Накъде отива ДПС?
Едва ли преди последните парламентарни избори Движението за права и свободи си е представяло, че ще изпадне тъкмо в тази обстановка, в която е. От една страна, то реализира задачата си да има повече депутати в Народното събрание, с надеждата да стане отново незаобиколим фактор. Но от друга – е в изолираност, натикано в ъгъла дружно с ГЕРБ.
След втория неуспех на така наречен партии на смяната да сформират държавно управление се провидя някаква вяра ГЕРБ още веднъж да бъде първа политическа мощ и даже да ръководи. Движение за права и свободи интензивно стартира да се готви за съдружен сътрудник – този път публично да влезе във властта. И защото служебният вътрешен министър Бойко Рашков отряза пътя към купените ромски гласове и следения избор, то водачът на придвижването Мустафа Карадайъ изиска и получи помощ от турската страна да бъдат мобилизирани до край изселниците в Бурса, Истанбул, Измир, Анкара и други градове. За тяхната готовност способства и кандидатирането на самия Карадайъ за президент – нещо, което партията прави за първи път от началото на демокрацията.
Не беше без значение и
включването на Делян Пеевски в листите
и водачеството му в два региона. Което си бе провокация към всички българи, само че електоратът на придвижването го възприема като покровител и не се интересува нито от глобите по световния закони „ Магнитски ”, нито от обществения му облик. Всичко това даде резултат. Ако след 4 април Движение за права и свободи присъстваше с 30 депутати в Народното събрание, а след 11 юли - с 29, в 47-ия парламент парламентарната му група ще е от 34 народни представители и то зае третата позиция измежду политическите сили, измествайки 130-годишната Българска социалистическа партия.
Но никой (включително социолозите) не планува безапелационната победа на новата групировка „ Продължаваме промяната ” и сриването на всички останали партии.
През последните месеци преди вота на 14 ноември, предвид на това, че се организираха и президентски избори, Движение за права и свободи ускори агресивното говорене против Румен Радев съвсем толкоз, колкото и ГЕРБ. На свикания от президента Консултативен съвет по национална сигурност Мустафа Карадайъ показва надменно държание. Движение за права и свободи има зъб на Радев от лятото на 2020-та, откакто беше свалена защитата от държавни гардове на Доган и Пеевски. Тогава му желаеха и оставката. А малко преди изборите зам.-председателят на придвижването Йордан Цонев се закани партията отново да даде своя
„ непретенциозен принос ” Радев да не стане президент,
както преди пет години са дали скромната си милостиня да стане подобен. Но действително не направиха нищо.
След първия тур се видя огромната разлика сред претендента за втори мандат Румен Радев и кандидата за поста на държавен глава Анастас Герджиков, подсилен от ГЕРБ. Движение за права и свободи спря с агресивното говорене и даже не прикани членовете и симпатизантите си да поддържат Герджиков. Знакът, който бе даден, можеше да се разчете по-скоро по този начин: абе, в случай че на някой доста му са гласоподава, да отиде, само че по-добре е да си стоите у дома. Нямаше и никаква готовност на изселниците в Турция. Но и да имаше, голямата разлика не можеше да бъде преодоляна. Лидерите на придвижването схванаха това и си икономисаха труда.
Така бе развенчан и един мит, че без гласовете на Движение за права и свободи президент в България не може да бъде определен. Според анализатори последния път, когато вотът на партията на Ахмед Доган е изиграл решаваща роля, е през 2001 година при избора на Георги Първанов за държавен глава. Тогава той се изправи против Петър Стоянов, който се бореше за втори мандат.
През 2006-та Първанов елементарно завоюва втория си мандат на балотаж против Волен Сидеров – с разлика от 1,4 млн. гласа и Движение за права и свободи нямаше никаква роля.
Малко по-интересна беше обстановката през 2011 година. На тези избори Росен Плевнелиев победи на втория тур Ивайло Калфин с 52.6 на 47.4 %. Движение за права и свободи се държеше като безапелационна съпротива на ГЕРБ, съобщи поддръжка за Калфин сред двата тура и то персонално в лицето на водача Ахмед Доган. Но или придвижването не съумя задоволително да активизира електората си, или купеният избор наклони везните в интерес на другия кандидат.
През 2016 -та Румен Радев надви над Цецка Цачева с 59.3 на 36.2 %. Разликата между двамата беше над 806 000 гласа. А претендентът, подсилен от Движение за права и свободи на първия тур, Пламен Орешарски взе малко над 250 хиляди. От придвижването не обявиха ясно кого ще поддържат на балотажа, само че даже и всичките им гласове да са отишли при Радев, приносът им не може да се назова решителен.
В последна сметка изборите две в едно отминаха и резултатите са такива, каквито са. Оттук нататък Движение за права и свободи би трябвало да мисли
по какъв начин да се впише в новата изменена конюнктура.
Че в България най-сетне настава смяна, няма никакво подозрение, колкото и мъчно и постепенно да става това. На политическата сцена излязоха нов вид политици, с друг нрав, светоглед и прагматично мислене. И те ще изместят поколението на тези партийци, които доведоха страната до задънена улица. По всичко наподобява, че освен Бойко Борисов би трябвало да се отдръпна, само че и Корнелия Нинова, а и Мустафа Карадайъ дружно с кръга „ Пеевски ”.
Ако юздите на партията са към момента в ръцете на почетния ръководител Ахмед Доган, то сигурно ще настъпят промени в управлението. За разлика от другите обединения Движение за права и свободи постоянно е поддържало една витална младежка организация, която в действителност е банката фрагменти както за администрацията, по този начин и за политиката. От лидерския пост в младежката организация потеглиха кариерите и на към този момент дългогодишния кмет на Кърджали Хасан Азис, и на евродепутата Илхан Кючюк, а и на самия Мустафа Карадайъ. Ще е любопитно да се следи дали в близко бъдеще няма да стартират да се стартират някои нови имена и да се изкарват на напред във времето нови лица. В края на краищата някой ще би трябвало
да заплати за всичко случило се и опетнения имидж на придвижването,
съгласно някогашния зам.-председател на Движение за права и свободи и непосредствен до Доган - Осман Октай.
Ако обаче се окаже, че през всичките тези години Делян Пеевски е станал задоволително мощен и авторитетен, с цел да взима самичък решения, то нещата ще се усложнят. Но при всички случаи ще е належащо Доган още веднъж да предприеме някакви дейности, с цел да покаже, че към момента е в играта. Противното ще значи, че към този момент не е мощния човек в Движение за права и свободи, а е „ златен пандизчия ” (пак по израз на Октай), от който нищо не зависи.
Впрочем до момента придвижването е потвърдило, че може да бъде доста търпеливо, когато се постанова и да изчаква подобаващия миг за деяние. То е и доста гъвкаво, маневрено и умее да се превъплъщава. Най-вероятно в началото ще се сниши, ще не помни за експанзията, ще изчака края на договарянията и съставянето на държавно управление. Не е изключено в обособени моменти и да поддържа разнообразни стъпки към смяната. А след това, съвсем незабележимо, отпред в редиците му ще излязат новите персони, които да кореспондират с новите политици, изгрели на политическия хоризонт след последните парламентарни избори.
След втория неуспех на така наречен партии на смяната да сформират държавно управление се провидя някаква вяра ГЕРБ още веднъж да бъде първа политическа мощ и даже да ръководи. Движение за права и свободи интензивно стартира да се готви за съдружен сътрудник – този път публично да влезе във властта. И защото служебният вътрешен министър Бойко Рашков отряза пътя към купените ромски гласове и следения избор, то водачът на придвижването Мустафа Карадайъ изиска и получи помощ от турската страна да бъдат мобилизирани до край изселниците в Бурса, Истанбул, Измир, Анкара и други градове. За тяхната готовност способства и кандидатирането на самия Карадайъ за президент – нещо, което партията прави за първи път от началото на демокрацията.
Не беше без значение и
включването на Делян Пеевски в листите
и водачеството му в два региона. Което си бе провокация към всички българи, само че електоратът на придвижването го възприема като покровител и не се интересува нито от глобите по световния закони „ Магнитски ”, нито от обществения му облик. Всичко това даде резултат. Ако след 4 април Движение за права и свободи присъстваше с 30 депутати в Народното събрание, а след 11 юли - с 29, в 47-ия парламент парламентарната му група ще е от 34 народни представители и то зае третата позиция измежду политическите сили, измествайки 130-годишната Българска социалистическа партия.
Но никой (включително социолозите) не планува безапелационната победа на новата групировка „ Продължаваме промяната ” и сриването на всички останали партии.
През последните месеци преди вота на 14 ноември, предвид на това, че се организираха и президентски избори, Движение за права и свободи ускори агресивното говорене против Румен Радев съвсем толкоз, колкото и ГЕРБ. На свикания от президента Консултативен съвет по национална сигурност Мустафа Карадайъ показва надменно държание. Движение за права и свободи има зъб на Радев от лятото на 2020-та, откакто беше свалена защитата от държавни гардове на Доган и Пеевски. Тогава му желаеха и оставката. А малко преди изборите зам.-председателят на придвижването Йордан Цонев се закани партията отново да даде своя
„ непретенциозен принос ” Радев да не стане президент,
както преди пет години са дали скромната си милостиня да стане подобен. Но действително не направиха нищо.
След първия тур се видя огромната разлика сред претендента за втори мандат Румен Радев и кандидата за поста на държавен глава Анастас Герджиков, подсилен от ГЕРБ. Движение за права и свободи спря с агресивното говорене и даже не прикани членовете и симпатизантите си да поддържат Герджиков. Знакът, който бе даден, можеше да се разчете по-скоро по този начин: абе, в случай че на някой доста му са гласоподава, да отиде, само че по-добре е да си стоите у дома. Нямаше и никаква готовност на изселниците в Турция. Но и да имаше, голямата разлика не можеше да бъде преодоляна. Лидерите на придвижването схванаха това и си икономисаха труда.
Така бе развенчан и един мит, че без гласовете на Движение за права и свободи президент в България не може да бъде определен. Според анализатори последния път, когато вотът на партията на Ахмед Доган е изиграл решаваща роля, е през 2001 година при избора на Георги Първанов за държавен глава. Тогава той се изправи против Петър Стоянов, който се бореше за втори мандат.
През 2006-та Първанов елементарно завоюва втория си мандат на балотаж против Волен Сидеров – с разлика от 1,4 млн. гласа и Движение за права и свободи нямаше никаква роля.
Малко по-интересна беше обстановката през 2011 година. На тези избори Росен Плевнелиев победи на втория тур Ивайло Калфин с 52.6 на 47.4 %. Движение за права и свободи се държеше като безапелационна съпротива на ГЕРБ, съобщи поддръжка за Калфин сред двата тура и то персонално в лицето на водача Ахмед Доган. Но или придвижването не съумя задоволително да активизира електората си, или купеният избор наклони везните в интерес на другия кандидат.
През 2016 -та Румен Радев надви над Цецка Цачева с 59.3 на 36.2 %. Разликата между двамата беше над 806 000 гласа. А претендентът, подсилен от Движение за права и свободи на първия тур, Пламен Орешарски взе малко над 250 хиляди. От придвижването не обявиха ясно кого ще поддържат на балотажа, само че даже и всичките им гласове да са отишли при Радев, приносът им не може да се назова решителен.
В последна сметка изборите две в едно отминаха и резултатите са такива, каквито са. Оттук нататък Движение за права и свободи би трябвало да мисли
по какъв начин да се впише в новата изменена конюнктура.
Че в България най-сетне настава смяна, няма никакво подозрение, колкото и мъчно и постепенно да става това. На политическата сцена излязоха нов вид политици, с друг нрав, светоглед и прагматично мислене. И те ще изместят поколението на тези партийци, които доведоха страната до задънена улица. По всичко наподобява, че освен Бойко Борисов би трябвало да се отдръпна, само че и Корнелия Нинова, а и Мустафа Карадайъ дружно с кръга „ Пеевски ”.
Ако юздите на партията са към момента в ръцете на почетния ръководител Ахмед Доган, то сигурно ще настъпят промени в управлението. За разлика от другите обединения Движение за права и свободи постоянно е поддържало една витална младежка организация, която в действителност е банката фрагменти както за администрацията, по този начин и за политиката. От лидерския пост в младежката организация потеглиха кариерите и на към този момент дългогодишния кмет на Кърджали Хасан Азис, и на евродепутата Илхан Кючюк, а и на самия Мустафа Карадайъ. Ще е любопитно да се следи дали в близко бъдеще няма да стартират да се стартират някои нови имена и да се изкарват на напред във времето нови лица. В края на краищата някой ще би трябвало
да заплати за всичко случило се и опетнения имидж на придвижването,
съгласно някогашния зам.-председател на Движение за права и свободи и непосредствен до Доган - Осман Октай.
Ако обаче се окаже, че през всичките тези години Делян Пеевски е станал задоволително мощен и авторитетен, с цел да взима самичък решения, то нещата ще се усложнят. Но при всички случаи ще е належащо Доган още веднъж да предприеме някакви дейности, с цел да покаже, че към момента е в играта. Противното ще значи, че към този момент не е мощния човек в Движение за права и свободи, а е „ златен пандизчия ” (пак по израз на Октай), от който нищо не зависи.
Впрочем до момента придвижването е потвърдило, че може да бъде доста търпеливо, когато се постанова и да изчаква подобаващия миг за деяние. То е и доста гъвкаво, маневрено и умее да се превъплъщава. Най-вероятно в началото ще се сниши, ще не помни за експанзията, ще изчака края на договарянията и съставянето на държавно управление. Не е изключено в обособени моменти и да поддържа разнообразни стъпки към смяната. А след това, съвсем незабележимо, отпред в редиците му ще излязат новите персони, които да кореспондират с новите политици, изгрели на политическия хоризонт след последните парламентарни избори.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ