Благой Попов като противник на нацизма и враг на социализма
Едва ли има човек, който не познава историята на Георги Димитров, като най-вероятно изговарянето на семейството е въпрос на преценка. Той освен е забавен, само че и много добър сътрудник на Съюз на съветските социалистически републики, откакто в един миг съумява да построи извънредно положително и в детайли досие в МИ5 и МИ6. Британското разузнаване го преглежда като евентуална опасност, не разрешава му да стъпва на острова, само че той самият не се тормози да употребява псевдоними. Разгръщането на новата идеология, отхвърлянето на империализма, капитализма и буржоазията, това са единствено част от заръките и визиите на Ленин, само че дано обърнем внимание на българската диря.
Интересното е, че преди да стигне до ръководството на България и да се наложи като личността, която да се издигне в фетиш, Димитров въобще не е самичък. Той има задоволително поддръжници и един от тях е Благой Попов. Роден е през 1902 година и работи като обущар. През 1919 година се включва в Българска комунистическа партия. По това време съществена съпротива се оказва Български земеделски народен съюз и след преврата на 9 юни 1923 година водачът Александър Стамболийски е погубен, с цел да бъде сменен от Александър Цанков. След Руската гражданска война е ясно, че комунистите ще продължат да разгръщат своето въздействие и години наред ще се пробват да привлекат нови членове, както и да работят върху основаването на идната европейска гражданска война.
Коминтерна простира дългата си ръка в цяла Европа, въпреки и мнозина да отхвърлят или да пренебрегват тези маневри. Организацията дава зелена светлина за битка по всички параграфи, включвайки даже принуждение. Лидерът на коминтерна е Георги Зиновиев, а по-интересното е, че един от първите поканени за член е точно Благой Попов. През идващите години на него ще бъдат предоставени най-различни псевдоними, съпроводени с спомагателни подправени документи за странствуване в Европа и подготовката на революцията. През 1933 година той е един от обвинените дружно с Георги Димитров и Васил Танев за запалването на Райхстага. На 27 февруари същата година е получено телефонно позвъняване, в което се декларира, че „ Куполът на Райхстага гори с красиви пламъци. “.
Пожарната реагира извънредно бързо, а с нея идват Гьоринг, Гьобелс и Рудолф Диелс, който по-късно ще бъде началник на Гестапо. След тях идват и представители на социалистическия хайлайф. Гьоринг счита, че това е началото на комунистическата гражданска война и откакто стартират такива смели офанзиви, партията би трябвало да отговори доста бързо и да ги накаже за тяхната смелост. Немският народ не трябвало да демонстрира благосклонност, като затова има разпореждане, че всеки един болшевик ще бъде разстрелян, до момента в който всички в организацията ще бъдат арестуване, връзките и толерантността към социал демократите завършва в този миг.
На 3- март Маринус ван дер Любе ще направи признание и ще се дефинира като член на левицата, както и член на комунистическата партия. Той е прекратил своето присъединяване, откакто полицията се засилва. Той самият декларира, че е било време за смяна, като вместо да търсят насилието и тровеното на хора, по-добре да се насочат към здания. Немският парламент бил прелестна цел, а осъществяването е извънредно самосиндикално, като Любе декларира, че не е имал никакви други съучастници. Гьоринг е един от дребното хора, които не са съгласни със самопризнанията.
Маринус ван дер Любе Разследващ контрольор е Валтер Цирпинс, който би трябвало да открие връзката с комунистите и конспирацията и въпреки всичко остава без триумф. Правителството предлага премията от 20 000 марки за оня, който може да даде информация за случилото се. В казусът Любе е публикуван от сервитьор на име Йоханес Хелмер, като същият декларира, че го е видял в ресторанта в компания от 3-ма чужденци, като след заплащането на сметката, хората се насочат към Народното събрание. Останалите 8 сервитьора отхвърлят да се съгласят с версията на единствения очевидец, само че пък той е прекомерно безапелационен. За Йоханес, този човек е един от постоянните клиенти, като компания правили и непознати руснаци. Сервитьорът ги вижда, тъй като постоянно приказват на непознат език и снишават тона, когато някой чужд се приближи при тях. Полицията подрежда на очевидеца да се обади незабавно, когато въпросните хора се върнат.
До 9-и март няма сигнали, до момента в който четворката не се връща в състав от: Благой Попов, Георги Димитров и Васил Танев. По време на ареста, в заведението е и журналиста Ернст Фишер, който не е на работа, само че се изненадва от акцията на полицията. Той разказва Димитров като наедрял и здрав мъж, съпроводен от два други, по-слаби, само че добре завършени физически. При предаването на документите излиза наяве, че Димитров е с подправени такива. След разпити и откриването на още доказателства, тримата арестувани декларират, че са българи, а не руснаци. На 21 септември 1933 година са изправени на съд. Дъглъс Рийд от The Times разказва самото дело като прекомерно необичайно за всеки вероятен съд.
Димитров на пощенска марка в Източен Берлин Маринус наподобява извънредно зле с бретон, пуснат до очите, като даже не се тормози, че е на път да бъде разстрелян или наказан. Що се отнася до българите, Димитров е на път да покаже какъв брой нагъл и нахален може да бъде, както и какъв брой добре квалифициран е да се бори с немските закони. Ясно е, че Танев е опитал да се самоубие доста по-рано и това си проличава по типа му, до момента в който Попов остава по-тих и от тревата. На 23 декември 1933 година Вилхелм Бюргер ще разгласи Маринус ван дер Любе за отговорен. Съдията декларира, че немската комунистическа партия е имала проекти да отхвърли държавното управление, като стартира да прави протести, само че обвиняванията против Димитров, Ернст Тоглер, Попов и Танев, не са задоволително за повдигането на обвиняване.
Никой не загатва и обстоятелството, че един от покровителите на 3-мата обвинени в това отношение е Борис III, само че това също са съществени детайлности. След освобождението им, всеки ще поеме с ново предопределение, като Благой Попов е изпратен да живее в Съюз на съветските социалистически републики. Избира извънредно неверен миг, изключително откакто Сталин прави чистка и се пробва да отстрани всеки един съдружник на Тротски. Александър Орлов ще извърши задачата да обезврежда безусловно всеки евентуален съперник, като дори той не осъзнава, че по-късно ще влезе самичък в листата. Един спокоен фронт по време на Испанската революция е тъкмо този за поддръжниците на Тротски, които идват от целия свят, с цел да се борят за испанците. Това е и една от тайните за включването на Съюз на съветските социалистически републики и даването на оръжие, като тук обаче не би трябвало да забравяме, че Испания си заплаща за всяка пушка и аероплан в злато.
По това време в листата с евентуални жертви са и 3-мата от Берлин. Разследването на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) има специфичен файл против Димитров, само че в никакъв случай не го арестува. В интервала на огромната чистка излиза наяве, че Попов и Танев са публично наказани. Тук се раждат доста конспирации по отношение на претекстовете. От една страна се счита, че това е едно предписание на Димитров против сътрудниците, чиято власт и внимание се ускорява от ден на ден. Има неофициални данни, че в миналото самият Сталин е декларирал на Димитров, че няма какво да направи – неговите родственици също са в пандиза. След редица изтезания, Попов най-сетне признава всичко, което му дават да признае. Осъден е на 15 години трудов затвор, като ги прекарва в „ Дудинка “.
Неговият сътрудник Танев по този начин и не съумява да се избави, той е погубен директно след делото. Що се отнася до историята по-нататък, Попов ще продължи да обикаля света от затвор на затвор, като няма да бъде освободен в никакъв случай. Повечето пандизчии недоумяват по какъв начин по този начин е съумял да стигне тъкмо до тук. В Съюз на съветските социалистически републики той и неговите другари са оповестени за героите от Лайпциг, само че тук към този момент не се приказва за политика, по-скоро за чистка, която Сталин желае да приключи.
До гибелта на диктатора, оповестеният за герой против нацизма ще обикаля пандизите. В следствие съумява да стигне до България, като получава пост и доста по-добър живот от Димитров. Странното тук е, че и до през днешния ден не е ясно какво тъкмо е било неговото присъединяване в запалването на Райхстага, както и на останалите участници, за подбудите и най-вероятно за обезпечаването на материалите, Попов се счита в разнообразни източници като герой против нацизма и явно жертва на социализма.
