Мозъкът предпочита красотата заради пестене на енергия
Човешкият мозък е програмиран да търси естетическо наслаждение в гледки, които изискват минимално изпитание за разбиране. Ново проучване, оповестено в списание PNAS Nexus, разкрива, че красивите изображения се обработват доста по-лесно от невроните. Учените откриват, че желанието ни към спокойни залези или хармонични пейзажи не е просто въпрос на усет, а биологичен механизъм за спестовност на запаси.
Мозъкът употребява голямо количество сила, като единствено за образна обработка отива съвсем половината от наличния потенциал. Екипът на невролога Дирк Бернхард-Валтер от Университета в Торонто проучва данни от функционален магнитнорезонансен облик (fMRI). Те наблюдават по какъв начин четирима доброволци реагират на 5000 разнообразни изображения. Паралелно с това изкуствена невронна мрежа пресмята метаболитния разход за всяка картина. Резултатите демонстрират безапелационна противоположна взаимозависимост: колкото по-малко сила изисква една картина, толкоз по-високо се прави оценка тя от хората.
„ Не единствено че зрителната система е усъвършенствана за успеваемост, само че евентуално имаме и естетически желания към тласъци, които се обработват по-лесно “
споделя Мик Бонър от Университета „ Джонс Хопкинс “. Изследването обгръща оценките на над 1000 онлайн участници, които удостоверяват, че „ лесносмилаемите “ образни тласъци са най-привлекателни. Този резултат е най-силен при комплицираните процеси като разпознаването на лица и обекти. Енергийните спестявания се случват във високо равнище на когнитивна обработка, а не при базовото засичане на очертания.
Методологията на изследването е неповторима, тъй като съчетава биологични данни от fMRI с математически модели на машинно образование. Това разрешава на учените да потвърдят, че мозъкът ни търси „ платонични “ версии на обектите. Всяко отклоняване от общоприетия облик изисква спомагателна сила за актуализиране на вътрешните модели, което го прави по-малко привлекателно за наблюдаващия.
„ Моментът „ аха! “ е извънредно прелестен, тъй като настава неочакван спад в метаболитните потребности “
изяснява Бернхард-Валтер. Това може да изясни за какво решаването на комплициран пъзел носи такова огромно задоволство. Въпреки ясната връзка сред сила и хармония, невролозите остават внимателни. Бъдещите изследвания би трябвало да изяснят повода за тази корелация. Остава отворен въпросът дали метаболитните разноски непосредствено диктуват усета ни, или и двата фактора се въздействат от познатостта на обектите. Разбирането на тези механизми може да промени метода, по който проектираме образна среда и технологии.
