Само една трета от българите са компютърно грамотни
Едва една трета от българите имат положителни знания в региона на цифровите технологии. Данните демонстрират, че у нас близо 30% са тези лица с съществени знания в работата с компютри. За съпоставяне, междинното равнище за Европейски съюз е 58%. Такава статистика изведе ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на онлайн конференция.
Той регистрира, че България продължава за поредна година да е на нежеланото последно 27-мо място по Индекс за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и в обществото (DESI) за 2020 година По думите на ръководителя на АИКБ България понижава своята цифрова конкурентоспособност за 2021г. Данните от Световната ранглиста на цифровата конкурентоспособност демонстрират, че страната ни е на 52 място от общо 64 страни.
От направеното изследване се открива, че страните, които са подготвени да създадат бърза софтуерна промяна и да употребяват цифрови технологии в ежедневната си процедура са тези, които имат и извънредно мощно показване в региона на образованието и образованието и надлежно заемат първите места (САЩ, Швеция, Дания, Норвегия, Хонг Конг).
Според Велев всеки български жител се нуждае от цифрови умения, за може да учи, работи, комуникира и с цел да има достъп до обществени услуги онлайн. „ Цифровите умения са главен мотор на конкурентоспособността и иновационния потенциал на България. Именно всичко посочено досега ни води и към създаването на плана „ Развитие на цифровите умения “. Проектът цели транспониране на настоящите политики на Европейска комисия за възстановяване и развиване на основните пълномощия и цифровите умения в подтекста на Европейската цифрова тактика “, изясни Велев.
Основните цели на плана, финансиран от Оперативна стратегия “Развитие на човешките запаси 2014 - 2021”, са ориентирани към идентифициране актуалните цифрови умения на работната мощ в 13 бранша и идентифициране на нужните такива за основни специалности, показва Монитор.
Икономическите действия, с които АИКБ ще работи са: „ Растениевъдство и отглеждане на животни “; „ Производство и преправка на месо и месни артикули “; „ Производство на текстил и произведения от текстил “; „ Производство на други трикотажни произведения “; „ Обработка на кожи и произвеждане на обувки “; „ Производство на почистващи препарати “; „ Производство на компютърна и информационна техника, електронни и оптични артикули “; „ Производство на машини и съоръжение “; „ Въздушен превоз “; „ Издателска активност “; „ Дейности по наемане и даване на работна мощ “; „ Артистична и креативна активност “ и „ Ремонт на компютърна техника “.
По време на събитието стана ясно още, че сега 90% от работните места изискват най-малко базови цифрови умения.
72% от предприятията в България имат минимално софтуерно съоръжение и програмен продукт, като през последната година и половина се усилват вложения главно в компютърно съоръжение и периферни устройства. 19% от предприятията имат основни технологии за развиване на бизнеса си и влагат в нови технологии, а едвам 9% са високотехнологични предприятия, които влагат и се развиват непрестанно.
„ Една от аргументите за тази картина е неналичието на квалифицирана работна ръка с нужните познания и умения “, счита Велев.
Предстои да бъдат вложени 380 млн. лева за възстановяване цифровите умения на популацията. Сумата ще послужи за характерни образования на близо 163 000 души, измежду които заети и безработни. От Плана за възобновяване и резистентност пък ще постъпят 400 млн. лева, които ще се употребяват основаване и развиване на базови цифрови умения. Така общият брой на хората, които ще се възползват от финансирането по тези два инструмента, може да надвиши 600 000 души.
Той регистрира, че България продължава за поредна година да е на нежеланото последно 27-мо място по Индекс за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и в обществото (DESI) за 2020 година По думите на ръководителя на АИКБ България понижава своята цифрова конкурентоспособност за 2021г. Данните от Световната ранглиста на цифровата конкурентоспособност демонстрират, че страната ни е на 52 място от общо 64 страни.
От направеното изследване се открива, че страните, които са подготвени да създадат бърза софтуерна промяна и да употребяват цифрови технологии в ежедневната си процедура са тези, които имат и извънредно мощно показване в региона на образованието и образованието и надлежно заемат първите места (САЩ, Швеция, Дания, Норвегия, Хонг Конг).
Според Велев всеки български жител се нуждае от цифрови умения, за може да учи, работи, комуникира и с цел да има достъп до обществени услуги онлайн. „ Цифровите умения са главен мотор на конкурентоспособността и иновационния потенциал на България. Именно всичко посочено досега ни води и към създаването на плана „ Развитие на цифровите умения “. Проектът цели транспониране на настоящите политики на Европейска комисия за възстановяване и развиване на основните пълномощия и цифровите умения в подтекста на Европейската цифрова тактика “, изясни Велев.
Основните цели на плана, финансиран от Оперативна стратегия “Развитие на човешките запаси 2014 - 2021”, са ориентирани към идентифициране актуалните цифрови умения на работната мощ в 13 бранша и идентифициране на нужните такива за основни специалности, показва Монитор.
Икономическите действия, с които АИКБ ще работи са: „ Растениевъдство и отглеждане на животни “; „ Производство и преправка на месо и месни артикули “; „ Производство на текстил и произведения от текстил “; „ Производство на други трикотажни произведения “; „ Обработка на кожи и произвеждане на обувки “; „ Производство на почистващи препарати “; „ Производство на компютърна и информационна техника, електронни и оптични артикули “; „ Производство на машини и съоръжение “; „ Въздушен превоз “; „ Издателска активност “; „ Дейности по наемане и даване на работна мощ “; „ Артистична и креативна активност “ и „ Ремонт на компютърна техника “.
По време на събитието стана ясно още, че сега 90% от работните места изискват най-малко базови цифрови умения.
72% от предприятията в България имат минимално софтуерно съоръжение и програмен продукт, като през последната година и половина се усилват вложения главно в компютърно съоръжение и периферни устройства. 19% от предприятията имат основни технологии за развиване на бизнеса си и влагат в нови технологии, а едвам 9% са високотехнологични предприятия, които влагат и се развиват непрестанно.
„ Една от аргументите за тази картина е неналичието на квалифицирана работна ръка с нужните познания и умения “, счита Велев.
Предстои да бъдат вложени 380 млн. лева за възстановяване цифровите умения на популацията. Сумата ще послужи за характерни образования на близо 163 000 души, измежду които заети и безработни. От Плана за възобновяване и резистентност пък ще постъпят 400 млн. лева, които ще се употребяват основаване и развиване на базови цифрови умения. Така общият брой на хората, които ще се възползват от финансирането по тези два инструмента, може да надвиши 600 000 души.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ