Едва ли има човек, който да не е чувал за

Едва ли има човек, който да не е чувал за мистичния Ел Дорадо. Испанците са употребявали този термин, с цел да обозначат по този начин наречения „ Златен човек “. или „ Златен крал “. Така се оприличавал вожда на племето Муиска или Чибча. Разказва се, че испанците първи забелязали племето и някои странни ритуали, като покриването на вожда със златен прашец и потапянето му в езерото Гуатавита. И като всяко впечатляващо поверие, доста скоро легендата стартира да се трансформира и фокуса се измества от индивида към града, а след това и към царството, с цел да приключи цялата концепция с империя.

Легендата за града се ражда някъде при започване на XVI век и споделя за град Маноа, който се намира на езерото Париме в Южна Америка. Във времето няма авантюрист, който да не се е опитал да открие златото му. Мнозина са правили експедиции в Колумбия, Венецуала, Северна Бразилия и други и до края на XIX век всички са безапелационни, че изказванието е невъзможна за доказване. Историята е добре позната на една доста добра процедура – всяка легенда се украсява в допълнение и колкото повече се повтаря, толкоз по-бързо ще завоюва вниманието. Първите архивни документи са от Хуан Родригез Фрийли.

Той споделя по какъв начин в града Муиска се организира въпросния обред и лидерът влиза в езерото, с цел да отмие златото от себе си, само че също така хвърля и разнообразни златни предмети, скъпоценни камъни и други скъпи аксесоари във водоема. Това е първата история, само че доста скоро ще се споделя за зарязан нереален град, направен от злато, а по улиците са захвърлени разнообразни златни предмети, които никой не събирал.

Снимка: By Pedro Szekely from Los Angeles, USA – Pedro Szekely, Gold Museum, Bogota, from flickr, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74528973

Представянето на Южна Америка като извънредно семпла колония, която не прави оценка въобще своите запаси, само че в същото време ги употребява за разнообразни декорации, побърква всеки авантюрист в идващите два века. Започват да излизат най-различни карти и всяка демонстрира друга дестинация. Особено внимание получава езерото Париме, което би трябвало да пази тайната на златния град, но подобен липсвал и едвам Александър декор Хумболдт съумява да разбие тази мистичност, откакто прави съществени маневри. Самото име получава друго внимание и се употребява за местата, където човек може да забогатее доста бързо.

Когато излиза наяве, че в Калифорния има злато, внезапно мината получава името Ел Дорадо. Освен това компании като Кадилак бързо кръщават „ Ел Дорадо “ един от техните първокласни коли, с цел да показват какво в действителност се случва. Проблемът на двата континента – Северна и Южна Америка – идва с обстоятелството, че там методът на живот в действителност е бил доста по-различен от европейския. Последните думи на този водач го потвърждават:

В цялото търсене се включва даже немското семейство Велсер, което е известно със своя банков генезис. Изкушени от легендите за златни градове, даже те потеглят да търсят златото. Съответно Амброзиус Ехингер повежда първата експедиция през юли 1529 година Някои авантюристи и откриватели търсели по-скоро всички вероятни запаси, които могат да употребяват, около златото добавяли разнообразни артефакти, канела, скъпоценни камъни и всичко, което може да има впечатляваща стойност в Европа. И колкото повече проучвания се правели, толкоз повече митове излизали.

През 1531 година се чува легенда, че кралството се намира от лявата страна на коритото на река Ориноко. Разбира се, никой не намерил нищо. Между 1531 и 1538 година немският конквистадор Николаус Федерманн и Гьорг декор Спейер претърсват ниските точки на Венецуала, обикалят колумбийското плато и още редица други зони, само че непрекъснато удрят на камък. През 1541 година Филип декор Хутен потегля със 150 конника от Коро и доближава крайбрежията на Венецуела. Преследването на тази легенда се отплаща доста скъпо.

Конквистадорите би трябвало непрекъснато да се борят против локалното население, тежкият климът и редица заболявания. Когато Филип пресича Рио Бермежо, към този момент разполага със скромна група от 40 души. Междувременно племето Омагуас не им прости и най-после се връщат шепа хора. През 1546 година взема решение, че към този момент няма смисъл да се лута в дивото и потегля назад към Коро, само че за жал доближава единствено Ел Токуйо, където е екзекутиран от испанските управляващи.

Снимка: By Jodocus Hondius – Geheugen.nl, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3191638

И до момента в който мнозина чакат легендата да завърши тъкмо тук, през 1535 година Себастиян де Беналказар организира разпит на локален индианец, който моли за помощ от името на племето, заявявайки, че неговото кралство е едно от най-богатите – Кундинамарка и там също владетелят се къпел в злато. Проблемът за бедният индианец е, че не знаел по какъв начин въпросната империя към този момент е завзета. Освен това се счита, че става въпрос за Арма – царство, където златните орнаменти били постоянно срещани, само че земята към този момент била превзета от Педро Циеза де Леон.

През 1536 година Гонзало Диаз де Пинеда се спуска на изток към Кито и открива канелови дървета, това е най-хубавото, на което попада. През 1536 година испанският конквистадор Гонзало Джеминез де Кусада и неговата войска от 800 души потеглят по нов маршрут от Перу и доближават Андите. Там за първи път попадат на Муиска. Съкровището им бързо е иззето – почти за година. В саваната на Богота, Гонзало чува непрекъснато истории за хванати локални поданици, споделящи една и съща легенда – храм за почитането на слънцето, цялостен със злато и скъпоценни камъни.

Прекарва още една година в претърсването на местността и още веднъж не открива нищо. През 1540 година Гонзало Пизарио става губернатор на провинцията Кито и стартира да се блазни от легендите за богатата котловина, цялостна с канелени дървета и злато. Подкарва войска от 340 боеца и още 1500 локални жителя и стартира сериозното търсене. Голяма част от бойците измират по пътя, а някои не престават чак до Атлантическия океан, с цел да осъзнаят, че не са разкрили нищо.

Снимка: By Unknown author – http://www.liverpoolmuseums.org.uk/collections/research/trinidad/images/trinidad-stamp-lake-asphalt-discovery.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53179504

Поне попадат на река Амазонка и я кръщават по този начин в чест на жените-войни, които ги нападнали по време на тяхното пътешестване. От всички истории би трябвало да отбележим вълнуващите инциденти на Уолтър Рали. За огромна неволя се оказва, чe диалозите му с Хуан Мартинез стартират с вълшебните истории за Ел Дорадо. Рали непрекъснато слуша по какъв начин Хуан е бил хванат от племето и с превръзка е въведен в града.

Имал е няколко диалога с локалните и можел да се наслаждения на красивия златен град. Когато било време да се върне, бил пуснат на независимост, само че джунглата съумяла да го обърка толкоз доста, че на финала не можел да открие града, а и нямал физическите запаси. Рали обаче ги имал и доста скоро образувал нова експедиция за издирването на града. Другата по-важни задача е, че би трябвало да се откри британското наличие в континента и до някаква степен да се затрудно въздействието на испанците.

През 1596 година изпраща един от лейтенантите си – Лорън Кемъс, с цел да събере малко повече информация за зоната към река Ориноко. Лейтенантът основава много подробна карта към амерандските племена и съгласно него, златният град Ел Дорадо се намира в Маноа. Макар и градът в никакъв случай да не е открит, Рали продължава да има вяра, тъй като по крайбрежията на реката открива задоволително злато, с цел да може да полудее от тази фикс идея.

Понеже възрастта напредва и годината е към този момент 1617, той взема решение да остане на остров Тринидат, само че изпраща своите лейтенанти да продължат издирването, вярвайки, че е на метри от задачата си. Междувременно Кемъс се самоубива, а при завръщането си в Англия, Рали е обезглавен от крал Джеймс, тъй като не съумял да се въздържи от спор с испанците. И по този начин доближаваме до модерните времена, в които още веднъж се приказва за тази легенда.

Снимка: By Hessel Gerritsz – Geheugen van Nederland, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3758151

През 1977 година бразилските геолози Герт Волтже и Фредерико Гуимарес откриват пресъхнало езеро. Според изчисленията, въпросното е с диаметър от 400 километра и се намира в Северна Бразилия. След земетресението през 1690 година е почнало да се източва до един миг, в който изчезва дефинитивно. Когато въпросното езеро пресъхва, локалните в действителност са разкрили доста злато и са траяли да зареждат историята.

И до през днешния ден легендата продължава да съществува, само че липсват каквито и да е доказателства за тайнствен златен град, който е потопен в джунглата и в никакъв случай повече не е открит. Да не приказваме, че с съвременна технология като днешната, мнозина могат да потвърдят дали в действителност това е легенда или просто локалните племена са намерили най-хубавият метод да се разправят с новите завоеватели, които били толкоз захласнати по легендата.

Заглавна фотография: By Hieronymus Köler – Kolorierte Zeichnung von Hieronymus Köler d. Ä. (um 1560), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=268512