Домашно Магаре
Едва ли има животно, което да е отнесло повече отрицателни мнения от магарето. Те са го трансформирали в знак на редица негативни качества, предмет на наказание и подбив. Това напълно не трябва да бъде по този начин, тъй като предразсъдъците пречат да оценим огромната роля на този приветлив и доста потребен за хората бозайник, чиято история е пресякла историческите пътища на индивида преди хилядолетия.
Ако се замислим кое е най-известното магаре, ще бъдем затруднени да кажем дали е това, за което написа старогръцкия баснописец Езоп в баснята си Магаре, Лъв и Лисица, магарето, на което Исус влиза в Йерусалим, или това, което язди Санчо, оръженосецът на популярния Дон Кихот.
Само тези три препратки ни демонстрират какъв брой значима роля е играло това животно в исторически и културен аспект. Отделно би трябвало да се добави и стопанското значение на нечифтокопитното животно и ще може да се сътвори по-реална визия какъв брой доста е трансформирало магарето живота на индивида от времето, когато той го е разкрил и опитомил. Запознаването с магарето, по-точно с одомашената му версия ще бъде потребно за тази цел.
История на магарето
Магарето, наричано също осел, носи латинското наименование Eqqus africanus asinus. То е от едно семейство с конете и понитата, а дивият му предшественик е африканското магаре.
Домашното животно се употребява най-малко от 5 хиляди години като работещо животно, а в света през днешния ден има към 40 милиона екземпляра. Магаретата са главно теглещи и товарни животни. Малък брой от тях се отглеждат за разплод или като домашни любимци в развитите страни.
Мъжкото животно се назовава магаре, женското е магарица, а дребното е жребче. Женските магарета постоянно се употребяват за кръстосване с коне и по този начин се получават животни, известни като катъри. Те са по-дребни от конете и по тази причина към тях има по-малък интерес. От кръстосването на мъжко магаре и кобила се получава муле, което е животно главно за носене на товари на мъчно налични места и изтегляне. Търсени са, тъй като са композиция от силата на коня и издръжливостта на магарето.
Предполага се, че първото опитомяване на дивото магаре се е случило преди 3 хиляди години в Египет или Месопотамия и след това животните се пренесени по други места. Докато домашните животни нарастват като численост, дивият предходник е застрашен от изгубване.
Описание на домашното магаре
Магарето е по-малко от своя родственик коня. Дължината им варира, само че приблизително е към 2 метра, а височината при холката е към 125 до 142 сантиметра при холката. Тежат към 250 кг.
Животното им огромна, тежка глава и къса и право грива, която стига до ушите му. Самите уши са огромни, стоят изправено и са доста преносими. Животното ги движи, с цел да улови източника на шума.
Има тънки, дълги крайници, които се оправят добре при бягане. Опашката има дълги косми като четка, само че единствено в края.
Козината на животното е къса, гладка на досег, а цветът е разнороден - сив, кафяв, светлобежов, черен, петнист, има и албиноси измежду тях. Коремът и краката отвътре са бели.
Магарето е еднокопитно животно като зебрата, има дребни копита, чийто диаметър е напълно непосредствен с този на краката.
Видове домашни магарета
Домашното магаре може да бъде открито в 3 разновидности.
- Произхождащо от нубийското диво магаре
- Произхождащо от сомалийското диво магаре
- Кръстоска сред двете
Домашните магарета имат напречна линия сред раменете, сходно на нубийските диви предшественици.
В резултат на селекция са основани разнообразни породи. Най-известните са хомадското в Иран, каталунското - в Испания, бухарското - в междинна Азия. Има и дребни от средиземноморската порода.
Характер и държание на домашното магаре
Магаретата са доста обществени животни. Те имат потребност от компанията на себеподобни или други представители на домашните животни. В предишното са доста употребявани за защита на овцете от дивите кучета, тъй като магарето и доста самоуверено животно. Днес пък опциите им се употребяват при рехабилитация на заболели деца, сходно на други лечебни животни като котки, кучета, алпаки, лами, мини козлета.
Това животно, назад на основаната визия, че е неуместно, в действителност е доста интелигентно, постоянно е готово да се учи, схваща бързо какво се желае от него. То е умерено и другарски настроено към индивида. Има отлична памет и запомня местата, през които минава, по тази причина когато го употребяват за преместване на товари по един и същи маршрут, постоянно лидерът върви откъм гърба, а магарето е оставено да води по пътя.
Обратно на вкоренената визия за именития магарешки дебелоглав, този бозайник се отличава с смирение и подготвеност да извършва поставените му задания. Търпението му е в действителност удивително. То се ръководи елементарно, а в случай че прояви дебелоглав, той постоянно се оказва резултат от неточности на индивида, който го ръководи.
Магарето е ездитно животно също като коня, а това изисква сложни качества от него. Най-вече дарба да научава и извършва команди и категорично послушание на индивида, който го язди.
Хранене на домашното магаре
Магарето е тревопасно животно. Храни се с растения, трева и шубраци. Въпреки че храносимилателната му система е доста здрава и добре развита и може да смели всякаква хранителна материя, магарето избира тревата и сеното, пред бодилите и тръните, които от време на време яде. Пашата е най-хубавия метод за обезпечаване на храна на магарето.
То пие много вода и потребността му от достъп до прясна и чиста вода не трябва да се подценява.
Размножаване на домашното магаре
Домашното магаре доближава половата си зряла възраст на 2 години. От този миг може да се възпроизвежда през цялото година.
Чифтосването на магаретата може да стане естествено или посредством намесата на индивида, т.е. с кръстосване, което се употребява основно за основаване на хибриди или нови породи.
Бременността на магарицата животно продължава цяла година - 365 дни и се ражда единствено по едно малко, което пораства доста бързо и е витално, защото през първите 6 месеца от живота си се храни с майчино мляко.
За магарешкото мляко е известно, че е доста питателно, съдържа доста потребни субстанции, измежду които се отличават захарите и протеините. Това се усвоява доста по-лесно от кравето мляко и на практика е доста по-близо до човешката кърма, в сравнение с което и да е друго мляко.
Магаретата са дълголетни животни, много здрави и доживяват до 40-годишна възраст, а от време на време и повече.
Използване и значение на магарето в живота на индивида
В сегашния миг в света има към 41 милиона екземпляра от този бозайник, като Китай държи шампионата по брой от тези потребни животни, а броят им нараства непрестанно. Фактор за този напредък се явява нарастването на човешкото население и неговото замогване и развиване. Това разрешава да се употребяват по-интензивно магарета в по-бедните страни за облекчение живота на хората и повишение на успеваемостта на труда им. Използването им в тези едва развити страни е главно за доставки през джунглите, а на някои места са съвсем единствен метод за превозване на тежки артикули.
Работните магарета в едва развитите страни са изключително скъпи с това, че изискват най-евтината поддръжка и развъждане, а резултатите от работата им са продуктивни.
Има и магарета, които се отглеждат за мляко или месо. В Италия магарешкото месо е съществена съставна част на няколко районни италиански ястия, а млякото е доста търсено поради богатия си състав.
В предишното магарешката кожа се е употребила за изработка на пергамент, само че в този момент тази приложимост е отпаднала. Въпреки всичко кожата на животното и в този момент е обект на търговия. Самите магарета се продават също.
В някои региони домашното магаре се е завърнало в дивата природа и е открило диви популации, които са под отбрана на закона.
Прочетете също и за мини магарето.
