Ново изследване: Квантовата физика може да реши парадоксите на пътуването във времето
Пътуването във времето е един от най-завладяващите претекстове в научната фантастика, въодушевил безчет истории за завършения през разнообразни столетия. В последна сметка какво е по-изкушаващо от опцията да пренапишеш историята? Тази концепция обаче постоянно се сблъсква с фундаментални несъгласия – като фамозния „ абсурд на дядото “, при който смяната на предишното би заличила самото битие на пътешественика във времето.
Ново проучване на физика Лоренцо Гавасино от университета „ Вандербилт “ преглежда по какъв начин квантовата механика и термодинамиката биха могли да решат сходни парадокси, предлагайки научен взор върху това по какъв начин пътуването във времето може да е допустимо, без да нарушава законите на действителността.
Физичната концепция за пътешестване във времето води началото си от Общата доктрина на относителността, съгласно която пространство-времето може да се изкривява по необикновени способи. При рискови условия то даже би могло да се „ затвори “ в примка, наречена „ затворена времеподобна крива “ – път, който те връща в същия миг от историята, от който си тръгнал.
Макар такива криви да са математически възможни, те пораждат съществени въпроси. Един от тях е обвързван със втория закон на термодинамиката, съгласно който ентропията – мярка за безпорядъка – постоянно нараства. Ако времето се затвори в цикъл, по какъв начин тогава би се развивала ентропията и по какъв начин биха се избегнали несъгласията?
Изследването на Гавасино се концентрира върху „ стрелата на времето “ – еднопосочния ход на процесите, при който всичко старее и се разпада. Авторът допуска, че в границите на затворена времеподобна крива квантовите флуктуации могат локално да нарушат този ред, позволявайки краткотрайно понижаване на ентропията. Така някои другояче необратими събития биха могли да бъдат „ анулирани “, без това да унищожава цялостната логичност на физичните закони.
Важно разследване от този модел е, че историята би останала самосъгласувана. Дори опит за парадоксално деяние – като заличаване на машината на времето или смяна на основно събитие – не би довел до логическо несъгласие. Вместо това Вселената би „ коригирала “ обстановката по този начин, че да се резервира причинно-следствената връзка.
Въпреки това доста физици остават скептични. Съществува догадка, че самата природа предотвратява образуването на времеви примки. Дали такава отбрана в действителност съществува, остава открит въпрос. Някои теории позволяват, че въртящи се черни дупки или екзотична материя биха могли да основат сходни условия, само че към този момент липсват пробни доказателства.
Дори в случай че пътуването във времето в никакъв случай не се окаже допустимо, проучването му дава скъпи прозрения за дълбоките закони на Вселената – от държанието на ентропията до структурата на пространство-времето при рискови условия. Новото проучване не значи, че практическото пътешестване във времето е близо, само че подсказва, че то може да не е изцяло неразрешено от физиката.
Превод: GlasNews.bg
Ново проучване на физика Лоренцо Гавасино от университета „ Вандербилт “ преглежда по какъв начин квантовата механика и термодинамиката биха могли да решат сходни парадокси, предлагайки научен взор върху това по какъв начин пътуването във времето може да е допустимо, без да нарушава законите на действителността.
Физичната концепция за пътешестване във времето води началото си от Общата доктрина на относителността, съгласно която пространство-времето може да се изкривява по необикновени способи. При рискови условия то даже би могло да се „ затвори “ в примка, наречена „ затворена времеподобна крива “ – път, който те връща в същия миг от историята, от който си тръгнал.
Макар такива криви да са математически възможни, те пораждат съществени въпроси. Един от тях е обвързван със втория закон на термодинамиката, съгласно който ентропията – мярка за безпорядъка – постоянно нараства. Ако времето се затвори в цикъл, по какъв начин тогава би се развивала ентропията и по какъв начин биха се избегнали несъгласията?
Изследването на Гавасино се концентрира върху „ стрелата на времето “ – еднопосочния ход на процесите, при който всичко старее и се разпада. Авторът допуска, че в границите на затворена времеподобна крива квантовите флуктуации могат локално да нарушат този ред, позволявайки краткотрайно понижаване на ентропията. Така някои другояче необратими събития биха могли да бъдат „ анулирани “, без това да унищожава цялостната логичност на физичните закони.
Важно разследване от този модел е, че историята би останала самосъгласувана. Дори опит за парадоксално деяние – като заличаване на машината на времето или смяна на основно събитие – не би довел до логическо несъгласие. Вместо това Вселената би „ коригирала “ обстановката по този начин, че да се резервира причинно-следствената връзка.
Въпреки това доста физици остават скептични. Съществува догадка, че самата природа предотвратява образуването на времеви примки. Дали такава отбрана в действителност съществува, остава открит въпрос. Някои теории позволяват, че въртящи се черни дупки или екзотична материя биха могли да основат сходни условия, само че към този момент липсват пробни доказателства.
Дори в случай че пътуването във времето в никакъв случай не се окаже допустимо, проучването му дава скъпи прозрения за дълбоките закони на Вселената – от държанието на ентропията до структурата на пространство-времето при рискови условия. Новото проучване не значи, че практическото пътешестване във времето е близо, само че подсказва, че то може да не е изцяло неразрешено от физиката.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ