Екип на Националния център за геопространствени изследвания и технологии при

...
Екип на Националния център за геопространствени изследвания и технологии при
Коментари Харесай

Геолози прогнозираха: Ще има нови потопи

Екип на Националния център за геопространствени проучвания и технологии при Софийския университет " Св. Климент Охридски " под управлението на доцент доктор Стелиян Димитров направи теренно проучване и в детайли картографиране на територията, наранена от наводнението при селата Каравелово и Богдан, в община Карлово.

Основната причина за бедствието е интензивният дъжд във водосборите на реките над двете села. По данни от метеорологични модели става въпрос за 180-200 литра литра на квадратен метър, оповестиха от висшето учебно заведение.

" Това не е просто наводняване, а е дебрисен поток с висока скорост и разнороден състав - дървесни материали, каменни парчета и по-фини наноси, които доста са нараснали разрушителната мощ на вълната. Вълната е имала друг темперамент в двете села. Така да вземем за пример в село Богдан тя е била по-директна, с по-голяма ударна мощ, само че заради характера на релефа и разположението на селото, е засегнала по-малка част от урбанизираната територия. Водното количество при Каравелово е било доста повече, наранена е по-голяма част от урбанизираната територия, само че вълната се е " разляла " директно преди селото, което е лишило от ударната й мощ. Има спомагателни фактори, съдействали за бедствието, които се дължат както на особеностите на локалната география, по този начин и на морфологията на речните кревати ", разясняват учените от СУ.

Армията ще оказва помощ най-малко още месец на потърпевшите от наводненията в Карловските села

Те означават, че водосборите са обилни, скатовете дълги и допускат образуването на сериозен лекомислен отток, който в резултат на интензивния дъжд е формирал забележителна вълна с висока скорост и разрушителна мощ.

Същата евентуално се е образувала от краткотрайни забентвания от дървестни парчета с друг произход. Изследването на изображенията демонстрира, че немалка част от тях са цели дървета, главно черен бор, изтръгнати непосредствено с корените, което приказва, че те не са артикул на дърводобив.

Залесяване в неустойчиви терени, с черен бор, също има евентуален принос - главната канара е гранит, върху който почвите са податливи на ерозионни процеси. Това евентуално е довело до изтръгването на забележителен брой дървета, които са отсрочени по речното течение на големи масиви. Ясно се вижда, че в рамките на разлива, тук-там, вълната е отнесла целия лекомислен пласт и е останала единствено главната канара. Забелязва се също, че тези масиви от черен бор са наранени от патогени, евентуално корояд, което несъмнено способства за образуването на мъртва дървесна маса, която е отнесена от приливната вълна. Вероятно и остатъчен дървесен материал от дърводобива (законен и незаконен) в региона е включен в отломките, само че никога това не е главната причина за бедствието, показват географите от СУ.

Според тях " инфраструктурата ни, обитаемоте места и цялата ни национална система за териториално обмисляне са основани за други климатични условия и за друга география, затова са мощно уязвими ".

Причините следва да се търсят най-много в изменящата се климатична конюнктура и свързаната с нея географска такава. От края на предходната година до в този момент са регистрирани три по-сериозни феномени - Петрич през декември 2021 година, Вършец и настоящето - и трите не са включени в избраните Райони със забележителен евентуален риск от наводняване (РЗПРН), на чиято база се изготвят картите на опасността и риска от наводнения в България. Това незабавно следва да алармира държавните управляващи, че са нужни съществени проучвания, в това число основаването на динамична Национална карта на климатичните и естествени опасности, върху която, като идея, Националният център по геопространствени проучвания и технологии при Софийския университет " Св. Климент Охридски " работи от известно време.

За картографирането на териториите, наранени от наводнението, учените от СУ са употребявани два типа прецизни безпилотни летателни платформи. В резултат на това картографиране са основани подробни цифрови модели и ортофотокарта на засегнатите региони, които ясно демонстрират в елементи картината след бедствието.

Предварителните резултати от теренното проучване и картографиране на бедствието в региона на селата Каравелово и Богдан са единствено въз основата на бърз обзор и разбор на резултатите. Предстои събраната геопространствена информация да бъде оценена в дълбочина, което изисква софтуерно време, прецизират учените от СУ.
Източник: lupa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР