Оставаме и без детски учители: Изследване - slava.bg
Едва 9,5% от педагозите в детски ясли са под 30 години, а единствено 12,8% от тях са приключили „ Предучилищна и начална учебна педагогика “. Това са ясни сигнали за нуждата от вложения за привличане на експерти в областта на образованието за най-малките. Това демонстрира проучване на настоящите у нас политики за професионално развиване и изискванията на труд на експертите, работещи с деца в ранна детска възраст, осъществено от фондация “За Нашите Деца”.
Необходими са целенасочени политики за образуване на компетентности за ранно детско развиване на експертите, които работят с деца 0-7г. в секторите обучение, опазване на здравето и обществени услуги. Както първичното университетско обучение, по този начин и продължаващото професионално развиване на експертите би трябвало да включват познания и умения за другите аспекти от детското развиване и за взаимната работа на експерти от разнообразни сфери. Инвестицията в тяхното образование и професионално рационализиране носи съществени изгоди както за децата в ранните и най-важни години на тяхното развиване, по този начин и за цялото общество. Експертите, взели участие в проучването акцентират ясно изразена нужда от подготовка за работа с деца в уязвими обстановки, създаване на умения за работа с родители и оценка на фамилната среда.
Важен извод от проучването е рекомендацията в работата на експертите, работещи с деца сред 0 и 7 години да навлязат модерни способи за продължаващо професионално развиване, които с изключение на обучителни стратегии, включват надграждане на уменията на работното място. Това е непрестанен развой на професионално развиване в общности от експерти в разнообразни сфери. Важен е разговорът и периодическата обмяна на познания и опит в границите на обособената специалност и сред експерти от разнообразни специалности – обществени служащи, лекари и медицински експерти.
Необходимо е професионалното развиване да бъде интегрирано в практиката на педагозите, да включва взаимно наблюдаване и анализиране на педагогическата активност, взаимоотношение с сътрудници от други браншове, както и взаимоотношение с родители. Трябва да се сложи по-силен фокус върху приобщаващото обучение, което навлиза в университетските стратегии едвам преди две години. Една от най-ясно изразените потребности измежду работещите с деца в бранш обучение е потребността от познания и умения за работа с деца със характерни потребности.
Дискусията по резултатите от проучването със експерти в областта на образованието, очерта значими насоки за развиването на работната мощ. Ключов е въпросът за основаване на подкрепяща работна среда за младите учители в детски градини и ясли. Важно е да са налице политики за кариерно насочване на гимназистите към работа с деца в ранна възраст, както и интензивно привличане на студенти към работа в детски градини от страна на общините. Интегрирането на детските ясли в предучилищното обучение ще сътвори по-добро взаимоотношение сред експертите, работещи в тясна връзка с децата, и ще подсигурява по-плавен преход за детето сред обособените стадии на образование и развиване.
Изследването е част от самодейността “България пораства с децата си”, с която Фондацията насочва вниманието на обществото към ролята на експертите, работещи с деца в ранна детска възраст за повишение качеството на образованието и услугите за деца. То се концентрира върху обществения, просветителния и здравния бранш, като обрисува насоки за нужните публични политики за издигане качеството на образованието и грижите за деца в ранна възраст.
Проектът „ България пораства с децата си “ се извършва с финансова поддръжка, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на плана е възстановяване на качеството на услугите и ограниченията за поощряване на ранното детско развиване в страната.
Необходими са целенасочени политики за образуване на компетентности за ранно детско развиване на експертите, които работят с деца 0-7г. в секторите обучение, опазване на здравето и обществени услуги. Както първичното университетско обучение, по този начин и продължаващото професионално развиване на експертите би трябвало да включват познания и умения за другите аспекти от детското развиване и за взаимната работа на експерти от разнообразни сфери. Инвестицията в тяхното образование и професионално рационализиране носи съществени изгоди както за децата в ранните и най-важни години на тяхното развиване, по този начин и за цялото общество. Експертите, взели участие в проучването акцентират ясно изразена нужда от подготовка за работа с деца в уязвими обстановки, създаване на умения за работа с родители и оценка на фамилната среда.
Важен извод от проучването е рекомендацията в работата на експертите, работещи с деца сред 0 и 7 години да навлязат модерни способи за продължаващо професионално развиване, които с изключение на обучителни стратегии, включват надграждане на уменията на работното място. Това е непрестанен развой на професионално развиване в общности от експерти в разнообразни сфери. Важен е разговорът и периодическата обмяна на познания и опит в границите на обособената специалност и сред експерти от разнообразни специалности – обществени служащи, лекари и медицински експерти.
Необходимо е професионалното развиване да бъде интегрирано в практиката на педагозите, да включва взаимно наблюдаване и анализиране на педагогическата активност, взаимоотношение с сътрудници от други браншове, както и взаимоотношение с родители. Трябва да се сложи по-силен фокус върху приобщаващото обучение, което навлиза в университетските стратегии едвам преди две години. Една от най-ясно изразените потребности измежду работещите с деца в бранш обучение е потребността от познания и умения за работа с деца със характерни потребности.
Дискусията по резултатите от проучването със експерти в областта на образованието, очерта значими насоки за развиването на работната мощ. Ключов е въпросът за основаване на подкрепяща работна среда за младите учители в детски градини и ясли. Важно е да са налице политики за кариерно насочване на гимназистите към работа с деца в ранна възраст, както и интензивно привличане на студенти към работа в детски градини от страна на общините. Интегрирането на детските ясли в предучилищното обучение ще сътвори по-добро взаимоотношение сред експертите, работещи в тясна връзка с децата, и ще подсигурява по-плавен преход за детето сред обособените стадии на образование и развиване.
Изследването е част от самодейността “България пораства с децата си”, с която Фондацията насочва вниманието на обществото към ролята на експертите, работещи с деца в ранна детска възраст за повишение качеството на образованието и услугите за деца. То се концентрира върху обществения, просветителния и здравния бранш, като обрисува насоки за нужните публични политики за издигане качеството на образованието и грижите за деца в ранна възраст.
Проектът „ България пораства с децата си “ се извършва с финансова поддръжка, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на плана е възстановяване на качеството на услугите и ограниченията за поощряване на ранното детско развиване в страната.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ