Митовете и фалшификации за Иван Грозни
Едва ли има различен съветски държател, за който да изказвани толкоз митове и искрено подправени версии, що се касае за Иван ІV Грозни – първия цар на Русия. Така в паметта на поколенията се е построил облик на извънредно яростен, озлобен, душевен невменяем монарх. Но дали това дава отговор на историческата истина?
Първи мит: Иван Грозни бил доста нечовечен. Според наличните хроники за 37 години властване (1547-1584) съветският цар екзекутирал към 4 хиляди души за разнообразни закононарушения. Тоест, към 100 души годишно – почти по 1 човек на 3 дни. Много ли е това или малко? За да разберем, дано да съпоставим с други европейски владетели.
Неговата съвременничка, британската кралица Елизабет І, ръководи от 1558 до 1603 година – 45 години. В този интервал са екзекутирани 70 хиляди бездомни скитници. С други думи – по 1555 годишно. По 4 души на ден. Тоест, за същите 3 дни – по 12 души. Получава се, че кралица Елизабет, наричана още „ Добрата кралица Бес “, била 12 пъти по-жестока от съветския цар, неин съвременник. Но, в случай че тя е била „ Добрата кралица “ с тази своя свирепост, по какъв начин да назовем тогава Иван Грозни?
Малко по рано в Германия 100 хиляди селяни, взели участие в въстанието на Томас Мюнцер, били избити. В същата ера в Холандия испанският херцог Алба избил 100 хиляди жители на личния му испански крал. През 1571 година единствено за няколко дни в събитията към Вартоломеевата нощ били избити 30 хиляди хугеноти. И в това време европейските владетели останали в историята като уважаеми персони, а съветският цар – „ страшилище “ и „ изверг “.
Европейците избират да не помнят кървавите страници на своята история – да вземем за пример по какъв начин по време на Тридесетгодишната война войските на Католическата лига избили всички поданици на град Магдебург и разрушили до основи самия град. А „ злокобният “ Иван Грозни по време на военните си походи заповядвал на своите военачалници да пускат от обсадените градове жителите с движимостите им, като забранявал грабежи и принуждение.
Нека се обърнем към информацията от старинните ръкописи. По времето на Иван IV имало смъртни присъди единствено за 4 типа закононарушения: ликвидиране, държавна измяна, похищение на хора, подпалвачество. Дори в днешни дни в доста страни по света на гибел се осъжда за повече закононарушения.
Втори мит: Иван Грозни бил умъртвил личния си наследник. Много историци били възмутени, когато видели прословутата картина на И. Репин, изобразяваща по какъв начин Иван Грозни убива сина си. Измисленият от художника сюжет бил показан на обществото като исторически факт. Но митрополит Йоан в своите писания сочи, че княз Йоан умира след дълго боледуване. В нито един от оживелите ръкописи от тези дни няма нито едно споменаване за ликвидиране на княза. Информацията за такова „ ликвидиране “ била занесена в Европа от делегат на йезуитите, раздразнен, че съветският цар отхвърля да подчини Православната черква на папата в Рим.
През 1963 година са изследвани останките на царя и сина му. В костите им е открито нараснало наличие на живак, което не изключва опцията синът и бащата да са били отровени.
Трети мит: гнет без мотив и причина. Реформите, осъществени от Иван Грозни за подсилване на съветската държавност, провокирали гневна опозиция от страна на болярите, чиито ползи били наранени. Никой, даже и през днешния ден, не отхвърля съществуването тогава на всевъзможни заприказва, протести и многоходови интриги, с цел да бъде свален Иван Грозни от трона. Но освен болярите се отличавали в битката против личния си държател, а и полският крал Сигизмунд, благодарение на близки до царя велможи, провел скрит план за убийството му и за слагане на трона на полска марионетка – Владимир Старицки. Когато заговорът бил оголен, доста заговорници били осъдени: някои били екзекутирани, а на останалите бил подарен живота. Лъжеисториците обаче показват информацията по подобен метод, че и тези, които останали живи, били „ екзекутирани “ и станали „ кървави жертви “ на царя-тиранин. Не ги стопира даже фактът, че мнозина от „ екзекутираните “ след това взели участие в последващи исторически събития.
Мит четвърти: кралят бил многоженец. Версиите тук са най-невероятни: от 7 съпруги до маса любовници. Но хрониките удостоверяват единствено, че царят бил женен 4 пъти; освен това четвъртият път, който противоречал на каноните, с експлицитното позволение на Църквата.
Мит пети: погромът на „ немската слобода “. Тази „ кървава страница “ от живота на царя е измислена от немския свещеник Одербон, който в никакъв случай не е бил в Русия. А един французин, свидетел на събитията, споделя следното.
Пленените по време на Ливонската война немци от Ливония били отведени в Москва, където царят им дал право да практикуват своята религия, да търгуват с водка, медовина и други алкохолни питиета. Германците получавали големи облаги от тази търговията. На руснаците било строго неразрешено да търгуват с водка и да я употребяват. Главните клиенти на ливонските кръчми били чужденци, които имали огромни права в Москва. Но ето, че германците почнали да увличат руснаците в своите заведения, като ги учели да пият водка.
Иван Грозни изпратил в немското населено място своята персонална армия – опричниците, за възобновяване на реда. Опричниците блъснали по няколко камшика на отговорните и конфискували имуществото на най-наглите ливонци. Немците нарушили своето съглашение с царя и си платили за това. Както, прочее, се случва във всички времена и столетия – виновният получава своето наказване.
