Георге Хаджи: Най-великите десетки ли? Аз, Марадона и Меси
Едва ли Георге Хаджи има потребност от някакво показване. Най-великият футболист в историята на румънския футбол е един от дребното, играли както за Реал Мадрид, по този начин и за Барселона.
На 22 е притеглен в Стяуа – единствено дни, откакто отборът е шокирал целия свят, побеждавайки с дузпи Барселона във финала за Купата на европейските първенци в Севиля.
А началото му е популярно. В мача за Суперкупата на Европа Стяуа печели с 1:0 против Динамо Киев след попадение на надарената десетка. Точно този номер 10 е знаков за кариерата на Хаджи.
„ Още когато видиш фланелката да виси в съблекалнята, започваш да се чувстваш значим. Номерът на гърба ти е най-голямото самопризнание, което можеш да получиш в границите на тима – счита румънецът. – Но тя тежи и значи огромна отговорност. Номер 10 прави разликата. Това е създателят. Той би трябвало да сътвори това, което даже треньорът не си е помислял.
В Барселона научих, че десетката би трябвало да се подчинява на системата. Но в същото време би трябвало да се откъсва от системата и да поема риска да направи нещо ненадейно. И за задачата би трябвало да има самочувствие и да е образован. “
За Хаджи съотборникът от му от златното потомство на Румъния, достигнало до четвъртфиналите на международното състезание в Съединени американски щати през 1994, Йоaн Лупеску споделя, че е талант, само че без конфигурация за работа.
„ Номерата зад десетката би трябвало да работят – 4, 6, 8 – отвърна Георге. – Йоaн игра осем години в Германия, където и на номер 10 му се постанова да работи доста. Но вижте всички останали тимове в Европа – десетката не работи, той прави разликата. “
Още с идването си в Стяуа той е със специфичен статут. В клуба го води Валентин Чаушеску – синът на диктатора Николае Чаушеску. А младата звезда на румънския футбол получава най-нов Мерцедес с персонален водач и първокласна вила с басейн в столицата Букурещ. Това се случва в едни от най-гладните за страната години.
А през 1987 година Ювентус пожелава да има Хаджи в редиците си.
Клубът предлага ФИАТ да построи цех в Букурещ, само че румънското държавно управление отхвърля предлагането. Едва след разстрела на семейство Чаушеску и рухването на режима Георге получава късмет да развие гения си в Западна Европа.
Лично президентът на Реал Мадрид Рамон Мендоса отива, с цел да се срещне с футболиста. Преговорите не престават тъкмо две минути. „ В Испания всичко ми беше ново и непознато – животът, езикът, хората. Уго Санчес ми оказа помощ да привикна, с него деляхме една стая – споделя Георге. – Той ми стана и добър другар, както и Емилио Бутрагеньо. С деветки съм се разбирал постоянно доста добре. Времето в Реал ме научи, че даже в една секунда да се отпуснеш, губиш мястото си в тима. И в случай че искаш да си най-хубавият в света, нямаш право на неприятен ден. “
През лятото на 1994-та за Хаджи се случва нещо ненадейно. Той е завършил втората си година в Бреша. Телефонът му иззвънява, а от другата страна е треньорът на Барселона Йохан Кройф.
И румънецът няма никакви съмнения.
„ Кройф беше моят воин, когато бях на пет години. И да стана негов персонален избор ме направи доста горделив – признава Джика. – Като треньор беше доста придирчив. Никой не си позволяваше волности. Мен един път ме извади от състава за два месеца. Имахме спор в съблекалнята на четири очи. Разказах за случая пред пресата, което беше неточност. На идващия ден всичко бе във вестника, а Кройф ми сподели: „ Каквото си приказваме, остава сред мен и теб. “ И ме изхвърли от тима. Трябваше да се боря на всяка подготовка. И най-после още веднъж бях в състава. Кройф е най-хубавият треньор, който в миналото съм имал. Всичко, което знам, е от него. “
А на въпроса кой всред Реал и Барса е имал по-добрите десетки румънецът е безапелационен: „ Залагам на левичарите – Меси, Марадона и Хаджи “.
Точно с великия Диего е една от най-запомнящите се срещи за Георге на международното състезание в Италия. „ Помня, че не спах цяла нощ от неспокойствие преди мача с Аржентина. Чудех се какво ли ще измисли на следващия ден. Завършихме 1:1, а след мача изтичах към съблекалнята, с цел да си заменяем фланелките “, споделя Джика.
Световното в Съединени американски щати през 1994 година пък е върхът за румънския футбол с четвъртфинала против Швеция, изгубен след 2:2 и дузпи. „ За страдание вратарска неточност ни лиши от това да играем на полуфинал – още се връща обратно Хаджи. – Пет минути ни оставаха до това да влезем в четворката. Знаехме, че сме подготвени за нещо огромно. И направихме най-красивия гол на шампионата – този на Димитреску в осминафинала против Аржентина. “
На 22 е притеглен в Стяуа – единствено дни, откакто отборът е шокирал целия свят, побеждавайки с дузпи Барселона във финала за Купата на европейските първенци в Севиля.
А началото му е популярно. В мача за Суперкупата на Европа Стяуа печели с 1:0 против Динамо Киев след попадение на надарената десетка. Точно този номер 10 е знаков за кариерата на Хаджи.
„ Още когато видиш фланелката да виси в съблекалнята, започваш да се чувстваш значим. Номерът на гърба ти е най-голямото самопризнание, което можеш да получиш в границите на тима – счита румънецът. – Но тя тежи и значи огромна отговорност. Номер 10 прави разликата. Това е създателят. Той би трябвало да сътвори това, което даже треньорът не си е помислял.
В Барселона научих, че десетката би трябвало да се подчинява на системата. Но в същото време би трябвало да се откъсва от системата и да поема риска да направи нещо ненадейно. И за задачата би трябвало да има самочувствие и да е образован. “
За Хаджи съотборникът от му от златното потомство на Румъния, достигнало до четвъртфиналите на международното състезание в Съединени американски щати през 1994, Йоaн Лупеску споделя, че е талант, само че без конфигурация за работа.
„ Номерата зад десетката би трябвало да работят – 4, 6, 8 – отвърна Георге. – Йоaн игра осем години в Германия, където и на номер 10 му се постанова да работи доста. Но вижте всички останали тимове в Европа – десетката не работи, той прави разликата. “
Още с идването си в Стяуа той е със специфичен статут. В клуба го води Валентин Чаушеску – синът на диктатора Николае Чаушеску. А младата звезда на румънския футбол получава най-нов Мерцедес с персонален водач и първокласна вила с басейн в столицата Букурещ. Това се случва в едни от най-гладните за страната години.
А през 1987 година Ювентус пожелава да има Хаджи в редиците си.
Клубът предлага ФИАТ да построи цех в Букурещ, само че румънското държавно управление отхвърля предлагането. Едва след разстрела на семейство Чаушеску и рухването на режима Георге получава късмет да развие гения си в Западна Европа.
Лично президентът на Реал Мадрид Рамон Мендоса отива, с цел да се срещне с футболиста. Преговорите не престават тъкмо две минути. „ В Испания всичко ми беше ново и непознато – животът, езикът, хората. Уго Санчес ми оказа помощ да привикна, с него деляхме една стая – споделя Георге. – Той ми стана и добър другар, както и Емилио Бутрагеньо. С деветки съм се разбирал постоянно доста добре. Времето в Реал ме научи, че даже в една секунда да се отпуснеш, губиш мястото си в тима. И в случай че искаш да си най-хубавият в света, нямаш право на неприятен ден. “
През лятото на 1994-та за Хаджи се случва нещо ненадейно. Той е завършил втората си година в Бреша. Телефонът му иззвънява, а от другата страна е треньорът на Барселона Йохан Кройф.
И румънецът няма никакви съмнения.
„ Кройф беше моят воин, когато бях на пет години. И да стана негов персонален избор ме направи доста горделив – признава Джика. – Като треньор беше доста придирчив. Никой не си позволяваше волности. Мен един път ме извади от състава за два месеца. Имахме спор в съблекалнята на четири очи. Разказах за случая пред пресата, което беше неточност. На идващия ден всичко бе във вестника, а Кройф ми сподели: „ Каквото си приказваме, остава сред мен и теб. “ И ме изхвърли от тима. Трябваше да се боря на всяка подготовка. И най-после още веднъж бях в състава. Кройф е най-хубавият треньор, който в миналото съм имал. Всичко, което знам, е от него. “
А на въпроса кой всред Реал и Барса е имал по-добрите десетки румънецът е безапелационен: „ Залагам на левичарите – Меси, Марадона и Хаджи “.
Точно с великия Диего е една от най-запомнящите се срещи за Георге на международното състезание в Италия. „ Помня, че не спах цяла нощ от неспокойствие преди мача с Аржентина. Чудех се какво ли ще измисли на следващия ден. Завършихме 1:1, а след мача изтичах към съблекалнята, с цел да си заменяем фланелките “, споделя Джика.
Световното в Съединени американски щати през 1994 година пък е върхът за румънския футбол с четвъртфинала против Швеция, изгубен след 2:2 и дузпи. „ За страдание вратарска неточност ни лиши от това да играем на полуфинал – още се връща обратно Хаджи. – Пет минути ни оставаха до това да влезем в четворката. Знаехме, че сме подготвени за нещо огромно. И направихме най-красивия гол на шампионата – този на Димитреску в осминафинала против Аржентина. “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ