ЕК прогнозира спад на бюджетния дефицит на България и ускоряване на инфлацията през 2025 г.
ЕК предвижда спад на бюджетния недостиг на България и ускорение на инфлацията през 2025 година
Брутният вътрешен артикул на България (БВП) през актуалната година ще забави темпа си на напредък от 2,8 на 100 през 2024 година до 2 на 100 и ще доближи 2,1 на 100 през 2026 година. Това сочат пролетните стопански прогнози на Европейската комисия, получени от Българска телеграфна агенция.
Забавянето в растежа на българския Брутният вътрешен продукт е обусловено както от вътрешни,
по този начин и от външни фактори. Потреблението на семействата в България ще нараства по-умерено поради забележителната им податливост да икономисват и на фона на краткотрайно по-високата инфлация, показва Европейска комисия.
Нейната оценка сочи, че инфлацията в България се е забавила до 2,6 на 100 през 2024 година.
Европейската комисия предвижда, че инфлацията в нашата страна, хармонизирана по стандартите на Европейския съюз, ще се форсира до 3,6 на 100 през 2025 година и още веднъж ще се забави, до 1,8 на 100 през 2026 година.
Повишаването на потребителските цени в България при започване на 2025 година
идва на фона на възобновяване на 20 на 100 на ставката на налог добавена стойност (ДДС) за хляба и за заведенията за хранене, на по-високите акцизи върху тютюневите произведения, повишаването на електрическата енергия, на природния газ, на редица други комунални услуги,
както и на питателните артикули, сочи анализът на Еврокомисията.
Инфлацията в България през април е 3,5 на 100 на годишна база (спрямо същия месец на 2024 г.), измерена с показателя на потребителските цени (ИПЦ). Това сочат формалните данни на Националния статистически институт (НСИ), които бяха оповестени през предходната седмица.
На месечна основа (спрямо март 2025 г.) инфлацията у нас през април е била негативна (минус 0,8 на сто).
Измерена с хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) годишната инфлация у нас през април е достигнала 2,8 на 100, а месечната е била негативна – минус 1,2 на 100, сочат още данните на Национален статистически институт.
Европейската комисия планува дефицитът
на консолидирания държавен бюджет на България за 2025 година да спадне от 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната през 2024 година до 2,8 на 100 през 2025 година и да остане без смяна през 2026 година (2,8 на сто). Очаква се държавният дълг на България да нарасне до 25,1 на 100 от
брутния й вътрешен артикул през 2025 година и до 27,1 на 100 през 2026 година.
В края на април Националният статистически институт разгласи, че дългът на България за 2024 година е бил в размер на 48,846 милиарда лева или 24,1 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Еврокомисията намалява своята прогноза за износа на България
на фона на потиснатото външно търсене и засилената конкуренция на интернационалните пазари. Тя планува, че частните вложения в страната ще намалеят, до момента в който обществените ще бъдат подкрепени
от засиленото асимилиране на средства от фондовете на Европейския съюз.
По отношение на пазара на труда в България Европейска комисия показва, че той остава постоянен, при равнище на
безработицата от 4,2 на 100 през 2024 година.
Очаква се безработицата да се намали до 4 на 100 през 2025 година и до 3,8 на 100 през 2026 година.
Европейската комисия чака да продължи умереното повишаване
на заплатите в частния бранш в България, съчетано с частични съкращения на работни места,
свързани с „ влошената икономическа среда
и нуждата от опазване на конкурентоспособността “ на компаниите. Очаква се заплатите в публичния бранш да набъбнат през 2025 година в изискванията на устойчиво наемане на чиновници.
Брутният вътрешен артикул на България (БВП) през актуалната година ще забави темпа си на напредък от 2,8 на 100 през 2024 година до 2 на 100 и ще доближи 2,1 на 100 през 2026 година. Това сочат пролетните стопански прогнози на Европейската комисия, получени от Българска телеграфна агенция.
Забавянето в растежа на българския Брутният вътрешен продукт е обусловено както от вътрешни,
по този начин и от външни фактори. Потреблението на семействата в България ще нараства по-умерено поради забележителната им податливост да икономисват и на фона на краткотрайно по-високата инфлация, показва Европейска комисия.
Нейната оценка сочи, че инфлацията в България се е забавила до 2,6 на 100 през 2024 година.
Европейската комисия предвижда, че инфлацията в нашата страна, хармонизирана по стандартите на Европейския съюз, ще се форсира до 3,6 на 100 през 2025 година и още веднъж ще се забави, до 1,8 на 100 през 2026 година.
Повишаването на потребителските цени в България при започване на 2025 година
идва на фона на възобновяване на 20 на 100 на ставката на налог добавена стойност (ДДС) за хляба и за заведенията за хранене, на по-високите акцизи върху тютюневите произведения, повишаването на електрическата енергия, на природния газ, на редица други комунални услуги,
както и на питателните артикули, сочи анализът на Еврокомисията.
Инфлацията в България през април е 3,5 на 100 на годишна база (спрямо същия месец на 2024 г.), измерена с показателя на потребителските цени (ИПЦ). Това сочат формалните данни на Националния статистически институт (НСИ), които бяха оповестени през предходната седмица.
На месечна основа (спрямо март 2025 г.) инфлацията у нас през април е била негативна (минус 0,8 на сто).
Измерена с хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) годишната инфлация у нас през април е достигнала 2,8 на 100, а месечната е била негативна – минус 1,2 на 100, сочат още данните на Национален статистически институт.
Европейската комисия планува дефицитът
на консолидирания държавен бюджет на България за 2025 година да спадне от 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт на страната през 2024 година до 2,8 на 100 през 2025 година и да остане без смяна през 2026 година (2,8 на сто). Очаква се държавният дълг на България да нарасне до 25,1 на 100 от
брутния й вътрешен артикул през 2025 година и до 27,1 на 100 през 2026 година.
В края на април Националният статистически институт разгласи, че дългът на България за 2024 година е бил в размер на 48,846 милиарда лева или 24,1 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Еврокомисията намалява своята прогноза за износа на България
на фона на потиснатото външно търсене и засилената конкуренция на интернационалните пазари. Тя планува, че частните вложения в страната ще намалеят, до момента в който обществените ще бъдат подкрепени
от засиленото асимилиране на средства от фондовете на Европейския съюз.
По отношение на пазара на труда в България Европейска комисия показва, че той остава постоянен, при равнище на
безработицата от 4,2 на 100 през 2024 година.
Очаква се безработицата да се намали до 4 на 100 през 2025 година и до 3,8 на 100 през 2026 година.
Европейската комисия чака да продължи умереното повишаване
на заплатите в частния бранш в България, съчетано с частични съкращения на работни места,
свързани с „ влошената икономическа среда
и нуждата от опазване на конкурентоспособността “ на компаниите. Очаква се заплатите в публичния бранш да набъбнат през 2025 година в изискванията на устойчиво наемане на чиновници.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ