Едвард Григ или кое е музикалното северно сияние
Едвард Григ
Композитор, пианист, диригент (1843 – 1907)
Произход: Берген, Норвегия, артистично семейство от високите равнища на междинната класа
Образование: Консерватория в Лайпциг
Най-известни произведения: сюита „ Пер Гинт “, „ Балада във формата на вариации върху норвежка фолклорна ария “, „ Две елегични мелодии “, сонати и концерти за пиано, цигулка, чело
Признание: един от най-въздействащите европейски композитори, два почетни доктората – от Кеймбридж и от Оксфорд, в норвегия денят на гибелта му всяка година е ден на народен печал
Колко висок би трябвало да си, с цел да композираш прелестна музика? И дали всички викинги са канари или има и такива, чиито популярен облик е побран в камъче?
Има, споделя се Едвард Григ, роден е през 1843 година в Берген, Норвегия и музиката му е вълшебно Северно зарево на човешкия дух.
Родът му е от Шотландия, само че след това името се трансформира от Грег на Григ. Като дете, Едвард желае да стане свещеник и по-късно написа: „ Да приказваш пред голям брой, което деликатно те слуша, ми се струваше нещо велико ”.
Е, не става свещеник, само че кара хората да го слушат. Талантът му е завещан от мама Гезине, която е пианист. Още на 6 тя го поставя на пианото и го учи. Не знам по какъв начин стига педалите, той и като възрастен едвам надвишава 1.50 м., само че геният му е като за човек най-малко три метра.
На 12 композира първата творба – „ Вариации върху немски мелодии ”. Въпреки гения, не учи в профилирани учебни заведения, само че Оле Бул, виртуозен цигулар, убеждава родителите, че детето би трябвало да се занимава с музика и го пращат в консерваторията в Лайпциг.
През 1860 Григ краткотрайно прекъсва следването поради проблеми с белите дробове, само че въпреки всичко приключва консерваторията и през 1861 прави първи независим концерт като пианист. Има непокътнат запис на пианиста Григ, само че качеството на звука е извънредно.
През 1867 Григ се дами и написа „ Норвежка сватбена върволица “. Той много време има връзка със сопраното Нина Хагеруп. Каква ти връзка, по този начин е влюбен, че не поглежда друга жена и твърди, че написа всички песни за Нина, единствено тя ги интерпретира вярно.
Запознават се в Дания, където Едвард отива след консерваторията, продължава да учи музика и се сближава с композитора Рикард Нордраак, който го възпламенява за интерпретация на норвежкия фолклор. Но приятелят му скоро умира и Григ написа „ Погребален марш в памет на Рикард Нордраак ”.
В Копенхаген той основава и песни по текстове на Андерсен, в това число „ Аз те обичам ”, отдадена на Нина Хагеруп. След сватбата, която e макар съпротивата на родителите, Едвард и Нина се местят в Християния, в този момент Осло. Там се ражда щерка им Александра, която обаче умира след година, а след това Нина има и импровизиран аборт.
Ако някой има защо да живее, не е елементарно той да се разпадне, а изкуството сигурно има силата да утешава
" Тежко е да гледаш по какъв начин вярата за живот се спуска в земята ", написа Григ. " Слава богу, в случай че някой има защо да живее, не е елементарно той да се разпадне, а изкуството сигурно има силата да утешава ".
Оттук стартира една от дребното огромни драми в мисълта и живота на Григ - казусът му със гибелта. Най-общо казано, той не е склонен да се умира въобще. Още по-несъгласен е човек да умира, без да знае какво има оттатък. И напълно отхвърля да умират хора, които освен са надарени с гений, само че и го осъществят в възхвала на оня, който ги е надарил.
Не, религия в безсмъртието аз би трябвало да имам. Без нея всичко се трансформира в нищо
Когато през 1875 умират и двамата му родители, Григ написа: „ Не, религия в безсмъртието аз би трябвало да имам. Без нея всичко се трансформира в нищо. ” И композира „ Балада във формата на вариации върху норвежкия фолклор ”, за която споделя – тя е написана с кръвта на моя живот в дните на тъга и отчаяние. Тогава губи и връзката си с лутеранската черква.
Но до момента в който се случват вътрешни трансформации, външно Григ е деен и става прочут в цяла Европа. В Християния той дирижира концерти на Филхармоничното общество, показва норвежки композитори, по покана на Лист пътува за Рим, върви и в Англия, където доста го харесват, обикаля като диригент из Норвегия и Швеция, а от крал Оскар ІІ получава званието „ Рицар на свети Олаф ” и държавна пенсия, с цел да твори умерено.
Григ е на 31 и добре се възползва от опцията да понижи тежките задължения с дирижирането и да се отдаде на композиране. Със свежо утринно въодушевление стартира сюитата „ Пер Гинт ”, която Григ написа за едноименната пиеса на Ибсен.
Тя е толкоз известна, че звучи необикновено, когато композиторът споделя на Франц Байер за частта „ В залата на Планинския крал ”: „ Това е нещо, което безусловно не мога да претърпявам да чувам, тъй като гъмжи от кравешки пайове, ултра-норвежество и тролска самодостатъчност ”.
Но прибавя, че се надява заложената в това парче подигравка да бъде разбрана. Не знам дали публиката и в този момент схваща иронията или просто е привикнала да слуша вълшебната музика на Григ, даже цялостна с кравешки пайове, само че „ Пер Гинт ” остава безсмъртна. А с „ Песента на Солвейг ” незабавно се схваща за какво е по този начин.
Едвард Григ умира на 64 поради проблеми с белия дроб. Последните му думи са и финален епизод от дългата задявка със гибелта: „ Е, добре, де, щом по този начин би трябвало да бъде! ”,казва и издъхва.
Не знам дали това са думи на надвит или на победител, само че в последния път го изпращат десетки хиляди. Григ е кремиран, а урната е в скална ниша над морето в имението край Берген. На погребението се извършва погребалния марш, който написа за приятеля си Рикард, само че не щеш ли му се постанова и самичък да го чуе за последно.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Композитор, пианист, диригент (1843 – 1907)
Произход: Берген, Норвегия, артистично семейство от високите равнища на междинната класа
Образование: Консерватория в Лайпциг
Най-известни произведения: сюита „ Пер Гинт “, „ Балада във формата на вариации върху норвежка фолклорна ария “, „ Две елегични мелодии “, сонати и концерти за пиано, цигулка, чело
Признание: един от най-въздействащите европейски композитори, два почетни доктората – от Кеймбридж и от Оксфорд, в норвегия денят на гибелта му всяка година е ден на народен печал
Колко висок би трябвало да си, с цел да композираш прелестна музика? И дали всички викинги са канари или има и такива, чиито популярен облик е побран в камъче?
Има, споделя се Едвард Григ, роден е през 1843 година в Берген, Норвегия и музиката му е вълшебно Северно зарево на човешкия дух.
Родът му е от Шотландия, само че след това името се трансформира от Грег на Григ. Като дете, Едвард желае да стане свещеник и по-късно написа: „ Да приказваш пред голям брой, което деликатно те слуша, ми се струваше нещо велико ”.
Е, не става свещеник, само че кара хората да го слушат. Талантът му е завещан от мама Гезине, която е пианист. Още на 6 тя го поставя на пианото и го учи. Не знам по какъв начин стига педалите, той и като възрастен едвам надвишава 1.50 м., само че геният му е като за човек най-малко три метра.
На 12 композира първата творба – „ Вариации върху немски мелодии ”. Въпреки гения, не учи в профилирани учебни заведения, само че Оле Бул, виртуозен цигулар, убеждава родителите, че детето би трябвало да се занимава с музика и го пращат в консерваторията в Лайпциг.
През 1860 Григ краткотрайно прекъсва следването поради проблеми с белите дробове, само че въпреки всичко приключва консерваторията и през 1861 прави първи независим концерт като пианист. Има непокътнат запис на пианиста Григ, само че качеството на звука е извънредно.
През 1867 Григ се дами и написа „ Норвежка сватбена върволица “. Той много време има връзка със сопраното Нина Хагеруп. Каква ти връзка, по този начин е влюбен, че не поглежда друга жена и твърди, че написа всички песни за Нина, единствено тя ги интерпретира вярно.
Запознават се в Дания, където Едвард отива след консерваторията, продължава да учи музика и се сближава с композитора Рикард Нордраак, който го възпламенява за интерпретация на норвежкия фолклор. Но приятелят му скоро умира и Григ написа „ Погребален марш в памет на Рикард Нордраак ”.
В Копенхаген той основава и песни по текстове на Андерсен, в това число „ Аз те обичам ”, отдадена на Нина Хагеруп. След сватбата, която e макар съпротивата на родителите, Едвард и Нина се местят в Християния, в този момент Осло. Там се ражда щерка им Александра, която обаче умира след година, а след това Нина има и импровизиран аборт.
Ако някой има защо да живее, не е елементарно той да се разпадне, а изкуството сигурно има силата да утешава
" Тежко е да гледаш по какъв начин вярата за живот се спуска в земята ", написа Григ. " Слава богу, в случай че някой има защо да живее, не е елементарно той да се разпадне, а изкуството сигурно има силата да утешава ".
Оттук стартира една от дребното огромни драми в мисълта и живота на Григ - казусът му със гибелта. Най-общо казано, той не е склонен да се умира въобще. Още по-несъгласен е човек да умира, без да знае какво има оттатък. И напълно отхвърля да умират хора, които освен са надарени с гений, само че и го осъществят в възхвала на оня, който ги е надарил.
Не, религия в безсмъртието аз би трябвало да имам. Без нея всичко се трансформира в нищо
Когато през 1875 умират и двамата му родители, Григ написа: „ Не, религия в безсмъртието аз би трябвало да имам. Без нея всичко се трансформира в нищо. ” И композира „ Балада във формата на вариации върху норвежкия фолклор ”, за която споделя – тя е написана с кръвта на моя живот в дните на тъга и отчаяние. Тогава губи и връзката си с лутеранската черква.
Но до момента в който се случват вътрешни трансформации, външно Григ е деен и става прочут в цяла Европа. В Християния той дирижира концерти на Филхармоничното общество, показва норвежки композитори, по покана на Лист пътува за Рим, върви и в Англия, където доста го харесват, обикаля като диригент из Норвегия и Швеция, а от крал Оскар ІІ получава званието „ Рицар на свети Олаф ” и държавна пенсия, с цел да твори умерено.
Григ е на 31 и добре се възползва от опцията да понижи тежките задължения с дирижирането и да се отдаде на композиране. Със свежо утринно въодушевление стартира сюитата „ Пер Гинт ”, която Григ написа за едноименната пиеса на Ибсен.
Тя е толкоз известна, че звучи необикновено, когато композиторът споделя на Франц Байер за частта „ В залата на Планинския крал ”: „ Това е нещо, което безусловно не мога да претърпявам да чувам, тъй като гъмжи от кравешки пайове, ултра-норвежество и тролска самодостатъчност ”.
Но прибавя, че се надява заложената в това парче подигравка да бъде разбрана. Не знам дали публиката и в този момент схваща иронията или просто е привикнала да слуша вълшебната музика на Григ, даже цялостна с кравешки пайове, само че „ Пер Гинт ” остава безсмъртна. А с „ Песента на Солвейг ” незабавно се схваща за какво е по този начин.
Едвард Григ умира на 64 поради проблеми с белия дроб. Последните му думи са и финален епизод от дългата задявка със гибелта: „ Е, добре, де, щом по този начин би трябвало да бъде! ”,казва и издъхва.
Не знам дали това са думи на надвит или на победител, само че в последния път го изпращат десетки хиляди. Григ е кремиран, а урната е в скална ниша над морето в имението край Берген. На погребението се извършва погребалния марш, който написа за приятеля си Рикард, само че не щеш ли му се постанова и самичък да го чуе за последно.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ