Гигантският гущер, който доминираше водите, докато т. рекс доминираше сушата
Едва ли в миналото е имало по-плашещо семейство морски хищници от мозазаврите. Откакто първите екземпляри от тези морски гущери плъзват в океаните преди към 98 милиона години, този биологичен жанр се разделя на необятен набор от водни хищници, които се хранят с всичко – от динозаври, изхвърлени в морето, до други мозазаври. И до момента в който в миналото се смяташе, че тези влечуги са почнали да изчезват от океаните милиони години преди известната обстановка с метеорита, който удря Земята и завършва интервала Креда, в този момент една находка в Северна Дакота оказва помощ да се пренапише историята на тези гущери.
Скелет на Mosasaurus hoffmannii
Формацията Хел Крийк в западната част на Съединените щати е най-известна с вкаменелости на тиранозавър, трицератопс, пахицефалозавър и други сходни динозаври, които са бродили из горите и блатата на района преди 66 милиона години. Но елементи от групировката Хел Крийк в миналото са били океан, голям вътрешен воден път, който разделя Северна Америка на две, и надлежно в този момент носят останки от този интервал. На едно от тези места, което сега е частен парцел, притежателят намира любопитна вкаменелост — изолирана част от гръбнака на някакво създание — и я отнася в Геоложката работа на Северна Дакота за идентифициране. Костта се оказва, че е пристигнала от огромен мозазавър и по-нататъшното проучване на мястото открива част от челюст на същия тип. Излиза, че гигантските гущери не са изчезнали доста преди метеорита. Костите прибавят към зараждащата се картина, че най-големите хищници на океана към момента са обикаляли из водите по време на Кредата и до деня на удара на метеорита. Това умозаключение прави публикация за находките, оповестена през август в списание PaleoBios.
Досега, отбелязва създателят на проучването и палеонтолог на WVU Potomac State College Нейтън Ван Вранкен, множеството находки на мозазаври от Северна Америка идват от места по античното Атлантическо крайбрежие и Мексиканския залив. С рухването на морското ниво и оттичането на упоменатия западен вътрешен воден път от континента, наподобява, че тези животни, които в миналото са доминирали водата там, изчезват, когато в миналото процъфтяващата водна екосистема там се трансформират в така наречен Океан Стрейнджлъв – океан, където водата става по-киселинна и планктонът умира всеобщо. Смяташе се, че в такава сурова среда липсва задоволително плячка, с цел да оцелеят мозазаври и други огромни хищници.
Формацията Хел Крийк
Част от компликациите при проучване на историята на мозазаврите е, че малко от тези животни са живели тук-там, на които останките им елементарно ще се запазят. „ Уловката в опитите да разберем изчезналото животинско многообразие е, че разчитаме на милостта на вкаменелостите, които надалеч не са съвършени “, споделя палеонтологът Амелия Зитлоу, която не е взела участие в новото проучване. Някои типове мозазаври развиват акомодации да плават в дълбоки, открити води надалеч от крайбрежията, отбелязва тя, и тези типове са доста по-трудни за намиране от тези, които са живели покрай брега, където седиментът може бързо да поеме и резервира тялото на мозазавъра. И въпреки всичко голям брой находки през последните години демонстрират, че този жанр са си вървели мощно чак досега, в който Кредата завършва. И това ново изследване добавя тази картина.
Prognathodon
Мозазавърът, открит в Северна Дакота, е огромен, разпознат като Prognathodon или Mosasaurus в новата публикация. Всеки случай, става въпрос за огромно животно на върха на хранителната верига в местообитанието си. Смята се, че Prognathodon доближава дължина над 10 метра, а най-големият тип Mosasaurus е даже по-голям – към 17 метра, или съвсем 6 метра по-дълъг от най-големия т. рекс. Докато по-малките представители на рода евентуално са се хранели с риба и безгръбначни, споделя Ван Вранкен, по-големите са хващали и по-голяма плячка като акули и други морски влечуги. „ Те са изцяло, безусловно, безспорно на върха на хранителната верига като хищници и единственото нещо, от което един изцяло пораснал мозазавър би трябвало да се опасява, са други, по-големи мозазаври “, споделя Зитлоу.
