Лоши новини за планетата Проксима Б: регистрирано е мощно изригване, което би унищожило всякакъв живот на нея
Екип от астрономи, управителен от работещите в Карнеги Мередит МакГрегър и Алисия Уайнбърг, съумя да открие мощно слънчево изригване от най-близката до нас звезда, Проксима Кентавър. Енергетичната радиационна детонация е била засечена през март 2017-та година, а резултатите на научния екип са оповестени в списанието Astrophysical Journal Letters.
Откритието подлага съществено подозрение опцията за живот на най-близката до нас извънслънчева планета – Проксима Б, която обикаля към Проксима Кентавър.
МакГрегър, Уайнбърг и техните сътрудници са разкрили голямото изригване след още един разбор на наблюденията, направени от радиотелескопа ALMA през миналата година. Този радиотелескоп е формиран общо от 66 антени.
Изригването на Проксима Кентавър е било 10 пъти по-мощно от най-мощните изригвания на нашето Слънце. Но като цяло яркостта на звездата Проксима Кентавър е повишена над 1 000 пъти в границите на 10-секунден период. Гигантското изригване на Проксима Кентавър е било предшествано от по-малко, а общо двете феномени траяли не по-малко от 2 минути. Общото време, през което телескопът ALMA е следил звездата в интервала сред януари и март предходната година, възлиза на 10 часа.
“Вероятно планетата Проксима Б е била бомбардирана от високоенергийна радиация по време на това изригване ”, оповестява МакГрегър. “През милиардите години от образуването Проксима Б изригвания като това биха изпарили всяка атмосфера или океан и биха стерилизирали повърхността. Това допуска, че въпросът за обитаемостта може да включва доста повече от това просто да измерим дистанцията сред дадена извънслънчева планета и звездата, което да разрешава съществуването на течна вода ”.
Предишна научна публикация през ноември, която е употребила данните от ALMA, интерпретирала междинната бляскавост на Проксима Кентавър и създателите й сметнали тогава, че съмненията в яркостта са породени от голям брой прахови дискове към звездата, сходно на астероидния пояс в Слънчевата система и пояса на Куйпер. Авторите даже сметнаха, че тези дискове могат да са индикатор за още планети.
Но когато МакГрегър и Уайнбърг ревизирали наново данните от ALMA като функционалност от следеното време, картината се изяснила. Никакви прахови дискове не променяли яркостта на Проксима, просто настъпила гигантска радиационна детонация.
“Вече няма причина да считаме, че съществува огромно количество прахуляк към Проксима Кентавър. Нито разполагаме с информация, че звездата има комплицирана планетарна система като нашата ”, безапелационна е Уайнбърг.
Инфо: Carnegie Science
