Едва ли има човек, който да приема Сибир за възможно

Едва ли има човек, който да приема Сибир за допустимо най-хубавата локация за живот. Точно противоположното е – природата е сурова, времето е злокобно, а цивилизацията стои доста надалеч от необятната територия. Топлината най-често стартира да се усеща през май, само че при започване на септември стартира зимата и продължава много дълго време. Тайгата се покрива със сняг и основава някои невероятни картини за човешкото око, само че в случай че това е всекидневието, ледената прегръдка по-скоро може да се счита за надалеч по-страшна и плашеща.

Необятната територия стартира някъде от Далечния изток на Русия и нейния арктически район чак на юг до Монголия. Обградена е от Урал и Тихия океан. Общата ѝ повърхност е повече от 6 милиона квадратни километра, а на тази територия живеят единствено няколко хиляди души.

В рамките на няколко месеца, когато температурите стартират да разрешават на природата да се раздвижи, гората се трансформира в нещо неповторимо и красиво, каквото човек не е виждал в никакъв случай. Това е най-хубавото време за един клиент да прегледа по какъв начин тъкмо наподобява тази дива хубост. Сибир е главният източник на нефт на Русия, както и на минерали, точно тук се развива авиацията, защото пътната инфраструктура е много по-сложна за създаване.

При един подобен полет, водачът остава шокиран от обстоятелството, че в центъра на нищото може да бъде открита някаква остаряла и порутена барака. До нея няма никакви пътеки, няма никакви пътища и се намира на километри от всички останали точки на цивилизация в Сибир. Съобщавайки за този феномен, управляващите в Руската федерация вземат решение да видят защо става въпрос и вършат експедиция, с цел да открият тези, които явно живеят там. С идването си, гостите от външния свят ще схванат, че освен има живо семейство, само че и същото се любува на своята самотност и обстоятелството, че няма никакви други хора, които по някакъв метод да им пречат. 

Около час от първия им контакт с външния свят, най-възрастният хазаин – Карп Ликов и неговите две дъщери, вършат някакъв опит за по-задълбочени диалози. Двете дъщери са в нервност, че са видели хора от външния свят, а най-важното е, че са мъже, които се показват за геолози. Семейството кани гостите да се стоплят до техния огън, само че не приказват за нищо, преди гостите да проговорят. Карп отхвърля кафе, чай и самун, това му било неразрешено за изразходване. Признава, че в миналото е консумирал, само че неговите дъщери в никакъв случай не са опитвали нещо сходно. Логично е, изключително откакто в тази територия е парадокс да има сходна годишна продукция.

Дъщерите се опитвали да приказват, само че по-скоро фъфлели и се опитвали да покажат някаква форма на човешка тирада. Необходимо е известно време, преди да се разкрие истината на фамилията и Карп е склонен да споделя. Необходими са няколко визити, с цел да може някой да разбере цялата история на семейство Ликов. Карп изяснява, че е бил част от набожен медал, прочут още като Расколники или „ Старите вярващи “, твърда фракция, която се демонстрира някъде през XVII век в Руската империя. По време на ръководството на Петър Велики, Източните Православни християни са били преследвани и облагани с най-различни такси и налози, в това число и към дажбите им за самун. Това ги кара да се изолират и да живеят в затворени общества и комуни.

И през идващите два века излиза наяве, че сходни общества живеят много по-спокойно и без ръководството на империята. Той споделя на геолога Галина Писменская, че Петър Алексеевич Романов е бил негов персонален зложелател и безбожник, който идвал в човешка форма. За него и Петър Велики бил човек, който действително е зложелател на религията и на фамилията.

Геолозите се интересуват и за какво фамилията е решило да избяга толкоз надалеч и да се пресели в Сибир. Карп изяснява, че когато болшевиките идват на власт и оформят комунистическата партия, старите вярващи са били принудени да се отдалечават надалеч от градовете. Накрая се наложило да заминат в Сибир, където били сигурни, че никой няма да ги потърси или да се поинтересува от тях.

През 1936 година братът на Карп е бил убит от комунистически патрул. Това е задоволително за него да събере всичките си багажи и да замине в гората. Взима със себе си жена си и 9-годишния си наследник Савин, както и щерка си Наталия, която е единствено на 2 години. След като прекарват прочут интервал от време в гората, вземат решение да се заселят тъкмо тук. През 1940 година се ражда и синът им Дмитри и през 1943 година се ражда и втората щерка Агафия. Нито един от младите не е виждал друго човешко създание, с изключение на фамилията си.

Всичко, което Дмитри и Агафия знаят, идва от фамилните истории. Те са знаели за места, наречени градове, където всички са натъпкани в дребни кутийки и живеят във високи здания. Разказано им е, че имат и други страни. Единствените им материали, които са докосвали, са книги и молебствия, които са завещани от техните баби и дядовци. Децата в никакъв случай не са виждали предходното потомство.

Основните форми на развлечение в средата на нищото, това е разказването на истории и разчитането на сънища. Акулина се пробва да ги разгадае, като че ли има някаква заложба. Карп и Акулина в никакъв случай не са имали визия, че Втората Световна война даже се е случила.

По думите на геолозите, фамилията е пътувало към 250 километра в Сибир, преди да избере тази локация. Така основават и периметъра, в който няма да срещнат нито едно друго живо човешко създание. Обградени са от високи и не толкоз проходими планини. Нивото на изолираност прави оцеляването близо до невероятно. Въпреки това, фамилията съумява да се построи и да реши главните проблеми и потребности. До този миг никой не е вярвал, че някой може да оцелее, само че е реалност, че семейството прави чудеса от смелост.

За страдание има и цена, която би трябвало да се заплати. Хубавите им галоши би трябвало да се ремонтират съвсем всеки месец, облеклата им би трябвало да се кърпят още веднъж и още веднъж, до момента в който най-после не се трансформират в парцали. Акулина в миналото е взимала много прежди и тъкачно колело, което във времето е излязло от приложимост, когато свършват и ресурсите им.

Взимат няколко железни тенджери и тигани със себе си, само че същите не виреят доста добре, защото са покрити в наслойка. Във времето, в което геолозите идват, фамилията е на ръба на оцеляването, храни се най-вече с картофи и други корени, които са се потвърдили като ядливи.

Гората постоянно дава боровинки и други плодове, само че те не са задоволително за събиране. В огромна част от времето си, фамилията живее на ръба на оцеляването.

През 50-те години на предишния век ще стане ясно, че техният наследник Дмитри е пораснал задоволително и е правил клопки, с цел да лови животни, които да дават задоволително месо, а от козината им да се вършат облекла. Роден в дивото, той е имал задоволително сериозна устойчивост и опция да преследва плячката си с боси крайници през сибирския сняг. Принуден е да го прави, обувките му не устоят доста на суровия климат.

В доста от случаите, когато излезе на лов, той прекарва няколко дни навън и най-после се прибира. Често носи на гърба си по един елен или друго по-едро животно. В тези дребни моменти на благополучие, Дмитри е воин за фамилията си, само че постоянно няма необикновен шанс, защото ловът също е усложнен. През зимата на 1961 година Акулина умира, стартира да вали сняг през юни, създавайки още повече проблеми и фамилията изяжда обувките си, това е единствената храна, която могат да намерят.

Посетителите очаквали от това семейство да не се е развило задоволително и да има много проблеми, само че се оказва, че семейството има обществени задания и темперамент. Всеки човек е друг от другия. Старият Карп демонстрира интерес, разглеждайки новите софтуерни артефакти, които геолозите носят със себе си. Отказва да повярва, че човек е стъпил на Луната, не схваща какво тъкмо съставлява спътникът и изяснява, че през 50-те години е бил сюрпризиран какъв брой бързо се движат звездите през нощното небе.

Най-старият наследник, Савин, получава правото да управлява фамилията, по думите на татко му, той има мощна вяра, само че е прекомерно необработен човек, който може да бъде даже рисков. Наталия е била минимум религиозната в фамилията, само че не се съпротивлявала на методите и практиките. Тя заема ролята на майка си като готвачка, здравна сестра и други.

Двете най-малки деца, Агафия и Дмитри, са допустимо най-контактни и Карп се опасява, че е почнала да развива подигравка и жлъч като качества. Геолозите очаквали от нея да има ментални проблеми, само че в следствие схващат, че същина има необикновен разсъдък. Тя е толкоз добра, че е развила в главата си цялостен календар и оповестява на фамилията за идни рождени дни. Не знаела какво тъкмо може да я нарани в пустошта, тъй като един ден може да остане изцяло сама.

Старият Карп построява печка от камъни, която да топли бараката, употребява безкрайното количество дърво, с цел да се отоплява. Дмитри обработва дърветата по този начин, че да горят по-добре.

Повече от 40 години Карп ще се бори с външния свят и ще се пробва да резервира своята вяра. Тя е неговата бариера на съзнанието и откакто се среща с геолозите, съумява да одобри единствено един подарък – сол. Във времето стартира да приема и други артефакти. Семейството не вижда никаква щета от подаръците на Йерофей Седов, който е изключително деен геолог и постоянно се отбива около колибата.

Скоро одобряват ножове, вилици, жито и други култури от първа нужда. В един миг даже се доверяват на фенерчето на акумулатори. Повечето от артефактите се считат за грях, изключително пък концепцията за телевизия, която им се коства извънредно плашеща. Въпреки това, прегрешението изглеждал изключително изкушаващ.

През цялото време има дейни молби за опрощаване и запазване от външния свят, само че когато той идва, никой не желае да се връща назад към суровата вяра и страданието.

През есента на 1981 година три от децата умират доста бързо за няколко седмици. Савин и Наталия имат проблеми с бъбреците, изключително откакто през годините са се хранели с много сурова храна.

Дмитри умира от пневмония, най-вероятно посредством зараза, която е пренесена от геолозите. Същите хора оферират да го закарат до болница и да го излекуват, само че Дмитри отхвърля да изостави фамилията си и избира да остане правилен на религията си до последния миг.

След като децата са заровени, геолозите карат Карп и Агафия да се върнат назад в цивилизацията. Няколко от техните родственици, които оцеляват и към момента живеят в села, са подготвени да ги одобряват назад. Никой от двамата не желае и да чуе за сходни маневри. Геолозите най-малко оферират да поправят колибата им и да я създадат малко по-добра.

На 16 февруари 1988 година Карп Ликов умира в съня си. Той е живял цели 27 години след гибелта на своята брачна половинка. Агафия го погребва до планинските хребети. След това се прибира назад в скромния си дом с думите, че Бог ще оказва помощ.

Тъжната ѝ история продължава и до през днешния ден. На 16 януари 2016 година Агафия се свързва с външния свят и моли за помощ, откакто ма проблеми с краката си. Хеликоптер я кара в близката болница, където я лекуват, само че по-късно се връща назад в колибата си. През 2021 година съветският милиардер Олег Дерипашка заплаща за построяването на нова къща с най-различни екстри, само че Агафия отхвърля да живее там. През 2022 година се твърди, че е към момента жива и продължава да живее в остарялата си къща.