Ехолокацията е най-често свързвана с прилепите и делфините. Тези животни

Ехолокацията е най-често свързвана с прилепите и делфините. Тези животни излъчват звуци и слушат ехото, което се връща при тях при среща с обекти от околната среда и по този начин получават данни за тях (местоположение, размери, материя). Прилепите, да вземем за пример, могат да кажат дистанцията до обектите с точна точност като употребяват времето на закъснение сред излъчването и ехото, както и са в положение да дефинират разлика в дистанцията до 1 см. Това им е належащо, с цел да могат да улавят инсекти до момента в който са в полет. Хората, удивително, също могат да употребяват ехолокацията. Като щракат с уста и език, да вземем за пример, и слушат завръщащото се ехтене те могат да вдървен обкръжението си. Хората, несъмнено, не могат да чуват ултразвуци, което ги слага в неизгодно състояние. Някои хора обаче съумяват да се упражняват до извънредно равнище, споделя Scientific American. Дениъл Киш (Daniel Kish), който е кьорав и е специалист по ехолокация, е в положение да кара велосипед по чужд терен и да пътува в непознати градове без никаква помощ, разчитайки единствено на себе си. Дениъл е създател и ръководител на World Access for the Blind, неправителствена организация в Съединени американски щати, която предлага образование в ехолокиране дружно с други техники за подвижност като белия бастун. От 2011 година научният интерес към човешката ехолокация набира все по-голяма скорост. Например, техническият прогрес направи допустимо сканирането на човешкия мозък до момента в който прави ехолокация. Това изследване, оповестено в Science direct, демонстрира, че хората, които са слепи и имат умеене в използването на ехолокацията, употребяват " образните " елементи от своя мозък, с цел да обработват информацията от ехото. Установено е и че всеки с естествен слух може да се научи да употребява ехото, с цел да дефинира размерите, разположението или дистанцията до обекти и да го употребява, с цел да заобикаля трудности по време на разходка. Забележителното е, че и слепи и хора със зрение могат да подобрят своята дарба да поясняват и употребяват звуковото ехтене единствено с един или два урока. Марина Екел (Marina Ekkel) и сътрудниците й от Radboud University в Холандия демонстрираха неотдавна по какъв начин виждащи хора се образоват в ехолокиране на размери и че лимитът на концентриране на хората е обвързван с техния триумф при заучаване на способите за ехолокиране. Това е значимо тъй като вниманието постоянно е било вплетено в други форми на заучаване. Както създателите означават, като се знае, че лимитът на концентриране може да се отрази върху образованието по ехолокация, това може да е потребно когато се построяват подготвителни стратегии. В изследването си Екел и сътрудниците й, оповестено в списание Springer, образоват виждащи хора да употребяват ехолокацията до момента в който носят превръзка на очите. Те не ги карат да щракат с уста и език, само че участниците употребяват представители, завързани на главите си. С натискане на бутон представителят излъчва къс тон (10 милисек). Участниците по-късно преценят относителните размери на обектите като употребяват ехото, което се връща от тях. Участниците минават през четири обособени теста и всякога учените мерят тяхната дарба да изпълнят задачата. Учените мерят и слуховите благоприятни условия на участниците, пространственото им насочване, работна памет и внимание. Екел и сътрудниците й откриват, че качествата на хората да усилват своята ехолокация от тест 1 до тест 4 е позитивно обвързвана с техните благоприятни условия за внимание. Онези с по-високи качества за внимание демонстрират и по-голямо усъвършенстване в образованието по ехолокация. В началото на изследванията на ехолокацията, през 40-те и 50-те години, способността на хората да употребяват ехолокацията е била ориентирана към " лицево зрение " или " препятствено чувство ". Учените не са били сигурни по какъв начин да работят, само че мнозина са вярвали, че някои слепи хора са в положение мистериозно да разпознават неуловими промени във въздушното налягане върху кожата си когато доближават стена или друго огромно затруднение. Серия от ранни опити, осъществени в Cornell University, обаче демонстрират ясно, че слепите хора в действителност слушат ехото от звуците, което се отразява върху повърхносттите на тяхното близко обграждане. Последващите изследвания демонстрират, че и слепите и виждащите хора могат да се научат да заобикалят трудностите без зрение, стига да употребяват слуха си. От първите изследвания излиза наяве, че естественият слух е условие за образование в ехолокиране. Друг е въпросът от какво зависи до каква степен добре хората ще се обучат в ехолокиране - дали от способността да чуват по-добре честотите на избрани звуци или от смяната в звуковия интензитет или периодичност. От тези изследвания резултат по този въпрос не произлиза. Последвалото изследване на Екел се концентрира върху други аспекти от познанието и открива, че да вземем за пример способността на виждащите хора да употребяват мисловен облик (т.е. да основат картини в мозъка си) е позитивно обвързвана с техните качества за образование в потреблението на ехолокация за определяне на размери. Изследването на Екел и сътрудниците й удостоверява качествата за образование по ехолокация и демонстрира, че качествата за концентриране на хората могат да са аспект, движещ придобиването на това умеене. До момента е извършено изследване върху познавателните променливи, участващи в проучването на ехолокация при виждащи хора. Загубата на зрение е свървана с голям брой поведенчески и неврални промени. Затова е належащо да се дефинира дали променливите, които засягат образованието при хора със зрание, са същите при слепи хора. Слепотата визира хората по целия свят. Като се открие по какъв начин ехолокацията се научава от слепи хора и по какъв начин тя визира техния живот, ще се отговори на значими въпроси по отношение на това по какъв метод мозъкът се приспособява към загубата на зрение. Проучванията могат да оказват помощ и за включване на ехолокацията към другите техники и принадлежности за слепи хора. Източник: nauka.offnews.bg