване понижава продуктивността и генерира директни загуби за работодателя, който заплаща компенсации или заплати за тези дни, без да получава срещуположен артикул от труда.
Дори когато чиновниците, страдащи от бърнаут, физически участват на работното си място, техните равнища на ангажираност и успеваемост са мощно занижени. Това събитие, познато като „ презентеизъм ", значи, че хората работят под оптималния си потенциал, позволяват повече неточности и не влагат креативна сила, просто „ избутват " работния ден.
Бърнаутът е „ инфектиран " и може да обхване цели екипи: един демотивиран, безсрамен чиновник постоянно намалява морала и на сътрудниците си, основава се токсична работна атмосфера, характеризираща се с ниско общо въодушевление, спорове и обвинявания на работното място. Така „ прегарянето " на обособени персони прераства в учредителен проблем.
Бърнаутът е измежду водещите аргументи чиновниците да напущат работата си, което генерира обилни разноски за бизнеса. Това текучество, предизвикано от психическото безсилие, има солидно отражение върху бизнеса: загубата на фрагменти значи загуба на насъбран опит и фирмено ноу-хау, нарушение на екипната работа и в допълнение натоварване на останалия личен състав, който краткотрайно поема непознатите задания. Но най-много, напускането води до нужда от набиране и образование на нови чиновници, което е муден и безценен развой.
Стресът на работното място има директно влияние и върху разноските за здраве - на самите предприятия (когато обезпечават частно здравно обезпечаване на чиновниците или провеждат начинания за предварителна защита и адресиране на проблемите), на публичните здравни системи, а и от страна на самите чиновници. Хроничният стрес способства за редица съществени здравословни проблеми и по този начин усилва потребността от медицински прегледи, лекувания и медикаменти измежду работоспособното население. В доста случаи застрахователите и работодателите поемат част от тези разноски посредством по-високи награди и компенсации, а останалото тежи на обществените здравни системи. Освен директните медицински разноски, има и други финансови измерения: в някои страни работният стрес може да докара до погашение на компенсации за трудоустрояване, инвалидизация или ранно пенсиониране по болест.
Синдромът на професионалното прегаряне самичък по себе си не е клинична диагноза за здравно заболяване, само че е тясно обвързван и с ред психологични разстройства, най-много меланхолия и тревога. Често бърнаутът и депресията се застъпват - прегорелият човек губи интерес и мотивация, изпитва непрекъсната горест или нервност, което е сходно с депресивното положение. Данни на СЗО сочат, че към 2019 година към 15% от възрастните в трудоспособна възраст страдат от някакво психологично разстройство, като забележителна част от тези случаи са свързани или усложнени от трудовия стрес. С други думи, бърнаутът способства за световната рецесия в психологичното здраве. В най-тежките случаи прегарянето може да докара до " сриване " на душeвността като развиване на клинична меланхолия или паническо разстройство, което прави човек краткотрайно или трайно неработоспособен.
Една от присъщите обществени последствия на бърнаута е сериозното нарушение на персоналния живот и взаимоотношенията отвън работното място. Когато човек е хронично отпаднал и уплашен от работата, той постоянно няма сила за фамилията и околните си. Емоционалното безсилие при бърнаут се демонстрира у дома като отдръпнатост и липса на ангажираност.
Според изследване на Boston Consulting Group (BCG) през 2024 година, съвсем половината от работещите по света (около 48%) оповестяват, че се усещат „ прегорели " в работата си, а анкетно изследване на Workhuman откри, че в Съединени американски щати към 80% от чиновниците изпитват стрес на работните си места. Изследване на Gallup удостовери, че 76% от интервюираните от тях чиновници изпитват професионално прегаряне най-малко „ от време на време " и са с 63% по-склонни да вземат болничен. Само в Съединени американски щати стресът на работното място е причина за почти 120 хиляди смъртни случая всяка година.
Това всеобщо разпространяване на бърнаута води след себе си значими стопански загуби за бизнеса и обществото, както и дълбоки обществени последствия за здравето, благополучието и взаимоотношенията на всяка обособена персона. Изследване на Европейска организация за сигурност и здраве при работа сочи, че несъразмерният стрес на работното място коства на европейските стопански системи към 600 милиарда евро годишно. За Съединените щати годишните загуби от понижена работливост, отсъствия и разноски за здраве в резултат на работния стрес се правят оценка на към 500 милиарда $, съгласно Harvard Business Review. Изследване на Световният стопански конгрес пресмята над 255 милиарда паунда годишно разноски, свързани с бърнаута, а по-нов отчет на консултантите по ръководство на човешки запаси Workhuman сочи, че бърнаутът коства на бизнеса по света към 322 милиарда $ годишно. Академични изследвания също удостоверяват този порядък: над 300 милиарда $ годишно се губят световно заради спад на продуктивността, отсъствия, текучество и обезщетителни разноски, свързани с бърнаут. Хроничният стрес на работното място е не просто персонален проблем, а и колосално икономическо задължение за предприятията и стопанската система като цяло.
Как фирмите противодействат на бърнаут?
Синдромът на професионалното прегаряне (бърнаут) се трансформира в съществено предизвикателство за работодателите по целия свят. Много предприятия и организации, изключително огромните и новаторските, осъзнават, че е належащо самодейно да защитят благосъстоянието на чиновниците си, с цел да запазят тяхната работливост, мотивация и преданост.
Една от главните аргументи за прегарянето е хроничното претоварване и неналичието на баланс сред работата и персоналния живот. Това предизвика фирмите да вкарват по-гъвкави режими на работа и повече автономност за чиновниците при образуване на времето им. Например, редица организации опитват със съкратена работна седмица. С бързото нахлуване на отдалечената работа през последните години се появи и феноменът „ отмалялост от видеоконферентни срещи " (Zoom fatigue). Постоянните виртуални срещи, чатове и имейли замъглиха границите на работния ден и способстваха за психическото натоварване на чиновниците. Редица виновни работодатели започнаха да подхващат стъпки за понижаване на този тип цифрово пресилване измежду чиновниците си. Една от тях е въвеждането на дни без срещи или ограничавания в връзката в избрани интервали. Друг ефикасен метод е ограничение на броя на срещите и поощряване на различни формати, а някои компании опитват и с въвеждане на " тихи часове " или слотове без връзки в работно време.
Много организации схващат, че чиновниците имат потребност освен от еластичен график през работните дни, само че и от пълноценни интервали на отдих. Когато заплахата от Covid поотмина, някои работодатели започнаха невиждани ограничения - еднократно затваряне на цялата компания за избран интервал, с цел да подсигуряват, че всеки ще си почине по едно и също време, без струпване на работа, и с цел да може да се възвърне от насъбраното напрежение и стрес. Освен цели седмици, някои работодатели вкарват и спомагателни еднократни почивни дни.
През последните години от ден на ден компании уголемяват благосъстоянието на чиновниците оттатък физическото здраве, включвайки интензивно психологичното здраве. Програмите за психическа поддръжка и консултиране (Employee Assistance Programs - EAP) се трансфораха в стандарт измежду огромните работодатели. Много офиси сътвориха „ зони за релакс " - тихи стаи за медитация, сънливост или просто успокоение и отделяне за малко от работния развой. Важен детайл са и образованията за мениджъри и екипи по тематиката за прегарянето.
В допълнение, фирмите от ден на ден обръщат внимание на основаването на просвета на самопризнание - постоянно, откровено и навременно отбелязване на достиженията и приноса на чиновниците. Когато хората се усещат ценени, вероятността да изпаднат в бърнаут доста спада.
Откритата връзка е различен културен аспект, подкрепящ предварителната защита на прегаряне. Когато управлението признава, че бърнаутът е действителен риск и предизвиква хората да споделят, без боязън от заклеймяване, чиновниците по-рано търсят помощ.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ