Едва когато преди няколко години се преместих в Манхатън, изведнъж

...
Едва когато преди няколко години се преместих в Манхатън, изведнъж
Коментари Харесай

Когато Чърчил става Чърчил - "булдогът с пура в уста"

Едва когато преди няколко години се реалокирах в Манхатън, внезапно осъзнах какъв брой друго претърпяното на 11 септември 2001 година е било за нюйоркчаните и за тези, които са следили нещастието от разстояние. Нападнат е бил техният роден град. Почти незабавно си помислих за Лондон и немските въздушни набези през 1940-1941 година и се запитах по какъв начин жителите на града са съумели да устоят: петдесет и седем поредни нощи на бомбардировки, последвани от шест месеца все по-интензивни нощни офанзиви.

Помислих си по-конкретно за Уинстън Чърчил: по какъв начин е претърпял всичко това? А фамилията, приятелите му? Какво е изпитвал министър-председателят, когато неговият град е бил бомбардиран нощ след нощ, чудесно знаейки, че - колкото и да са били ужасяващи - тези въздушни набези евентуално ще са просто въведения към нещо надалеч по-страшно; немско навлизане по суша и по море, с парашутисти, които се приземяват в градината му; танкове, които минават с тропот по Трафалгар Скуеър, и отровни газове, които се стелят по брега, където в миналото е рисувал морето? "

Така стартира обръщението на Ерик Ларсън към читателите на книгата му " Величие и подлост. Сага за Чърчил, фамилията и дързостта по време на лондонския блиц ".

Документалната книга излезе в Съединени американски щати през 2020 година и беше посрещната ласкаво и от рецензията, и от читателите. Любопитно е, че " Величие и подлост " е от. Българското издание е на " Изток - Запад " в превод на Юлия Гешакова.

Във " Величие и подлост " Ерик Ларсън се концентрира върху държанието на Уинстън Чърчил в първата му година като министър-председател. " Това е годината, в която Чърчил става Чърчил - булдогът с пура в уста, който всички считаме, че познаваме ", написа създателят.

Без да акцентира и идеализира английския политик, Ларсън демонстрира умелите му политически ходове, с помощта на които нацистка Германия не съумява да покори Англия. " Величие и подлост " обаче е освен хроника на тези трагични събития, само че и интимна фамилна драма.

С помощта на многочислени източници - от персонални дневници и архивни документи до наскоро разкрити поверителни отчети - американският публицист предлага нов, несвойствен взор върху една историческа ера и една от най-значимите персони на ХХ век.

Ерик Ларсън е създател на осем книги, пет от които са национални бестселъри и са продадени допълнително от 9 млн. екземпляра. Завършил е Университета на Пенсилвания, където учи съветска история, език и култура; получава магистърска степен по публицистика от Колумбийския университет. Ларсън е бил щатен създател на " Уолстрийт Джърнъл " и помощник на сп. " Тайм ". Преподавал е нехудожествена литература в щата Сан Франсиско, водил е писателските семинари " Джон Хопкинс ", както и в Университета на Орегон.

Из " Величие и подлост " от Ерик Ларсън
 Величие и подлост. Сага за Чърчил, фамилията и дързостта по време на лондонския блицС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

Никой не се съмнява, че бомбардировачите ще се появят. Планирането на защитата стартира доста преди войната, въпреки че тези, които изготвят проектите, нямат поради съответна опасност. Но Европа е Европа. Ако се съди по опита от предишното, война може да избухне където и да е, по всяко време. Военните водачи на Англия гледат на света през призмата на опита на Империята от предходния спор - Голямата война - с всеобщите жертви както измежду бойците, по този начин и измежду цивилните, и първите систематични въздушни офанзиви в историята - с бомби, хвърлени над Англия и Шотландия от немски цепелини. Първата от тези офанзиви е в нощта на 19 януари 1915 година и е последвана от над петдесет набези, когато големите дирижабли, носещи се безшумно в небето над Англия, хвърлят 162 тона бомби и убиват 557 души.

Оттогава бомбите са станали по-големи и по-смъртоносни, както и по-коварни, с механизми за забавено деяние и модификации, с помощта на които свистят, до момента в който се спускат към земята. Една голяма немска бомба, с четири метра дължина и тегло съвсем две хиляди кг, наречена " Сатана ", може да унищожи цялостен квартал.

Самолетите, които носят тези бомби, също към този момент са по-големи и по-бързи, летят по-високо и по-лесно се изплъзват на противовъздушната защита. На 10 ноември 1932 година Станли Болдуин, по това време заместител министър-председател, разказва пред Камарата на общините какво съгласно него ще се случи: " Хората на улицата би трябвало да знаят, че няма мощ на земята, която да ги защищити от бомбите. Каквото и да им приказват, бомбардировачите постоянно ще доближат задачата си. " Единствената ефикасна защита е нападението, споделя той, " а това значи, че с цел да се спасите, би трябвало да убиете повече дами и деца по-бързо от неприятеля ".

Опасявайки се от " разрушителен удар ", английските специалисти по гражданска отбрана плануват, че първото въздушно нахлуване против Лондон ще унищожи огромна част или може би даже целия град и ще убие двеста хиляди цивилни жители. " Много хора имаха вяра, че Лондон ще бъде трансфорат в отломки минути след оповестяването на войната ", пише-младши държавен чиновник. Въздушните набези ще всеят подобен смут измежду популацията, че милиони ще изгубят разсъдъка си.

" За няколко дни в Лондон ще настъпи цялостен безпорядък - написа през 1923 година един боен пълководец, Дж. Ф. Ч. Фулър. - Тълпи ще щурмуват лечебните заведения, уличното придвижване ще спре, хората, останали без дом, обезверено ще молят за помощ, градът ще се трансформира в пъкъл. "

Според Министерството на вътрешните работи, в случай че се придържат към общоприетите погребални процедури, производителите на ковчези ще се нуждаят от два милиона квадратни метра дървен материал - невъобразимо количество. Ще би трябвало да вършат ковчезите от пълен картон или от папиемаше или просто да погребват покойниците, увити в платнища.

" За всеобщи погребения - поучава шотландският Департамент по опазването на здравето - най-подходящите гробове са ями, задоволително дълбоки, с цел да поемат пет пласта трупове. " Плановете предлагат в покрайнините на Лондон и други градове да се изкопаят­ дълбоки ями допустимо най-дискретно. Собствениците на погребални бюра би трябвало да бъдат особено подготвени по какъв начин да обезвреждат труповете и облеклата на хората, убити с токсичен газ.

Когато на 3 септември 1939 година в отговор на окупирането на Полша от Хитлер­ Англия афишира война на Германия, държавното управление напълно целеустремено се приготвя за бомбардировките и нашествието, които безспорно ще последват. Кодовото наименование, което ще алармира, че нашествието всеки миг ще стартира или към този момент е почнало, е " Кромуел ". Министерството на информацията отпечатва специфична листовка, " Как да победим нашественика ", разпратена до милиони домове. Целта ѝ не е да успокои популацията. " Там, където врагът дебаркира - предизвестява брошурата, - ще се водят яростни боеве. "

Приканват се читателите да следват формалните разпоредби за евакуация. " Когато стартира нападението, ще бъде към този момент прекомерно късно... ОСТАНЕТЕ Пожарна охрана МЕСТАТА СИ. " Църковните камбани ще замлъкнат в цяла Англия. Камбаните към този момент ще бият паника, само че единствено откакто се даде сигнал " Кромуел " и нахлуването е почнало. " Чуете ли звън на камбани, това значи, че в региона са видяни парашутисти. В подобен случай, направлява брошурата, обездвижете и скрийте велосипеда си и унищожете пътните карти. Ако имате автомобил, извадете разпределителната кутия и предавките и или изпразнете резервоара, или свалете карбуратора. Ако не знаете по какъв начин да го извършите, още в този момент се осведомете в най-близкия гараж. "

В градове и села уличните табели са демонтирани, а пътни карти се продават единствено против позволение от полицията. Фермерите изоставят старите си коли и камиони по нивите като трудности против глайдерите, които ще стоварят бойци. Правителството раздава трийсет и пет милиона противогазови маски на цивилни, които ги носят със себе си на работа и на черква, а нощем ги държат до леглото. В Лондон пощенските кутии са боядисани със специфична жълта багра, която трансформира цвета си при съществуването на токсичен газ.

Поради строгите заповеди за затъмнение срещу въздушни набези улиците на града са толкоз тъмни, че по здрач по гарите е на практика невероятно да разпознаеш хората, които слизат от влака. В безлунни нощи пешеходци не виждат приближаващите коли или рейсове, блъскат се в електрическите стълбове, падат от тротоара или се спъват в торбите с пясък.

Изведнъж всички стартират да наблюдават етапите на луната. Бомбардировачите, несъмнено, могат да нападат и денем, само че се приема, че нощем ще съумеят да открият задачите си единствено на лунна светлина. Пълната луна, изгряващия и залязващия полумесец хората все по-често назовават " луна на бомбардировачите ". Донякъде е успокояващо, че бомбардировачите и изключително ескортиращите ги изтребители ще би трябвало да изминат цялото разстояние от базите си в Германия - а то е толкоз огромно, че внезапно ще понижи обсега и поразяващата им мощ. Но това допуска, че Франция със своята мощна войска, линията " Мажино " и могъщия си военноморски флот ще блокира всички пътища за нахлуване на немските нашественици.

Издръжливостта на Франция е крайъгълният камък на английската отбранителна тактика. Никой даже не се замисля за опцията Франция да бъде разгромена.

" Цари не просто безпокойствие - написа в дневника си на 7 май 1940 година Харолд Никълсън, който скоро ще стане парламентарен секретар в Министерството на информацията. - Всъщност царува същински боязън. " Той и брачната половинка му, писателката Вита Саквил-Уест, са решили да се самоубият, с цел да не попаднат в ръцете на нашествениците. " Сигурно има нещо бързо, безболезнено и уместно - написа му тя на 28 май. - О, скъпи мой, обичани, белким трябваше да стигнем дотук! "

Съчетание от случайности и непредвидени условия в последна сметка в действителност довежда бомбардировачите в небето над Лондон. Особена роля изиграва едно събитие, което се случва по здрач на 10 май 1940 година - една от най-приятните пролетни вечери, които някой си спомня.



Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР