Екип на По света и у нас“ посети колайдера и детектора в ЦЕРН
Екип на „ По света и у нас “ посети ЦЕРН и даже слезе на 150 метра дълбочина при Големия адронен колайдер. Срещна се и с българските учени, които работят в Европейската организация за нуклеарни проучвания край Женева. От края на предходната година колайдерът, който е и най-мощният ускорител на частици в света, почива. Докато работи е невероятно да бъде забелязан. С негова помощ преди няколко години беше потвърдено съществуването на " хигс бозона ". Вече има план и за създаване на още по-голям колайдер със седем пъти по- огромна сила от досегашния. В ЦЕРН бяха Елиана Димитрова и Владимир Богдански.
Големият адронен колайдер съставлява два ускорителя, които работят дружно, само че форсират частиците в противоположни направления. Когато противоположните снопове се срещат, се получават конфликти и се основават нови частици, забавни за физиката.Така на 4 юли 2012 година беше доказано съществуването на " хигс бозона " - тази част от частиците, която им дава маса.
Съществуването на частицата беше предсказано през 1964 година от Питър Хигс. През 2013 година той получи Нобелова премия.
Големият адронен колайдер на ЦЕРН се среща се на 150 метра дълбочина, дълъг е 27 километра, тук извънредно рядко се позволяват публицисти или каквито и да било гости.
Колайдерът почива от декември предходната година. В продължение на две години и половина ще има профилактика, а от пролетта на 2021 година ще следва нов четиригодишен работен цикъл. По време на поддръжката ще се прибавя и ново съоръжение. За най-мощния ускорител в света ни споделя Александър Христов - един от към стоте български учени в ЦЕРН.
Александър Христов, електронен инженер в ЦЕРН: Всъщност е едно от недостъпните места в ЦЕРН, доста малко хора имат право да идват тук и от външни гости се позволяват единствено президенти, крале, глави на държавни управления и естествено значими медии като вашите.Голяма част от ускорителя, съвсем целият, е изработен от магнити, тъй като използваме магнитни полета да управляваме частиците. В тези сините магнити, които виждате, можем да сътворяваме полета, които са над 200 000 пъти по-силни от земното магнитно поле и с тези полета можем да управляваме посоката на придвижване на частиците.
© БГНЕС
Използват се 18 типа разнообразни магнити. Най-голямата машина, правена в миналото от човек работи при температура минус 271,3 градуса по Целзий. Частиците обаче не се сблъскват по целия 27- километров колайдер.Това става единствено на четири места, наречени четири опита - " Алис ", LHCb, " Атлас " и CMS. Последните два са с общо предопределение и точно с тяхна помощ е потвърдено съществуването на " хигс бозона ".Отиваме при детектора CMS или Компактния мионен соленоид.Тук работи и най-голямата група българи в ЦЕРН, към четирдесет души. Сред тях е и Антон Димитров. Разказва, че в тази зала е конструиран детектора.
Антон Димитров, механически координатор в опита CMS в ЦЕРН: И в края на 2007-ма до февруари 2008- ма самия детектор парче по парче, защото той е като лего, огромен блок от единични елементи, които една по една бяха свалени долу през тази огромна шахта.
Долу детекторът е съединен отначало.Тръгваме натам.Нашият гид отваря вратите посредством сканиране на ириса на очите му, а асансьорът е най- сигурното място подземен. Работи и при евакуация, тъй като в него не могат да влязат пушек или газ. Стигаме до мястото, където андронният колайдер влиза в средата на детектора CMS-или мястото на опита.В момента детекторът почива, ескперименти не се вършат, радиация няма и по тази причина можем да сме тук.
Детекторът се намира на 90 метра дълбочина, сега той е отворен, не работи и не събира данни, а по него се правят разнообразни механически прегледи.
© БГНЕС
Когато работи обаче детекторът е затворен херметично и в него няма празни пространства. Функцията му е да улавя частиците, без да изпусне нито една, и да ги разпознава. Да казва- това е протон, това е електрон, това- фотон, това- мюон... В този опит страната ни е взела участие при конструирането на камери със съпротивителна повърхност.
Антон Димитров, механически координатор в опита CMS в ЦЕРН: И се намират в централната част на детектора, във външните станции, това де факто е мюонната станция, а камерите със съпротивителна повърхност са тези сребърни тънки детайли, които се намират от двете страни на дрейфовите кабели.
Данните, които идват от детектора CMS и от останалите три опита, след ваимодействията сред частиците и раждането на голям брой нови частици, постъпват в Компютърния център на ЦЕРН. В него работи българката Жечка Тотева.
Жечка Тотева, IT- експерт, ЦЕРН: Всички тези данни, сега, в който се произведат биват филтрирани, по-късно би трябвало да бъдат доставени някъде, където да бъдат реконструирани и да бъдат съхранени някъде.Това, което използваме тук това са машините, които вършат обработка на данните, тук са машините, които съхраняват данните.
© БГНЕС
Копия от тези данни отиват по целия свят и след това физиците от разнообразни университети вършат посредством тях анализи- дали теориите подхождат на резултатите от опитите. Българин работи и в още един експеримент- отклонение на ЦЕРН. В момента Димитър Младенов основава детектор, който ще бъде закаран на части в остаряла златна мина в Южна Дакота и ще търси свойствата на доста дребната парченце - " неутрино ".
Димитър Младенов, машинен инженер, ЦЕРН: Има съмнения сега, че частицата има някаква маса, а по закон би трябвало да няма никаква маса и ще се опитаме да премерим нейните свойства и да проверим дали са правилни теориите.
Ако се окаже, че неутрино има маса ще се наложи учените да преразгледат Стандартния модел на физиката.Затова и проучванията на неутрино се дефинират като бъдещето на тази просвета... Но да се върнем към Големия адронен колайдер и неговото бъдеще. За да се построи ускорителя са били нужни 25 години и са изхарчени 6 милиарда швейцарски франка. Сега обаче има план за построяването на нов, по-голям.
Александър Христов, електронен инженер в ЦЕРН: Когато е планиран ГАК се е очаквало, че силата на конфликт ще бъде задоволителна, с цел да се получи " тъмна материя ", само че за момента ние към този момент ги блъскаме в продължение на години и няма получени тъмни частици и поради това в този момент желаеме най-малко двойно по-голяма сила. Но отново никой не ни подсигурява, че в случай че удвоим силата ще се получи " тъмна материя ", по тази причина вместо да имаме двойно по- огромна сила ние отиваме на седем пъти по- огромна сила.
Министър Красимир Вълчев се срещна с български учени в ЦЕРН
Нови благоприятни условия за присъединяване на български учени в планове на Европейската организация за нуклеарни проучвания (ЦЕРН) в Женева бяха разисквани по време на с...
Тъмната материя е забавна за физиката, тъй като е недостъпна за наблюдаване във Вселената. Индиректно тя се засича поради гравитационните си въздействия върху забележимата материя. И по този начин - първо ще бъде издигнат тунел за към 5 млд. евро, по-късно електрон-позитронен колайдер също за към 5 млд. Той ще стартира набиране на данни след 2038- ма година. Има и идващ стадий - Голям протон-протонен колайдер. Неговата сила ще е точно седем пъти по-голяма от сегашната.
Петър Христов, физик в опита " Алис " на ЦЕРН: Цената на този предстоящ протон-портонен колайдер е към 15 млд. евро, още по-голяма, тъй че цялостният план се получава към 24 млд. евро.
© Българска национална телевизия
Цената е много висока и ЦЕРН има потребност от хора и запаси от целия свят. Но какво е ЦЕРН? Европейска организация за нуклеарни проучвания. Създаден измежду Втората международна война, ситуиран до Женева, на границата сред Швейцария и Франция.Постоянно работят 2500 души, а краткотрайно още 8000 физици и инженери.
Петър Христов, физик в опита " Алис " на ЦЕРН: ЦЕРН се финансира от вноските на страните- участници и от вноските на асоциираните страни- членки.В момента имаме 23 страни- участнички, които заплащат бюджет в размер на 1 млд 143 млн. швейцарски франка.Българската вноска за 2019- та е 3 млн. и 390 хиляди швейцарски франка. Александър Христов, електронен инженер в ЦЕРН: Когато се сплотяват толкоз доста страни, в случай че се раздели бюджета на ЦЕРН на популацията на страните- членки се получава в последна сметка към една чаша кафе годишно на гражданин от страните-членки.
И все пак- има ли смисъл всичко това? Знаем ли сигурно, че ще бъде открита да вземем за пример тъмната материя или че неутриното има маса? На този въпрос учените отговорят - не знаем... само че би трябвало да се уголемяват границите на човешкото знание и да се откриват нови хоризонти.
Големият адронен колайдер съставлява два ускорителя, които работят дружно, само че форсират частиците в противоположни направления. Когато противоположните снопове се срещат, се получават конфликти и се основават нови частици, забавни за физиката.Така на 4 юли 2012 година беше доказано съществуването на " хигс бозона " - тази част от частиците, която им дава маса.
Съществуването на частицата беше предсказано през 1964 година от Питър Хигс. През 2013 година той получи Нобелова премия.
Големият адронен колайдер на ЦЕРН се среща се на 150 метра дълбочина, дълъг е 27 километра, тук извънредно рядко се позволяват публицисти или каквито и да било гости.
Колайдерът почива от декември предходната година. В продължение на две години и половина ще има профилактика, а от пролетта на 2021 година ще следва нов четиригодишен работен цикъл. По време на поддръжката ще се прибавя и ново съоръжение. За най-мощния ускорител в света ни споделя Александър Христов - един от към стоте български учени в ЦЕРН.
Александър Христов, електронен инженер в ЦЕРН: Всъщност е едно от недостъпните места в ЦЕРН, доста малко хора имат право да идват тук и от външни гости се позволяват единствено президенти, крале, глави на държавни управления и естествено значими медии като вашите.Голяма част от ускорителя, съвсем целият, е изработен от магнити, тъй като използваме магнитни полета да управляваме частиците. В тези сините магнити, които виждате, можем да сътворяваме полета, които са над 200 000 пъти по-силни от земното магнитно поле и с тези полета можем да управляваме посоката на придвижване на частиците.
© БГНЕС Използват се 18 типа разнообразни магнити. Най-голямата машина, правена в миналото от човек работи при температура минус 271,3 градуса по Целзий. Частиците обаче не се сблъскват по целия 27- километров колайдер.Това става единствено на четири места, наречени четири опита - " Алис ", LHCb, " Атлас " и CMS. Последните два са с общо предопределение и точно с тяхна помощ е потвърдено съществуването на " хигс бозона ".Отиваме при детектора CMS или Компактния мионен соленоид.Тук работи и най-голямата група българи в ЦЕРН, към четирдесет души. Сред тях е и Антон Димитров. Разказва, че в тази зала е конструиран детектора.
Антон Димитров, механически координатор в опита CMS в ЦЕРН: И в края на 2007-ма до февруари 2008- ма самия детектор парче по парче, защото той е като лего, огромен блок от единични елементи, които една по една бяха свалени долу през тази огромна шахта.
Долу детекторът е съединен отначало.Тръгваме натам.Нашият гид отваря вратите посредством сканиране на ириса на очите му, а асансьорът е най- сигурното място подземен. Работи и при евакуация, тъй като в него не могат да влязат пушек или газ. Стигаме до мястото, където андронният колайдер влиза в средата на детектора CMS-или мястото на опита.В момента детекторът почива, ескперименти не се вършат, радиация няма и по тази причина можем да сме тук.
Детекторът се намира на 90 метра дълбочина, сега той е отворен, не работи и не събира данни, а по него се правят разнообразни механически прегледи.
© БГНЕС Когато работи обаче детекторът е затворен херметично и в него няма празни пространства. Функцията му е да улавя частиците, без да изпусне нито една, и да ги разпознава. Да казва- това е протон, това е електрон, това- фотон, това- мюон... В този опит страната ни е взела участие при конструирането на камери със съпротивителна повърхност.
Антон Димитров, механически координатор в опита CMS в ЦЕРН: И се намират в централната част на детектора, във външните станции, това де факто е мюонната станция, а камерите със съпротивителна повърхност са тези сребърни тънки детайли, които се намират от двете страни на дрейфовите кабели.
Данните, които идват от детектора CMS и от останалите три опита, след ваимодействията сред частиците и раждането на голям брой нови частици, постъпват в Компютърния център на ЦЕРН. В него работи българката Жечка Тотева.
Жечка Тотева, IT- експерт, ЦЕРН: Всички тези данни, сега, в който се произведат биват филтрирани, по-късно би трябвало да бъдат доставени някъде, където да бъдат реконструирани и да бъдат съхранени някъде.Това, което използваме тук това са машините, които вършат обработка на данните, тук са машините, които съхраняват данните.
© БГНЕС Копия от тези данни отиват по целия свят и след това физиците от разнообразни университети вършат посредством тях анализи- дали теориите подхождат на резултатите от опитите. Българин работи и в още един експеримент- отклонение на ЦЕРН. В момента Димитър Младенов основава детектор, който ще бъде закаран на части в остаряла златна мина в Южна Дакота и ще търси свойствата на доста дребната парченце - " неутрино ".
Димитър Младенов, машинен инженер, ЦЕРН: Има съмнения сега, че частицата има някаква маса, а по закон би трябвало да няма никаква маса и ще се опитаме да премерим нейните свойства и да проверим дали са правилни теориите.
Ако се окаже, че неутрино има маса ще се наложи учените да преразгледат Стандартния модел на физиката.Затова и проучванията на неутрино се дефинират като бъдещето на тази просвета... Но да се върнем към Големия адронен колайдер и неговото бъдеще. За да се построи ускорителя са били нужни 25 години и са изхарчени 6 милиарда швейцарски франка. Сега обаче има план за построяването на нов, по-голям.
Александър Христов, електронен инженер в ЦЕРН: Когато е планиран ГАК се е очаквало, че силата на конфликт ще бъде задоволителна, с цел да се получи " тъмна материя ", само че за момента ние към този момент ги блъскаме в продължение на години и няма получени тъмни частици и поради това в този момент желаеме най-малко двойно по-голяма сила. Но отново никой не ни подсигурява, че в случай че удвоим силата ще се получи " тъмна материя ", по тази причина вместо да имаме двойно по- огромна сила ние отиваме на седем пъти по- огромна сила.
Министър Красимир Вълчев се срещна с български учени в ЦЕРН Нови благоприятни условия за присъединяване на български учени в планове на Европейската организация за нуклеарни проучвания (ЦЕРН) в Женева бяха разисквани по време на с...
Тъмната материя е забавна за физиката, тъй като е недостъпна за наблюдаване във Вселената. Индиректно тя се засича поради гравитационните си въздействия върху забележимата материя. И по този начин - първо ще бъде издигнат тунел за към 5 млд. евро, по-късно електрон-позитронен колайдер също за към 5 млд. Той ще стартира набиране на данни след 2038- ма година. Има и идващ стадий - Голям протон-протонен колайдер. Неговата сила ще е точно седем пъти по-голяма от сегашната.
Петър Христов, физик в опита " Алис " на ЦЕРН: Цената на този предстоящ протон-портонен колайдер е към 15 млд. евро, още по-голяма, тъй че цялостният план се получава към 24 млд. евро.
© Българска национална телевизия Цената е много висока и ЦЕРН има потребност от хора и запаси от целия свят. Но какво е ЦЕРН? Европейска организация за нуклеарни проучвания. Създаден измежду Втората международна война, ситуиран до Женева, на границата сред Швейцария и Франция.Постоянно работят 2500 души, а краткотрайно още 8000 физици и инженери.
Петър Христов, физик в опита " Алис " на ЦЕРН: ЦЕРН се финансира от вноските на страните- участници и от вноските на асоциираните страни- членки.В момента имаме 23 страни- участнички, които заплащат бюджет в размер на 1 млд 143 млн. швейцарски франка.Българската вноска за 2019- та е 3 млн. и 390 хиляди швейцарски франка. Александър Христов, електронен инженер в ЦЕРН: Когато се сплотяват толкоз доста страни, в случай че се раздели бюджета на ЦЕРН на популацията на страните- членки се получава в последна сметка към една чаша кафе годишно на гражданин от страните-членки.
И все пак- има ли смисъл всичко това? Знаем ли сигурно, че ще бъде открита да вземем за пример тъмната материя или че неутриното има маса? На този въпрос учените отговорят - не знаем... само че би трябвало да се уголемяват границите на човешкото знание и да се откриват нови хоризонти.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ