Виртуалният астронавт
“Ех, едно време хората се интересуваха от космос, само че към този момент не е по този начин, полезностите се трансформираха ”, въздишат някои от представителите на поколението от 60-те, 70-те и ненапълно 80-те години на предишния век. Идеята е следната: едно време всяко дете мечтаеше да бъде космонавт, хората се интресуваха мощно от космоса, само че с годините космонавтиката загуби своето омагьосване.
В началото, когато поддържах този уебсайт, и аз споделях това възприятие. Казвах си: “Ех, за какво не съм бил роден през тези златни години на космонавтиката ”. Но минаха години и осъзнах, че въпреки и носталгично, това възприятие не е изключително действително. Да, правилно е – космонавтиката е била в центъра и на комунистическата идеология на Изток, била е значима и за каписталистическата на Запад. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики при започване на 90-те години надпреварването внезапно се обезсмисля и в действителност, космонавтиката престава да заема толкоз огромна част от политиката на обособените страни.
Но това не значи, че даже в интервала на огромния пик болшинството от хора се е интересувало интензивно. Напротив. Винаги интересуващите се от космоса са били малцинство, само че както ще покажа по-късно – това не са просто обособени единици, а интензивно малцинство, доста малцинство.
По-възрастните американци и до момента си спомнят, че по времето на първото лунно кацане от “Аполо 11 ” целият свят е стоял като замаян пред тв приемниците. Но няколко месеца по-късно при провеждането на “Аполо 12 ” ползата към задачите внезапно понижен. Мнозина са престанали да ги наблюдават. “Е, те към този момент като са го правили и не е забавно ”, разсъждавало е болшинството. Космическата задача “Аполо 13 ” почнала измежду огромно медийно мъртвило и най-малък интерес. Едва след повредата ползата на хората внезапно се покачил и всички още веднъж почнали да наблюдават със спотаен мирис какво става. Даже Папата, спомнят си американци, се бил помолил за сполучлив завърек. След сполучливия свършек ползата още веднъж понижен при “Аполо 14 ”, “Аполо 15 ”, “Аполо 16 ” и “Аполо 17 ”.
Но десетилетия по-късно периодически интерес към огромните галактически задачи, при които нещата се вършат за пръв път, продължава да има! Както написа астрономът Фил Плейт, през 90-те години на предишния век, когато кометата Шумейкър-Леви се разрушава в Юпитер, още тогава, в зората на Интернет, милион визити срутват сървърите на НАСА! При кацането на “Марс Патфайндър ” на Марс през 1997 година сървърите регистрират 100 милиона визити! Агенцията обаче е готова и фотосите се качват на огледални уеб сайтове.
Периодичен огромен интерес съпътства всяка огромна задача. Миналата година погледът на голяма част от обществото бе прикрепен върху първото кацане на комета, извършено от европейски галактически уред! Мнозина следяха със спотаен мирис галактическия скок на Феликс Баумгартнер.
И допускам, че през актуалната 2015 година още веднъж ще има милиони хора, които ще наблюдават доближаването на “Ню Хърайзънс ” с Плутон – още веднъж нещо, което се прави за пръв път.
Наличието на подобен голям интерес към огромните задачи демонстрира, че една забележителна част от хората продължава интензивно да се интересува от галактическите събития, най-малко от най-големите. Но пък от тази част има едно значително малцинство, което се интересува всекидневно.
Обществото на виртуалните астронавти.
Днес ще си поговорим малко по тази причина.
Вярно е, че през днешния ден съществува известно отчаяние. Големите обещания на научните фантасти в никакъв случай не се сбъднаха. Хора не полетяха и не колонизираха Слънчевата система.
Но въпреки това, не можем да отречем, че през днешния ден живеем във допустимо най-благоприятното време за проучване на галактическото пространство.
В американските галактически среди се употребяват следните изрази: “virtual astronaut ”, “armchair astronaut ” (астронавт във фотьойл). При по-голямата част от галактическите задачи на НАСА, постоянно когато има междупланетно събитие, фотосите идват на Земята и се разгласяват в границите на от няколко часа, както е при марсоходите и “Касини ”, до няколко дни – както е при “Доун ” и “Ню Хърайзънс ” (макар че от “Ню Хърайзънс ” дават обещание, че от април ще има издание на фотоси в границите на часове). Всичко това прави допустимо всеки един човек, който се интересува от космос, не просто да се кефи на новите снимки… А освен това, към този момент ние имаме дарба да се, да бъдем съпричастни с галактическите задачи.
Разбира се, релативно добре бихме могли да се осведомяваме от уеб страницата на НАСА. Но от време на време в ентусиазма си да зарадват хората, ръководители на галактически задачи поддържат профилирани уеб сайтове, където фотосите идват даже още по-бързо, в сравнение с се качват на старниците на НАСА.
Например настоящи фотоси от марсохода “Опортюнити ” може да откриете на този уебсайт: http://qt.exploratorium.edu/mars/opportunity/
Феновете на Сатурн могат да употребяват с изключение на формалните страници на НАСА и този уеб страница: http://ciclops.org/
Освен това, ние към този момент не живеем в компютърната, а в пост-компютърната ера. Епохата на мобилните телефони и на таблетите.
Мобилни приложения можете да откриете на този уеб адрес като за начало:
http://www.nasa.gov/connect/apps.html
Мобилните приложения за проучване на Марс пък са на този уеб адрес: http://mars.nasa.gov/mobile/info/
Космическите запалянковци се сплотяват във конгреси. На адрес: http://www.unmannedspaceflight.com/ се събират тези, които се интересуват от редакция на галактически изображение. На адрес http://www.nasaspaceflight.com/ се събират феновете на пилотираната космонавтика.
С други думи, през днешния ден разполагаме с чудесни устройства, които ни разрешават да “летим ” дружно с галактическите мисии… въпреки и до момента в който сме на фотьойла или лежим в леглото.
Ако би трябвало обаче да си признаем, не постоянно нещата са вървяли безпрепятствено. Винаги тук-таме ще се появят тези учени, които са взели участие в построяването на камерите, и които просто ще кажат, че не желаят да споделят фотосите си. Че те, като хора, построили инструмента, имат висшото право да преглеждат и да задържат фотосите колкото си желаят.
Такова нещо се случи през миналата година, когато автоматизираната междупланетна станция “Розета ” доближаваше кометата Чурюмов-Герасименко. Днес съвсем не проличава, че е имало подобен проблем. Снимки се разгласяват постоянно, от време на време съвсем в действително време, само че тези фотоси са само от навигационните камери NAVCAM. “Розета ” има още една камера – OSIRIS, която е доста по-добра, само че от която съвсем не се разгласява нищо (проблемът е разказан от дълго време от смутени астрономи). Защо? Защото екипът на камерата явно се опасява от това, че в случай че си разгласява фотосите, те ще бъдат откраднати от някой инцидентен дилетант, който, още до момента в който лежи с пижамата си в леглото, ще вземе да разгласява научна публикация или ще направи изобретение преди този, на който му се поставя по право.
И в този момент компютрите, на които се съхраняват фотосите, са единични и събират някъде прах…
Това е динозавърска политика на издание на данни. И към този момент не работи в съвремието. Същото е и с изкуството – доста създатели се оплакват, че им крадат книгите, че ги четат гратис, че ги качват по торентите (между другото аз също съм си качил ). Цялото това каране с публиката, кой бил прав, който разполагал с правата – постоянно (не съвсем постоянно, ) води до противоположен резултат. В изкуството издатели бяха отричани, писатели- също, анти-кампании бяха правени и така нататък и т.н…
Съжалявам. Обществото се е трансформирало. Така е в изкуството, само че по този начин е и в науката. Мнозина избират да следват остарелия модел – галактическата задача събира данни, данните се крият, досега в който не се разгласяват по верния метод – в научното списание (с колкото ). Не ме разбирайте неправилно. Това е прекрасен модел. И работи. Никой от нас не желае даден откривател да направи кариерно самоубийство, разберете го! Но Интернет вечно промени нашето общество и вместо да се тюхкаме и вайкаме, че светът не е същият, можем да използваме новите технологии в наша изгода!
Една основна част от галактическите задачи генерират огромен интерес, хората се интересуват, желаят да видят и желаят да знаят. Те не желаят да откраднат непознатия теоретичен труд, просто желаят да се усещат част от задачата, да съпреживяват това, което и другите откриватели съпреживяват. Не би ли било това ужасно? Не би ли било това същинската премия за всеки, който израства в кариерата – да знае, че трудът му е оценен? И да натрупа почитатели?
Затова НАСА е приела такава политика – фотосите да се разгласяват съвсем неотложно! Освен всичко друго, това е и най-хубавият метод да предпазиш данните от това да бъдат откраднати – парадоксално, само че факт. Влезнат ли един път в медийното пространство, станат ли всеобщо публично притежание, всички ще знаят кой ги е направил.
Надяваме се, че в Европейската галактическа организация (ЕКА) това ще се промени и че до 2019 година, когато кацне първият европейски марсоход на Марс, ще има съответна политика на издание на фотоси.
Но стига, задоволително сме се разстройвали поради единични случаи…
През тази година ние сме още веднъж виртуални астронавти.
Автоматичната междупланетна станция “Доун ” се сближава с планетата-джудже Церера. По време на доближаването в продължение на всяка седмица откривателите подбираха да разгласяват настоящи фотоси. В началото на март “Доун ” ще навлезе в орбита, а ние ще имаме висшата чест да участваме в пътешествието!
А през юли ще бъде още по-хубаво: тогава “Ню Хърайзънс ” ще направи близко облитане на планетата-джудже Плутон.
Първото посещаване на Плутон от галактически уред!
Можем да си представим по какъв начин ние, хилядите запалянковци, ще седим пред нашите монитори и ще следим със спотаен мирис първите фотоси от Плутон. Имаме обещанието, че ще се разгласяват незабавно! Можете ли да си визиите? Ние ще можем да посетим тази планета – може би не физически, може би единствено виртуално, само че също по този начин вълнуващо!
Тази година летим към Церера и Плутон.
Догодина посещаваме Юпитер … и още веднъж се насочваме към Марс.
А по-нататък кой знае?
