Доган срещу Пеевски – рунд първи
Едвин Сугарев
Турският сериал в Движение за права и свободи най-накрая потегли към своята дълго чакана развръзка. След многото мелодраматични обети и заклинания (като се почне от метаните на самия Пеевски в жанр „ постоянно съм бил до теб “ – стигащи до такава степен, че той и Доган били като татко и наследник и дори били „ един човек “ – виж Хамид Хамид), Доган наруши мълчанието си и изрази волята си посредством съвсем кърваво намерено писмо, в което изиска оставките на Делян Пеевски, на четирима негови заместници и на кмета на Белица Радослав Ревански. Два часа по-късно Пеевски отговори – също с намерено писмо, в което патосът беше в декларацията, че
няма да се подчини на почетния ръководител,
тъй като настояването му е недемократично и тъй като „ никой не може да спре новото начало “ в Движение за права и свободи.
С това войната е оповестена. Почетният и действителният ръководител са на кръга, а Джевджет Чакъров и Йордан Цонев държат кърпите в двата ъгъла. Добре е да си напомним, че сходна блъсканица се случва в Движение за права и свободи за пръв път. При предходни отстранявания на ръководители е бил задоволителен и най-беглия намек, с цел да се изпари съответния водач без нито дума несъгласие – помним по какъв начин подаде оставка Мустафа Карадайъ – или по какъв начин Лютви Местан трябваше да си избавя кожата зад стените на турското посолство в София. Някой да се изрепчи на Доган с претенцията, че не може да бъде спрян – това беше нещо изцяло немислимо, най-малко преди появяването на „ феномена “ Пеевски. Впрочем той беше избран като подобен точно от Доган, който би трябвало през днешния ден да изясни кое му е феноменалното.
Основанията, с които почетният водач желае оставката на оперативния подобен, наподобяват повече от съществени. Става дума за редовно неспазване на устава на партията, за тъпчене на решенията на последната Национална конференция на Движение за права и свободи, за „ брутално отношение “ към членовете на управителните органи и депутатите. Става дума обаче и за още нещо, което идеално пасва на обществения облик на Пеевски и на неговата популярност като олигарх и корупционер №1 в България, доказана прочее и от глобите по закона „ Магнитски “. В откритото писмо се споделя: „ Движението не е употребило мутренски подходи за заплашване на фамилиите ни, за лишаване бизнеса на хората с Прокуратурата и полицейските служби. Умишлено се основава страхова неуравновесеност за живота, работата и имуществото на хората. “
Това, несъмнено, не е до дъно правилно. Движение за права и свободи е употребило мутренски подходи и преди Пеевски – в това число протекциите на видни фигури и структури от мутренския свят – като Илия Павлов и „ Мултигруп “ примерно. Но намекът за потребление на Прокуратурата и полицейските служби от Пеевски е прекомерно рисков удар, изключително когато е нанесен от фигура като Ахмед Доган. Всъщност Пеевски е в Движение за права и свободи по две аргументи – първо, тъй като мощната политическа позиция му е нужна, с цел да запази своите функционалности като
заповедник в правосъдната система и специфичните служби,
и второ – тъй като посредством нея той се надява да поизпере своя обществен облик от съвсем неизличимите следи, нанесени от глобите „ Магнитски “ и реципрочните английски наказания.
Така че за него връщане обратно в действителност няма. Магическата дефиниция „ новото начало “ е измислена най-вече за негова отбрана – напълно явно той персонално е това ново начало, а не Доган. Ако бъде изхвърлен от Движение за права и свободи, би се оказал в прекомерно уязвима позиция – при което е доста евентуално неговите хора в съда, прокуратурата и ДАНС не просто да му извърнат тил, само че и
да се извърнат против него
В подобен случай безспорно някой би преразгледал процеса за банкрута на КТБ, блокиран от някогашния основен прокурор Гешев посредством налагане на изкуствено раздут мащаб на делото, предполагащ то да не свърши в никакъв случай. А там нещата са дебели, толкоз дебели, че евентуално постановат закупуване на еднопосочен билет към Дубай.
Някой може би пък би хвърлил по-сериозен взор върху договорката за Булгартабак, чиято продажба беше безусловно табу за Движение за права и свободи, до момента в който Пеевски реши да купи този отрасъл, от който зависеше поминъкът на техните гласоподаватели – и го унищожи. Някой може би се поинтересувал от ролята на Пеевски в договарянето на първия вид на газопровода през България, и изключително по отношение на консорциума, който трябваше да го строи. Възможности доста – корупционната мрежа на „ сполучливия младеж “ е прекомерно необятна, с цел да може да разчита на оцеляване, в случай че изгуби своите политически позиции като водач на втората по електорална мощност партия в България.
Какво би трябвало да чакаме в близко бъдеще в решаващите серии от турския сериал? Мисля, че Евгений Дайнов е прав в една по-ранна своя публикация: олигарсите лъжа се хванаха за гушите. Което прочее е добра вест за не изключително естествената българска действителност. Следва борбата, развръзката, обвързвана по обичаи с размахване на кирливи ризи. Най-вероятно Пеевски в последна сметка ще бъде изключен – въпреки всичко електоратът на Движение за права и свободи е правилен на Доган, Пеевски за него е външно лице, а предстоят избори.
В същото време партийната администрация, или, в случай че си послужа с думите на самия Пеевски, дерибеите по места нищо чудно да се окажат по-верни на корпулентния нов необут, а не на стародавния си водач: икономическата мощност е на негова страна, а настоящите назначения в държавната администрация прекомерно дълго са били в неговите ръце. Тъй че
не е доста ясно кой кого
Нещо повече – в духа на положителните остарели обичаи от 90-те години не бих се учудил, в случай че някой ден осъмнем с две ДПС-та – едно на Пеевски и едно на Доган. Тогава в действителност би било забавно да забележим по какъв симптом ще се разцепи електоралната маса на придвижването – а също и доколко то е съхранило някакъв политически нюанс – и доколко невъзвратимо се е трансформирало в корпорация за търговия с въздействие.
Докато пишех тази публикация, пристигна и първата вест от олигархическия боксов мач сред двамата: парламентарната група на Движение за права и свободи изключила всички депутати, които са дали своят вот срещу държавното управление на ГЕРБ и надлежно взели присъединяване в срещата с Ахмед Доган в Росенец. С което, забележете – Движение за права и свободи от втора става четвърта политическа мощ – пада даже след „ Възраждане “ – и към този момент не й се постанова да вземе втория мандат, с цел да стане ясно, че няма кой да го поддържа. Този втори мандат отива при очевидния зложелател на Движение за права и свободи – обединението ПП-ДБ. Това е резултатът от първия рунд сред Делян Пеевски и Ахмед Доган. Впечатляващо!
Турският сериал в Движение за права и свободи най-накрая потегли към своята дълго чакана развръзка. След многото мелодраматични обети и заклинания (като се почне от метаните на самия Пеевски в жанр „ постоянно съм бил до теб “ – стигащи до такава степен, че той и Доган били като татко и наследник и дори били „ един човек “ – виж Хамид Хамид), Доган наруши мълчанието си и изрази волята си посредством съвсем кърваво намерено писмо, в което изиска оставките на Делян Пеевски, на четирима негови заместници и на кмета на Белица Радослав Ревански. Два часа по-късно Пеевски отговори – също с намерено писмо, в което патосът беше в декларацията, че
няма да се подчини на почетния ръководител,
тъй като настояването му е недемократично и тъй като „ никой не може да спре новото начало “ в Движение за права и свободи.
С това войната е оповестена. Почетният и действителният ръководител са на кръга, а Джевджет Чакъров и Йордан Цонев държат кърпите в двата ъгъла. Добре е да си напомним, че сходна блъсканица се случва в Движение за права и свободи за пръв път. При предходни отстранявания на ръководители е бил задоволителен и най-беглия намек, с цел да се изпари съответния водач без нито дума несъгласие – помним по какъв начин подаде оставка Мустафа Карадайъ – или по какъв начин Лютви Местан трябваше да си избавя кожата зад стените на турското посолство в София. Някой да се изрепчи на Доган с претенцията, че не може да бъде спрян – това беше нещо изцяло немислимо, най-малко преди появяването на „ феномена “ Пеевски. Впрочем той беше избран като подобен точно от Доган, който би трябвало през днешния ден да изясни кое му е феноменалното.
Основанията, с които почетният водач желае оставката на оперативния подобен, наподобяват повече от съществени. Става дума за редовно неспазване на устава на партията, за тъпчене на решенията на последната Национална конференция на Движение за права и свободи, за „ брутално отношение “ към членовете на управителните органи и депутатите. Става дума обаче и за още нещо, което идеално пасва на обществения облик на Пеевски и на неговата популярност като олигарх и корупционер №1 в България, доказана прочее и от глобите по закона „ Магнитски “. В откритото писмо се споделя: „ Движението не е употребило мутренски подходи за заплашване на фамилиите ни, за лишаване бизнеса на хората с Прокуратурата и полицейските служби. Умишлено се основава страхова неуравновесеност за живота, работата и имуществото на хората. “
Това, несъмнено, не е до дъно правилно. Движение за права и свободи е употребило мутренски подходи и преди Пеевски – в това число протекциите на видни фигури и структури от мутренския свят – като Илия Павлов и „ Мултигруп “ примерно. Но намекът за потребление на Прокуратурата и полицейските служби от Пеевски е прекомерно рисков удар, изключително когато е нанесен от фигура като Ахмед Доган. Всъщност Пеевски е в Движение за права и свободи по две аргументи – първо, тъй като мощната политическа позиция му е нужна, с цел да запази своите функционалности като
заповедник в правосъдната система и специфичните служби,
и второ – тъй като посредством нея той се надява да поизпере своя обществен облик от съвсем неизличимите следи, нанесени от глобите „ Магнитски “ и реципрочните английски наказания.
Така че за него връщане обратно в действителност няма. Магическата дефиниция „ новото начало “ е измислена най-вече за негова отбрана – напълно явно той персонално е това ново начало, а не Доган. Ако бъде изхвърлен от Движение за права и свободи, би се оказал в прекомерно уязвима позиция – при което е доста евентуално неговите хора в съда, прокуратурата и ДАНС не просто да му извърнат тил, само че и
да се извърнат против него
В подобен случай безспорно някой би преразгледал процеса за банкрута на КТБ, блокиран от някогашния основен прокурор Гешев посредством налагане на изкуствено раздут мащаб на делото, предполагащ то да не свърши в никакъв случай. А там нещата са дебели, толкоз дебели, че евентуално постановат закупуване на еднопосочен билет към Дубай.
Някой може би пък би хвърлил по-сериозен взор върху договорката за Булгартабак, чиято продажба беше безусловно табу за Движение за права и свободи, до момента в който Пеевски реши да купи този отрасъл, от който зависеше поминъкът на техните гласоподаватели – и го унищожи. Някой може би се поинтересувал от ролята на Пеевски в договарянето на първия вид на газопровода през България, и изключително по отношение на консорциума, който трябваше да го строи. Възможности доста – корупционната мрежа на „ сполучливия младеж “ е прекомерно необятна, с цел да може да разчита на оцеляване, в случай че изгуби своите политически позиции като водач на втората по електорална мощност партия в България.
Какво би трябвало да чакаме в близко бъдеще в решаващите серии от турския сериал? Мисля, че Евгений Дайнов е прав в една по-ранна своя публикация: олигарсите лъжа се хванаха за гушите. Което прочее е добра вест за не изключително естествената българска действителност. Следва борбата, развръзката, обвързвана по обичаи с размахване на кирливи ризи. Най-вероятно Пеевски в последна сметка ще бъде изключен – въпреки всичко електоратът на Движение за права и свободи е правилен на Доган, Пеевски за него е външно лице, а предстоят избори.
В същото време партийната администрация, или, в случай че си послужа с думите на самия Пеевски, дерибеите по места нищо чудно да се окажат по-верни на корпулентния нов необут, а не на стародавния си водач: икономическата мощност е на негова страна, а настоящите назначения в държавната администрация прекомерно дълго са били в неговите ръце. Тъй че
не е доста ясно кой кого
Нещо повече – в духа на положителните остарели обичаи от 90-те години не бих се учудил, в случай че някой ден осъмнем с две ДПС-та – едно на Пеевски и едно на Доган. Тогава в действителност би било забавно да забележим по какъв симптом ще се разцепи електоралната маса на придвижването – а също и доколко то е съхранило някакъв политически нюанс – и доколко невъзвратимо се е трансформирало в корпорация за търговия с въздействие.
Докато пишех тази публикация, пристигна и първата вест от олигархическия боксов мач сред двамата: парламентарната група на Движение за права и свободи изключила всички депутати, които са дали своят вот срещу държавното управление на ГЕРБ и надлежно взели присъединяване в срещата с Ахмед Доган в Росенец. С което, забележете – Движение за права и свободи от втора става четвърта политическа мощ – пада даже след „ Възраждане “ – и към този момент не й се постанова да вземе втория мандат, с цел да стане ясно, че няма кой да го поддържа. Този втори мандат отива при очевидния зложелател на Движение за права и свободи – обединението ПП-ДБ. Това е резултатът от първия рунд сред Делян Пеевски и Ахмед Доган. Впечатляващо!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ