Едва ли Емир Кустурица е подозирал колко прав може да

Едва ли Емир Кустурица е подозирал какъв брой прав може да бъде, когато е създавал своя прославен филм Underground. За някои може да се счита, че е предсказал бъдещето, за други е просто някакво милеене за славното минало на една страна, която влезе в прекалено много несъгласия и на финала на своето битие съумя да се трансформира в един не толкоз сполучлив, нито хубав обществен опит.

Единственото, което знаем в този случай е, че НАТО съумя да удари фабриката за Yugo, което и до през днешния ден от позиция на автомобилостроенето е една повече от прелестна вест за всички, които по този начин или другояче още през цялото време са създали грешката да го закупят. Въпросният филм, най-малко за мнозина, остава запомнен с един доста специфичен откъс:

„ И запомни, не е война, до момента в който брат-брата не убие. “

Лентата излиза през 1995 година, само че години по-късно ще открием, че когато идва краят на източното въздействие върху тази страна, заръката за една политическа война ще се извърши и братята ще стартират да се избиват. Не може и не би трябвало да приемате това като любовната история и едно съвършено изменничество сред Слободан Милошевич и Иван Стамболич. В борбата за власт няма правила, само че забавното тук е, че най-хубавите другари могат да се трансфорат в съвършени врагове.

И има причина – единият идва от фамилията на политици, учтив е за новата концепция на комунистическата партия и има задоволително пътеки, способни да го изведат до върха. Стамболич е описван като по-щедър и даже по-свободен водач, който вижда бъдеще в промените на комунистическата партия, неговият чичо Петър към този момент е бил президент, затова фамилията е познато, а и Иван не идва без някакви почести. В упованието на новия хайлайф, бъдещият водач ще премине през всички нужни стъпки, първо ще стартира да работи във фабрика, по-късно ще се насочи към университета. Отруденият член на партията би трябвало да има образованието, с цел да продължи своя път напред, само че тъкмо там ще срещне своя максимален другар и максимален зложелател – Слободан.

Като упорит студент по право, първата му работа е бързо да се закачи като сянка за детето на партийното великолепие. Някои общи познати споделят, че двамата се разделяли единствено за посещаване на тоалетната. Приятелството стартира да се ускорява, Слободан ще стане кръстник на децата на Стамболич. Жестът се връща през 1965 година, когато Слободан избира Иван за кум на своята женитба. Така идва и първият подарък – шеф на Техногас – Югославска газова компания. Когато продължава напред в кариерата си, Иван постоянно ще изпраща Милошевич на остарелия си пост.

През 70-те години го прави шеф на Белградската банка – една от най-големите по това време. Само две години по-късно, когато Иван към този момент е президент,  Слободан получава комунистическата партия. Какво може да се обърка и какво въобще липсва на сянката, която постоянно има нужното внимание и в никакъв случай не се разделя със своя държател Може би тъкмо това основава и напрежението или просто самият Стамболич е почнал управление и промени, които не са се нравили на никой различен.

Това е казусът значително на този тип ръководство. В края на 1987 година двамата най-хубави другари ще се заловен за гушите и тъкмо тук преведеният до парадайса Слободан няма да пропусне опцията да удари грубо. Една от тайните за тези офанзиви е фактът, че Иван не стопира да приказва за промени, продължава да е демократичен и деен по отношение на някои промени. Всеки нов член и кадър на партията е с по-сериозни възгледи, които интензивно пречат или блокират Слободан. Ключовите позиции стартират да влизат в контраст с всички останали тактики, които наследникът има за партията. Революцията може да има едвам тогава, когато човек открие общата болежка на едно потомство, с цел да я трансформира в камшик за своите съперници. На 8-я пленум на партията, Милошевич задейства цялото потомство на някогашни военни, а по-късно бързо стартира да приказва за анти-албанското придвижване, както и проблемите в Косово.

Унижението е цялостно за най-хубавия другар, който през септември е осъзнал какво се приготвя за него. Около три месеца по-късно ще Иван ще бъде свален от поста си. Лицемерието е мощна линия на Слободан, малко след тези маневри ще се появи на погребението на дъщерята на Стамболич, която е починала в автомобилна злополука. Въпреки наличието му, брачната половинка няма да го отрази. В записките си, сваленият президент ще признае, че е бил манипулиран от своя правилен другар. Единият воин отива в заточение, с цел да остави другият да унищожи страната, която популацията е познавало. 90-те години са задоволително кървави, само че Стамболич чака своя миг, той не се пробва да пречи на врага си, когато бърка и по този начин през 2000 година идва времето за втори удар.

Появата на забравеният и отритнат кадър в този момент демонстрира какъв брой точно  са сбъркали сърбите и за какво един някогашен боен хайлайф не може да се оправи с злополуката си. Присъствието му в покрайнините на Белград е практическа опасност, остават единствено няколко месеца до президентските избори в Сърбия и за първи път Слободан не може да се оправи толкоз елементарно с индивидът, който в миналото го е изнесъл на ръце до поста, който има през днешния ден. Логичното се случва. Една заран най-опасният човек в Сърбия по това време, опцията за нова промяна или най-малко опит да се извърши такава, автоматизирано завършват. Потенциалният кандидат излиза на дежурното си утринно тичане и повече не се завръща вкъщи.

За истината ще стартира да се приказва доста по-късно, едвам при изтезанието на Зоран Джинджич. Той си навлича гнева на сръбската мафия, откакто непрекъснато приказва за промяна и по-сериозни дейности на властта против проведената престъпност. Освен това не крие своите политически благосклонности към запада, което също основава много проблеми. Смъртният акт се подпечатва, когато екстрадира Слободан и го изпраща на съд за закононарушения против човечеството. Бившият специфичен отряд на Милошевич е цялостен с безработните командоси и постоянно ще се откри мераклия, който да възстановява ситуацията. Джинджич е погубен със снайпер, до момента в който се пробва да влезе в Народното събрание.

Какво се случва с Иван Стамболич? Неговият телохранител споделя, че Иван сяда на скамейка пред ресторант след утринното си бягане, до момента в който стои, бял микробус блокира директният взор и откакто си потегля, Стамболич не може да бъде открит. Около 5 дни нито една медия не приказва за изгубването, двата вестника, следени от страната, като в тях се приказва, че Иван има неуредени финансови проблеми. Твърденията ще бъдат отхвърлени по-късно от фамилията. В едно от по-ранните изявленията ще открием, че отвлеченият ще подсети по какъв начин неговото политическо създание в никакъв случай няма да си тръгне с мир – прав е. Убийствата за разчистването на сцената не са нещо ново, в противен случай, когато  евентуалният претендент за президент изчезва, Драскович към този момент е претърпял два опита за ликвидиране, а той е лидер на най-голямата опозиционна партия.

Двата несполучливи опита ще изпращат лицето на опозицията в Черна гора и отхвърля да пристигна както в Сърбия, по този начин и в Белград. За защита е предоставена цялата полиция на Черна гора. Практиката за изгубването или убиването на съперници, останали неразгадани в архивите, продължава да е народен спорт. За мнозина е стратегически ход и публично обезврежда погребението – сходен ден в календара се трансформира в политическо събитие. Изчезването идва с детайл на боязън, а актуалният водач обича да го употребява като инструмент за надзор. Историята зад изгубването на Стамболич продължава да изненадва мнозина – на процедура той към момента не е бил евентуален претендент за президент, само че на доктрина се е считало, че неговото издигане ще стане в последния миг, с цел да се пропусне даването на потребен ход за Милошевич и компания.

Тялото е намерено във Фрушка гора, а експертизата демонстрира, че Стамболич е убит с два патрона и заровен в авансово изкопан гроб. 10 години по-късно е открит и причинителят. Милорад Улемек – Легия е наказан за убийството, само че преди да отиде в пандиза за 40 години, той разкрива и своя гарант. Слободан Милошевич е заплатил сумата от 50 000 $ за осъществяването на покушението.

Това нарушение по-късно ще бъде добавено на трибунала в Хага. Макар и това да няма доста значение, през 2006 година, откакто някогашният водач желае няколко пъти да получи помощ в профилирана кардиологична клиника в Русия, умира от сърдечен удар. По това време неговата брачна половинка и синът му към този момент са съумели да избягат в страната.

Снимки: Wikipedia